Неуместно е да разделяш хората на поколения, но съвременното общество препуска през 20 и 21 век с такава скорост на промените в социален план, че си заслужава да поразмислим за различността на поколенията и да се опитаме да се договорим взаимно кака да приемем различията между нас.
Условно се заговори за поколението родено в началото на 20 век, после бейби-бумърите, следвано от поколенията „Х“,“Y” и”Z” поколенията по реда на английската азбука.
Старейшините-родените до 1945 г. са класически консерватори, изстрадали недоимък, войни и мизерия. Те са хора на честта, дълга и висок морал. Натрупали огромен практически опит от трудните за човечеството години, те предпочитат да не рискуват, изключително спестовни са и поради възрастта си вече, много често преповтарят разкази за „доброто старо време“ Дигиталнота за тях е само понятие, чували са за интернета, но не го ползват и повечето го смятат за вреден .
Родените между 1945 и 1965 г. са назовани бейбибумъри , родени след Войната , когато хората щастливо зачеват и раждат много деца.
Настъпило е благоденствие за Европа и Северна Америка, децата растат щастливи, нахранени, информирани добре за гладните предишни времена от книги, филми и пр. Те са умерени бунтари, слушат друга музика, оспорват родителски авторитети, мъжете пускат дълги коси, жените скъсяват полите и удължават деколте-тата. Имат кумири/Бийтълс, Елвис, Уудсток, Керуак /. И все пак мнозинството е възпитавано строго.
Родителите им не ги изпращат на влака с „обичам те“, родителските писма са сдържани, мъдри и напътстващи за младия човек. Децата се дипломират, работят усърдно и си взимат хляба в ръце. Женят се „навреме“ и родителите им се гордеят с тях. Те имат идеали и ги следват. Днес те се възползват от новите технологии/не всички/ , но могат да живеят и без тях. Продължават да четат от хартия . Понякога са склонни да си купят Киндъл. Ползват технологиите най-вече в кариерата си, но нямат непременно профил във Фейсбук . Обичат да гледат телевизия и тя е основна информационна среда за тях.
Родените от 1965 до 1985 г са поколението „Х“. Това с децата, които се отглеждат с ключ на врата, по едно до 3 в семейство /средно 2/, скачат на ластик , играят достатъчно на двора , пързалят се с шейни, четат много, грамотни, информирани. Разменят си книги,плочи и ходят на кино в киносалони. Имат кумири /Майкъл Джексън/ танцуват лудо диско, а по-късно на хоризонта са технопартитата, марихуаната, Кърт Кобейн…/
Те трябва да приемат развода на родителите си, страдат от това, но се успокояват, че вече не са единствени в класа.
Пред очите им се случват големите събития Падането на Берлинска-та стена, глобализацията . Според статистически проучвания те са най-желани за работодателите: грамотни, усърдни, дисциплинирани.
За тях парите са важни и кариерата е над всичко.
Поколението „Y“/1985 – 2000/ или т. нар милениали.
Тези деца са свидетелите на раждането на Интернета. Поради информационната изолация на България до 90 г нещата се случват със закъснение от останалия свят. Започва цифровизацията на общество-то. И започват големите промени. Това поколение все още е зависимо от родителите си, често живее с тях, но не комуникира много с родителите си. То се жени доста по-късно. То има по-голямо самочувствие и е самоуверено и изискващо. Иска непременно да получи повече с по-малко усилия. В световната преса се появяват съобщения за нарастване броя на нарцистични разстройства в поведението на „миленити-те“ в сравнение с 40 годишните им съвременници.
Това поколение държи да уведоми всички за свое действие или дори бездействие. То се адва, шерва –се . тагва … отвсякъде и за всички. Заедно с това обаче контактите „наяве“ са все по-редуцирани. Социалните мрежи са основният начин на споделяне и комуникацията. Броенето на лайкове-те, правенето на селфи-та, следване в Инстаграм замества липсата на авторитети и модели на подражание. Дигитализацията постепенно измества реалните контакти. Дори когато ги има, хората са заети с телефона си в ръка и не участват в разговора активно. Разрушена е атмосферата на истинското споделяне и близост. Магията на задушевния разговор е в миналото. Хората просто си чатят.
Поколение “Z” родените след 2000 г. Това са т.нар дигитални деца.
Това е поколението, което просто не може да живее без компа си /разбирай смартфона си/. След Стийв Джобс и неговата революция , целият им живот е в джоба им. Те са изключително добре информира-ни или ако не са, намират за минута правилното място за извличане на нужната информация. Много от тях не гледат телевизия . Те четат всичко из Нета. Свалят по няколко филми всеки ден и рядко посещават мултиплекси при атрактивен филм. Те нямат копнежи и желания. Те имат информация. Те четат само в Нета. Те обядват /поръчват храна/ в Нета и заспиват в Нета / с телефон в ръка/. Те очакват да получат всичко в момента на пожелаването му. Ако може вчера. Те са хищници в търсенето на инфо за нещо. Те четат политика в нета, но не се впечатляват от расата, сексуалната ориентация или религията на хората, с които общуват. Те приемат с безразличие еднополовите бракове и транссексуалните.
Те не четат книги, но имат изключителна визуална памет. За тях училището е пълна скука, ако липсва интерактивност и мултимедийно опосредстване. Образователната система е травма за мозъка им.
Класната стая е убиец на идеи/Робинсон/.12 килограмовата раница е пълна отживелица и профанизация за добиване на знания.
Те създават собствена култура; блогъри, свои канали в Youtube ,собствени уебсайтове.
Те са нашите наследници. Според статистиката всеки един от тях до края на кариерата си ще смени около 6 кариерни посоки, около 24 работни места и около 15 жилища. /Проучванията не са правени в България/
Те са прагматични. Работят добре в екип. Общителни, на моменти наивни. За тях не всичко е пари . Те биха рискували с нещо по-интересно и завладяващо.
Ако попадне нова джаджа в ръцете на Х поколението и в ръцете на “Z”-та , то първият чете дълго упътването, а втория се справя практи-чески 2 пъти побързо.
Х казва-искам да знам как работи, Z – искам да го използвам.
Лошата новина е, че Z поколението трудно се съсредоточава, бързо му става скучно, има ниско ниво на концентрация. То не може да живее без джаджата си. То рядко остава насаме с мислите си. Мисленето му е накъсано, краткотрайно… до следващия клик. Съзерцанието е загуба на време, природата е място за селфита, а тишината е непоносима.
Всичко казано по-горе е условно, както е условно и разделението на хо-рата на поколенчески периоди. И все пак разликите в мисленето на родените през миналия век и 21 век са значими и е добре да се споделят.
Най-важното е да живеем мирно и кротко вкупом всички на тази земя.
Самият Сократ е изказал опасение , че следващото поколение ще затрие света. Знаем кога е живял Сократ ! Спете спокойно !
Д-р Ира Маркова е педиатър, обичащ децата. Любознателна и любопитна към света и бързината, с която светът се променя.
