Колкото и добре да му е на човек при родителите, все ще му се наложи в един момент да заживее самостоятелно. Все някога ще отбележи порастването си с първата покупка на цедка за спагети или хавлиена кърпа. Много вероятно е те да дойдат от шведския музей на дизайна (това табуирано название за Икеа ползвам у дома, когато не искам децата да чуят вълшебната дума „Икеа“ и да започнат да мрънкат: „ама кога-кога-кога- КОГА ще ходим в Икеа“. Тогава обяснявам, че никъде в Хартата за правата на детето на УНИЦЕФ ходенето в Икеа не е вписано нито като тяхно право, нито като мое задължение.)
Оказва се обаче, че шегата е вярна и Икеа наистина има музей. Той се намира в Емлхулт, Южна Швеция. Музеят съществува от 2016 г., а мястото не е избрано случайно – там е бил първият магазин, който Ингвар Кампард отваря. Музеят проследява историята на шведското всекидневие чрез обикновените предмети от бита, надниква в живота на Кампард и първите му служители, минава през ранните експерименти с мебели и стига до възхода в глобални пропорции, които скромното начало по никой начин не е предполагало.
Та тъкмо в Елмхулт, градче, което е толкова на юг, че е по-близо до Копенхаген вместо до Стокхолм през 1943 г. Кампард започва малкия си бизнес. Седемнайсетгодишен, той спира да продава кибрит на съседите си и започва да използва кварталния млекар наместо куриер, който да разнася малки домакински стоки на намалени цени. През 1953 г. е открит първият мебелен шоурум, през 1956 г. за първи път се появяват плоските опаковки, а през 1958 г. отваря и първият магазин на Икеа.
„Да създаваме по-добро всекидневие за повече хора“ – това е простата философия на компанията, която се кани в скоро време да отвори първия си магазин в Индия.
А знаете ли защо магазините на Икеа винаги са извън градския център и обикновено са в покрайнините на града? Защото пътуването дотам е дълго и хората се чувстват длъжни „да се наградят“ с нещо, било то и дребно.
Ето вече знаете как все така става, че се прибирате я с лейка, я с рамка за снимка или поне вазичка.
Днес вече е трудно да си представим студентска квартира, първо жилище на млада двойка или хол на възрастна дама без етажерката Billy или дивана Klippan. Даже и по-изтънчен интериор не минава без поне една рамка Ribba или масичка Lack. Когато бебето ви порасне достатъчно, за да използва стол, много вероятно е той да е Antilop. Икеа е като добрия шрифт за книга – просто не го забелязвате.
А знаете ли, че в смешните скандинавски имена на предметите има разделение? Една вътрешноведомствена шега гласи, че диваните се кръщават на шведски градове, леглата – на норвежки, а датските топоними се използват основно за четки за тоалетна и подобни принадлежности.
В подбора на имената има и друга умисъл: докато се смеете на чашите Svalka, те ви стават някак по-симпатични и неусетно грабвате един пакет от тях.
Шведският гигант е известен основно като мебелен магазин, но най-голямата част от оборота си дължи на аксесоарите. Продажбата на мебели формира по-малко от половината, около 40% от печалбата.
И досега компанията продължава да се ръководи от философията на Кампард, че разхищението е „смъртен грях“. Икеа се стреми да действа на принципа рециклирай, ползвай отново и поправяй и да си осигурява суровини от устойчиви източници и продукти по цял свят.
Няколко забавни факта
Защо трябва да сглобяваме?
Извън очевидния отговор, че така се пести складово пространство и се печели компактност, има и една скрита причина. Когато след сложно, понякога мъчително, сглобяване у дома, стигнете до заветния резултат, вие не просто се радвате на новата вещ, но се привързвате към нея заради усилията и времето, които вече сте вложили.
Каталозите
Сигурно сте чували, че каталозите на Икеа са по-популярни от Библията. Това не е шега. Ако в света ежегодно се печатат 100 милиона библии, то каталозите на Икеа достигат до 180 милиона потребители.
Сътрудниците използват таен език
Понякога по високоговорителите се чуват съобщения, но посетителите не си дават сметка какво означават те. Например „Код 22“ показва, че нещо се случва при касите, а „код 99“ е „изгубено в магазина дете“. През известно време кодовете се менят.
Различни стоки се слагат на няколко места едновременно
Третия път, в който онази сладка, но напълно ненужна ваза, се изпречи пред погледа ви, просто ще я пъхнете в голямата жълта торба и ще я платите на касата.
Принципът була-була
Как да ви накарат да си купите нещо дребно и да имате чувството, че правите сделка? Създава се усещане за огромно разнообразие от неща, натрупани в контейнер. Една от стоките в тези контейнери е намалена и това е обозначено на голям плакат, останалите неща, обаче не са намалени. Само че вие имате чувството, че всичко в коша е преоценено и изгодно. Този трик има име – нарича се принципа „була-була“.
