Феминистка ли е Джейн Остин?

| от Розалия Благоева |

През юли тази тази година ще се навършат двеста години от смъртта на една от най-влиятелните жени не само в историята на литературата, а и в културата въобще.

Да, несъмнено е, че днес Джейн Остин е по-популярна отвсякога – романите й (завършените са едва шест на брой) се преиздават непрекъснато, сюжетите й диктуват модата в съвременния дамски „чиклит“, а литературоведите, които обръщат внимание на уникалния й стил на писане, стават все повече.

Но дори да не сте прочели и ред, почти сигурно е, че сте гледали някоя от многобройните екранизации. Ролята на Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ се смята за едно от най-вдъхновените и успешни превъплъщения на британската актриса, а големият Колин Фърт дължи летящия старт в кариерата си именно на минисериала на ВВС.

Въпреки всичко не са малко и читателите, и професионалните писатели, отнасящи се с насмешка към „дамските четива“ на Остин, коментират елементарните интриги в романите й, които неизменно водят пресметливите млади жени към брак с красив и богат мъж.

Сред прочутите й критици се нареждат писатели колоси в световната литература като Джоузеф Конрад („Сърцето на мрака“) и Владимир Набоков: „Не я харесвам… Какво изобщо има в „Гордост и предразсъдъци?“ В другия лагер са една от родоначалничките на европейския модернизъм – Вирджиния Улф, и Нобеловият лауреат Самюел Бекет: „Сега чета божествената Джейн. Смятам, че мога да науча много от нея.“

Именно по повод предстоящата 200-годишнина от смъртта на писателката вестник „Гардиън“ (който далеч не е литературно издание!) започна да публикува серия ревюта още през 2016-а, представящи различни гледни точки – но нито една негативна – към стила на изразяване и скрития подтекст в романите на Остин: „По същество това далеч не са романтични истории. Това е серия книги, посветени на недоимъка и напрежението“; „Не е каприз, а смелост да отхвърлиш предложение за женитба във време, когато жените нямат право на собственост и прехраната им зависи изцяло от мъжете роднини. А ако нямате зестра и въпреки това отхвърлите няколко предложения, както правят голяма част от героините на на Джейн Остин, това вече е открита форма на бунт и нежелание да се влезе в мейнстрийма. Именно затова романите са толкова харесвани отвъд романтичната обвивка“.

Докато чете за разцъфването на любовта между Елизабет и мистър Дарси („Гордост и предразсъдъци“), съвременният читател научава колко опасно лековат е бил моралът армията по време на Наполеоновите войни и колко потерпевши от това са били семействата със скромни материални възможности; научава как започва да обеднява цяла една обществена прослойка, т.нар. джентри („Доводите на разума“, „Ема“).

Неколкократно е повдигнат въпроса за жестокостта на законите, лишаващи жените не само от правото да наследят собствените си родители („Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“), но и от възможността да имат пълноценен достъп до образование и социален опит („Ема“, „Менсфийл Парк“, „Абатството Нортангър“). Наистина, какво добро би могло да излезе от жена, която не е прекарала дори един ден извън малкото си селце и общува с не повече от петима души?

Прикрита феминистка ли е Остин и можем ли да я обвиняваме в повърхностен поглед върху живота, пита писателката Къртис Ситенфелд. И днес жените изпитват много по-голямо напрежение в ежедневието и имат да решават много повече въпроси в сравнение с мъжете.

В настоящото десетилетие на отстъп от традиционното семейство, узаконяване на еднополови бракове и съжителства от всякакъв тип въпросът за избора на подходящ партньор, който да облекчи финансово битието ни, продължава да звучи актуално. Колко от принципите си бихме пожертвали, за да си осигурим комфорт, какъвто не бихме постигнали, ако бяхме останали сами? Отговорът е брутален и в него няма нищо романтично.