Да поговорим спокойно за разводите

| от Щастливо разведена |

„Докато смъртта ви раздели…“ се казва в брачните церемонии по филмите. В живота обаче киното е друго и в неговите сюжети има далеч по-делнични обстоятелства, които могат да съсипят един семеен съюз. Ако още не сте стигнали до момента, в който с носталгия си спомняте за времето БЕЗ Него наоколо, ако по-продължителното му отсъствие ви натъжава, ако вечер бързате към къщи просто, за да се видите и да сте си във вашия свят, този текст не е за вас.

Но преди да кликнете на нещо далеч по-романтично от препоръките около един предстоящ развод, моля ви, приемете тези няколко съвета от мен, „препатилото“!

Те няма да ви спасят от решението да загърбите брака си, ако тази идея един ден ви застигне, но поне ще знаете, че сте направили каквото е трябвало.
Повярвайте ми, никога не използвайте развода за някакъв вид емоционално или каквото и да е изнудване! Да поставяш казуси от типа „ако не направиш това, аз се развеждам“ на масата за щяло и не щяло, е доста обидно и нечестно. Да не говорим, че ако един ден наистина решите да си върнете моминството, мъжът ви или няма да ви повярва, или ще му е все тая, защото вече така и така е имал възможност да си го представи и осмисли. Та, за да не останете разочарована от приветливата му реакция относно сериозното ви този път предложение да се разделите, казвайте „Искам развод!“, само когато наистина го искате.

В брака никой не е перфектен.

Опитвайте се да гледате в посока към общото цяло, а не към дребното лично и пускайте незначителното да минава покрай вас. Ако ви ръчка отвътре да правите забележки, правете ги през смях, с чувство за хумор. Не давайте нареждания, не сочете с пръст, не му заставайте „на Ф“ с ръце на кръста и не влизайте в порочния ритъм „ти ще видиш кой кого“, защото това не работи. А и да проработи, ще ви доставя ли удоволствие да сте нещо средно между затворнически надзирател и учителка в детска градина?

Не съм привърженик на „женските тактики“. Ако ме питате мен, ключът е да казваш как се чувстваш, да не изпадаш в истерии и да държиш на себе си. „Жената да се покорява на мъжа си“ е онази реплика в православния брачен ритуал, заради която не влязох в църква при втория си брак. Защото аз на никого не искам да се покорявам – бракът е за взаимност, за партньорство с любов. И, попарена от първия път, изговорих това ясно с втория си съпруг още преди щастливо да сме хукнали към Гражданското.

Колкото и добре да вървят нещата в едно семейство, в някакъв незнаен момент у един от вас или пък и у двамата може да се загнезди идеята за развод.

Причините обикновено са банални, но това всъщност няма никакво значение. Най-важното за взимането на едно такова решение е усещането, че някой от двамата (или и двамата) не е щастлив. И ако разговорите около този факт не се случват, ако усетите, че по-добрият изход е преминаването през тегавата процедура по разтрогването на семейството, отколкото през опитите му за спасяване, действайте. Убедено и разумно.

На първо време, намерете си адвокат.

Дори и да не ви чакат протяжни спорове и доказване на вина, адвокатът е задължителен, защото той може да ви изведе от ситуацията по най-добрия за вас начин. В моменти на емоционални изблици и обида и за да се отървете по-бързо, можете да решите, че единственото най-важно нещо за вас е свободата и така гордо да оставите на половинката си това, което ви се полага да придобиете след развода.

Огромна грешка! Вашето си е ваше, защото сте работили за него или сте осигурявали удобството на този, който го е правил. В този смисъл, ако нямате предбрачен договор с уговорени решения при евентуална раздяла (което е далеч по-мъдро), адвокатът ще ви ориентира на какво имате право и ще се бори за него. Вашият защитник е ваш съветник, за чиито услуги плащате. Затова обсъждайте с него всички свои притеснения и бъдете честни. Понякога в тежките разводи се налага да бъдат прилагани всякакви тактики, някои от които изглеждат дори неприемливи. Ако те ще осигурят вашето и на децата ви спокойствие обаче, оставете адвоката да се бори а тях.

Често по време на подготовката около един развод ви налягат носталгични спомени от хубавото минало. Разбира се, че такова е имало и то ще си остане хубаво. Но ще си остане и минало. В живота има казани думи и извършени действия, които не се преживяват и които не бихте могли да преглътнете. Ако е така, не се поддавайте на онзи тънък гласец „може и да се оправят нещата“. Понякога сърцето лъже. И само месец след „новия опит“ вече напълно ще сте си припомнили защо толкова сте искали да се развеждате.

Едно от най-сериозните притеснения за една жена, която ще се развежда, са децата.

