Напоследък ми се случва доста често да се сблъсквам с човешкия хейт. Говоря за човешки, защото котешкия все още не съм се научила да го различавам.
Преди се опитвах да го заобикалям, а и може би не беше чак толкова явен. Сега денонощно се излива върху ми. Вчера една жена в магазина ми се скара, че съм купила последните ягоди и за нея нямало. Дадох й ги всичките. Да й е вкусно, както се казва.
Много е странно, че го отнасям основно от жени. Имам чувството, че на мъжете им е през оная работа…образно казано. Доста по-лежерно гледат на живота. Хейта на един мъж го отнася жена му/приятелката, футболистът/съдията/дясната греда или милите шофьори, попаднали, без да искат, в задръстване с него. За разлика от нас. Ние (б.а. – жените) доста се раздаваме – хейтът ни е широкоспектърен. Като започнем от децата, мъжа и домашните задължения, минем през съседката, фризьорката, оная от сериала, и стигнем до глобалното затопляне и климактериума.
Миналата година майките искаха децата в детските градини да са по-малко. Тая година – що били малко местата.
Щом едно момиче изглежда добре, значи априори е тъпо и гадно.
Ако някоя жена си вземе детегледачка, моментално се превръща в най-лошата майка на света.
20-годишната руса съседка отива в Дубай, значи си е хванала богат чичко.
Обсъждаме с другите вещици, завиждаме и хейтим. А колко по-добре биха могли да звучат нещата, а?
Ура – тази година децата ни няма да седят едно върху друго в детската!
Виж колко добре изглежда онова момиче – може би трябва да започна отново да ходя на фитнес?
Трябва да отидем с мъжа ми на кино, ще намеря някой да гледа довечера малката.
Руса съседке…моля те, донеси ми магнит за хладилника!
Едното предизвиква бръчки, а другото спокоен сън. Предлагам да заложим на второто – или просто да започнем да гледаме футбол с мъжете ни, за да си изкарваме хейта върху оня, дето вкара гол на техните.
