Принципно парковете са чудесни места - полезни и приятни, освен когато не са занемарени и непригодени за ползване по предназначение. А предназначението им е да дадат глътка въздух на хора и животни, да напомнят, че има и живот извън бетона.
За да се случи това обаче, всички трябва да мислят за правилата, за това, че пространството в парка е обществено и за простият факт, че в обществено пространство следва да се съобразяваме с обществото, а не със собствените си норми.
Оказва се обаче, че между гръмките съобщения за пълни забрани, медийните интерпретации и реално действащия правен режим се образува вакуум, в който никой не е съвсем сигурен къде свършва правото на отдих и къде започва нарушението. В последно време по темата в опит да успокоят хората се изказаха кметът, председателя на СОС, разни видове активисти, зам.-кмет по сигурността, обикновени граждани... С една дума, всеки се опита по своему да намери истината и да защити позиция. Истината остана малко встрани.
Какво може и какво не:
В парка може свободното седи, лежи и орагнизира пикник, рожден ден или всякакъм празник. Това може да се прави върху тревните площи, освен на места със специален режим или изрично поставена забранителна табела. Използването на тонколони и озвучителна техника, извън официално разрешените културни/спортни прояви, е забранено. Разполагането на шатри, на палатки и къмпинг оборудване без специално разрешение от СОС също е забранено. Паленето на открит огън,както и ползването на преносими барбекюта са категорично забранени извън специално поставените за целта общински зони.
Управлението на велосипеди по пешеходните алеи в парковете и градските градини е забранено, освен ако на съответната алея няма официално обозначена велоалея (със знак Е16/Г14 или пътна маркировка). Извън велоалеите колоездачите трябва да бутат велосипедите си. За деца до 12 г.е разрешено да карат велосипеди по пешеходните алеи и парковете под контрола на възрастен. Не е ясно как се предвижда да се осъществи това - възрастният трябва да тича след колелото на детето си, или да осигури каишка, за да не го изгуби. Не е ясно и как човек разбира какъв е статутът на конкретната алея, особено когато тя от години се използва споделено от пешеходци и велосипедисти, какъвто е случаят в Борисовата градина и Южния парк например.
Най-сериозният довод срещу наредбата е безспорният факт, че в софийските паркове велоалеи не са обозначени. Така на практика наредбата рязко влиза в противоечие със заявеното от кмета "Карайте си колелетата и тротинетките". "Затягането на мерките" в случая не дава на хората сигурността, от която имат нужда, а ги разгневява. И то с право, защото е точно като велоалеите в София - никакви ги няма, а когато ги откриеш, свършват в нищото без предупреждение.
Вместо да създава ред и предвидимост, подобно затягане действа като поредния бюрократичен капан — правила, измислени "на хартия", които в реалната градска среда се превръщат в парадокс.
И не, че "затягане на мерките" не е необходимо, напротив. Много даже е важно да има ясни правила и те да се знаят. Дори и възрастните столичани не са много наясно с това какво е разрешено и какво - не. За баба ми например е абсолютно недопустимо да се лежи на тревата в парка, за майка ми да седиш в тревата може би може, но да си поканиш гости в Борисовата е някакъв абсурд. Това обаче са съвсем нормални неща за днешните млади хора. А "мерките", ако искат да са адекватни, ще трябва да се съобразят с нуждите на младите. Опитваме се да създаваме градска култура и условия за безопасно съвместно съществуване между пешеходци, велосипедисти и родители с деца - само с глоби и "мерки" няма да стане, ще трябва адекватна инфраструктура, взаимно разбиране, ясен регламент. Иначе пак е преливане от пусто в празно.