Как ще се почувстват те, как ще го преживеят, дали емоционално няма да бъдат осакатени за своите бъдещи връзки. Спокойно, няма! Говорете откровено с тях, не ги товарете с пикантни подробности и не хвърляйте вина върху баща им – той трябва да си остане техния баща и те трябва да имат правото да го обичат и уважават. Да им кажете, че вече просто не можете да живеете заедно, е добро обяснение. Във всички случаи обаче разяснете, че вината ни най-малко не е тяхна, че те никога няма да бъдат изоставени нито от вас, нито от баща си и че любовта и на двама ви към тях не подлежи на съмнение.

Децата имат нужда това да им бъде казано директно, лице в лице. Ако отношенията ви с мъжа ви го позволяват, прекарвайте заедно време с децата дори и когато сте в процес на развод. Само не им давайте напразни надежди – децата ще са много по-спокойни, ако са наясно как стоят нещата и имат описан параметър на действие и визуализирана картина за бъдещето си заедно с вас двамата. Важно е още да им обясните, че това, което се случва между вас и баща им, е нещо, което се случва на много хора, но и не означава, че така ще стане и при тях. Щастието е единственото нещо, което сме длъжни да си осигуряваме – сами на себе си и в различни конфигурации, в които влизаме – с любими, с приятели, с колеги. Правото да го търси, намира и преживява е право на всеки човек.

По-добре е да научите децата си да са щастливи хора – оттам нататък те сами ще знаят как да се борят за това.

Да се разведена жена в България все още е сериозно предизвикателство. Слава Богу, отмина времето, в което такива жени се сочеха с пръст и на тях се гледаше като на неуспели несретници. Един път по телевизията чух актрисата Латинка Петрова да обяснява как за неуспеха на един брак винаги вината била на съпругата, защото тя трябвало да „котка“, да „намира начини“ и да „води“ мъжа си така, че той да не иска да я напусне. Блазе й на Латинка Петрова, че ги може всичките тия „мурафети“!

Аз не съм от хората, които смятат, че общуването с най-близкия ми човек трябва да е плод на стратегии, тактики и планове, които, ако не успеят, трябва да ме накарат да се почувствам победен пълководец. Убедена съм, че трябва да можем да напускаме ситуации, които не можем да понесем. Дори и когато те могат да ни затруднят финансово. Истина е, че у нас не можете да разчитате на особена подкрепа от бившия си съпруг – все още няма параграф, по който обичайно печелещите повече мъже да дават издръжка на бившите си съпруги.

Дори и приходите ви значително да намалеят, преценете отново какво и как можете да правите, за да се издържате и да си осигурявате добър стандарт на живот. Лично аз го направих по най-простия начин – със списък от нещата, които мога да работя. В него фигурираше дори домашна помощница, почасово гледане на деца, надомна работа, грижа за възрастни хора, нощни дежурства. Като дръпнах чертата, установих, че чрез съвместяване на три работи мога да изкарвам около 1800 лв месечно, което беше достатъчно да се почувствам спокойна. Да, след развода си известно време не можех да си позволя неща, които по време на брака можех, но спокойствието, тишината и удоволствието от чувството, че съм цяла и себе си, струваха много повече. А с времето и останалото се нареди.

Около един развод промените са много. Понякога се налага да смените жилище, град или дори държава.

И никой не е казал, че това винаги е особено комфортно. Помислете си обаче за новото начало! За отворената врата и пътя след нея. За бъдещите срещи с нови хора, за пренареждането на картите и новия старт. В този път се опитайте да не подклаждате агресията си към бившата половинка. Знам колко е трудно понякога дори да си говорите по телефона или да си пишете есемеси. Знам колко е лесно да обиждате и да искате отмъщение. Знам го, защото ми се е случвало.

Но и знам, че няма нищо по-хубаво от онази уютна, първа неделна сутрин, когато тежкият брак вече е зад гърба ти, целият ден си е само и единствено твой и можеш да правиш с него точно това, което решиш.

В този смисъл, за да избягвате черните мисли и чувството на съмнение и самота понякога, правете всичко възможно да си доставяте малки удоволствия. Излизайте с приятелки на кафе или вино. Ходете на излети или разходки в парка. Правете си малки подаръци. Не отказвайте гости и приемайте покани за разни събития. Правете си малки подаръци – неразумно голям и вкусен сладолед, курс по народни танци, сто и първата нова бяла блуза в гардероба… Няма значение. Приемете се като войник, преживял тежка битка.

Всъщност след един нещастен брак вие сте цяла изтощена армия. С едно уточнения – армия от победители. Защото поне аз не познавам жена, която и след най-драматичния развод, да не се е съвзела.

 
 


Повече информация Виж всички