Едно време е било голяма гордост да кажеш, че „детето учи в София, за висшист!“. Сега – не чак толкова. Първо, че всеки може да влезе все нещо, второ, че всеки може, след като е влязъл все нещо, да завърши все някак, трето, че в малко университети и малко специалности ще получи отговарящо на времето си преподаване, адекватно отношение и оценяване или екстри като учебници, и четвърто – каквото и да завърши, голям е шансът да попълва таблици в корпорация, докато смъртта ги раздели. Или пък да емигрира. (Честит понеделник и на вас!)
Някои експерти твърдят, че в световен мащаб стойността на бакалавърската степен избледнява и трябва да се наблегне повече на кариерното обучение. Все по-голям брой компании, включително много в областта на технологиите, също намаляват изискванията за образователна степен по отношение на много позиции със средни и дори по-високи умения. Междувременно все повече бъларски студенти избират да продължат образованието си в чужбина, в престижни международни университети – някои от тях са с идеята да се върнат обратно тук, а други да опитат да подредят живота си навън.
Бакалавърската степен обаче все още е нормата – по света и у нас. Притежателите на бакалавърска степен обикновено печелят 84% повече от тези с диплома за средно образование, се казва в доклад на Джорджтаунския университет – и колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-висока е печалбата. Разпределени по области на обучение обаче, разликата е поразителна. От студентите, които следват специалност в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката – общо известни като STEM дисциплини – се очаква да печелят най-много като цяло. В допълнение към STEM, здравните и бизнес специалностите са сред най-високо платените (пак в световен мащаб, да не си помислите, че у нас), което води до средни годишни заплати, които са по-високи още на начално ниво и значително по-високи в хода на кариерата в сравнение със специалностите по либерални изкуства и хуманитарните специалности.
Само че реалността те удря в лицето чак след завършването. Професионалното удовлетворение има много повече аспекти от възнаграждението, за редица хора последното дори не е приоритетно по важност, и все пак… средно 44% от всички търсещи работа с висше образование съжаляват за своята област на обучение. Журналистиката, социологията, комуникациите и образованието оглавяват списъка на „най-съжаляваните“ университетски специалности, според проучване на ZipRecruiter сред повече от 1500 „висшисти“, търсещи работа.
Специалностите, които хората нямаше да изберат отново на този акъл, са следните:
1. Журналистика – 87%
2. Социология – 72%
3. Либерални изкуства – 72%
4. Комуникации – 64%
5. Образование – 61%
6. Маркетинг – 60%
7. Медицинска / клинична помощ – 58%
8. Политически науки – 56%
9. Биология – 52%
10. Английски език и литература – 52%
Ето какво щяха да предпочтат вместо тях и за какво най-малко се съжалява:
1. Компютърни и информационни науки – 72%
2. Криминология – 72%
3. Инженерство – 71%
4. Бакалавър „Медицинска сестра“ – 69%
5. Медицина – 67%
6. Бизнес администрация и мениджмънт – 66%
7. Финанси – 66%
8. Психология – 65%
9. Строителен мендижмънт – 65%
10. Човешки ресурси – 58%
Прави впечатление, че на ученическа възраст хората са привлечени от един тип специалности, поради причини извън заплатата и сигурността, но това се променя с годините, когато корелацията между доходи и разходи ги удря челно. Повечето от завършилите, анкетирани за цитираното проучване, които съжаляват за специалността си, потвърждават, че ако можеха да се върнат назад, сега биха избрали компютърни науки или бизнес администрация вместо хуманитарна специалност. И все пак има нещо тъжно в това – сякаш с времето някои умения и човешки нагласи ще станат излишни и постепнно ще отмрат в името на цифрите, и в пряк и в преносен смисъл.
Вижте още:
Прекрасният нов свят на корпорейшъна – не, „благодаря предварително“!
