5 сюжета за бодър скандал по време на празничен обяд

| от Евелина Бонева |

Стара българска пословица гласи, че не е празник, ако не забиеш вилица в окото на роднина. Поредиците почивни дни са хубаво нещо, ако може да ги прекарате така, както ви се иска, но това не е от най-честите случаи. Обикновено се подразбира, че трябва да отидете на няколко роднински обяда, няколко вечери  и защо не някой и друг приятен, семеен следобед?

И хоп троп, докато се усетим, вече искаме да изсипем таратора на главата на попорасналото си дете или небрежно да праснем баба си с черпака. А ето и някои потенциални причини да изригнем пред роднините и нещата от празнично спокойствие да отидат „накъмто“ бой.

Имот

Отдавна сте решили, че темата с апартамента на леля Злата в Обеля, който си стои необитаем, откакто тя почина, Бог да я прости, през 1985г., няма да я повдигате. Докато се чукате с яйцата, а навън бодрo звънят камбани обаче, се сещате, че с осемчленното ви семейство се гъчкате в гарсониерата в Красно село, че от 4 години спите в едно легло персон и половина с четирите си деца и трите котки, и гърбът ви така ви боли от тая работа, че едва се пресягате към зелената салата.

Затова решавате ВСЕ ПАК да повдигнете въпроса и деликатно питате дали пък не е време тоя голям, празен апартамент…дето така си седи…нещо да се направи с него? Тихо прошепвате думите „под наем“, при което сякаш изригва вулкан. Баба ви внезапно изкрещява, че само я чакате да умре, за да й завземете имотите, баща ви получава пристъп на астматична кашлица, братовчедът Петър трясва с юмрук по масата и кресва, че тоя апартамент ще се дава на чужди хора само през трупа му, а сестра ви ви зашлевява шамар, задето искате да лишите децата й от бъдеще, и си тръгва.

Апартаментът в Обеля остава празен още 22 години. След това блокът рухва.

Името на детето

Детето през юни ще навърши 22, но баба му още не ви е простила, че не сте го кръстили с цялото й име (Станойка) и сте се приплъзнали по допирателната, използвайки само буквата С. И понеже братовчедка ви е бременна и е в деветия месец, на масата логично се повдига темата за имената и за вашия зложелателен акт да кръстите дъщеря си, която от 40 минути кисне в тоалетната, Синтия.

Оказва се, че баба Станойка планира да ви лиши от имоти заради дързостта, която сте проявили, и напрежението започва да се покачва, а когато братовчедката събира сили и на третата си уж безалкохолна бира съобщава, че и нейното дете няма да е Станойка, апартаментът сякаш се взривява. И докато тя се опитва да обясни, че Станойка не е подходящо име за момче, отнякъде прелетява античен супник и излита през балкона. Отдолу се чува писък.

Тогава Синтия излиза от тоалетната с подозрително зачервени очи и казва пред всички, че е трансджендър и е решила, че ще става мъж и ще се казва Саймън.

Някой закъснява

Братовчедът Тони е счетоводител и закъснява за първи път в живота си. Вместо в 13, се появява в 13,30ч., препотен, бързащ и обилно извиняващ се за закъснението.

Майка ви обаче прави кратък коментар, че ВИНАГИ закъснява и си изшумква под носа, че явно не уважава фамилията. Оказва се, че освен че е възпитан и прецизен счетоводител и фин човек, братовчедът Тони всяка вечер гледа „Американски психар“ и винаги е мечтал да стане като Патрик Бейтмън. Той живее сам с трите си питбула и под костюма се крият татуировки на свастики. От години има деликатни параноидни налудности, че някой се отнася с него несправедливо.

Вечерта след семейния обяд, майка ви отива до магазина за още козунак в найлон, и изчезва. Намират я след няколко години в мазето. Вече не прави никакви коментари.

Нечие облекло

Наближавате 47, но баба ви не одобрява начина, по който се обличате. Вие си се чувствате много добре по къси гащи и горнище на анцуг, но тя смята, че на семеен обяд се ходи с тъмносиня плисирана пола и бяла риза, гарнирани с наниз от езерни перли. Въпросът с вашите дрехи се повдига всяка година на Великден, Коледа, Заговезни, Гергьовден и Никулден, и три пъти седмично между празниците.

И този път обаче тя няма намерение да пропусне да ви направи остра забележка, която, явно, ще промени всичко. И докато сте си се разположили по турски на масата в плажните си панталонки, от които деликатно се подават малко задни части, баба ви почуква с лъжицата по кристалната кула за салата, и заявява на висок глас, че не знае как да ви научи да се обличате прилично и че сте срам за семейството с тия къси гащи. Това провокира шурей ви по съребрена линия да погледне към панталонките, за да види колко па е срамен тоя срам, при което се задавя с парче агнешко. Викате линейка.

Бебето

Бебето наближава 3 години и отдавна вече не е бебе, но никога не е късно (нито рано) за вменяване на мощно чувство за вина у младите родители. Докато малкото вилнее наоколо с детски сатър и язди котката, която вече е с напукан гръбнак, всички му се възхищават и дискутират колко е умно, живо, будно и любознателно дете е. Когато обаче детето решава, че не иска да яде нищо друго освен шоколадово яйце и се тръшва на килима с писък и пяна на устата, атмосферата на масата започва да се нагнетява.

Дядо му предполага, че е злояд и причината за това е в майка му, която и тя е била злояда. Баба му директно казва на дъщеря си, че не си възпитава детето добре. Прабабата намеква, че може би родителите му не го обичат и затова се държи така. Далечен чичо казва, че никога не би позволил неговите внуци да се държат така. Бабата възкликва „А ние какво да направим“ и се надига от масата с пулсиращ капиляр на челото, който не предвещава нищо добро.

Мъжът ви вече ви тегли към вратата, преди да е дошла полицията, а в хаоса му забивате един лакът в окото, с което му избивате лещата и той неволно зашлевява тъща си, защото нали не вижда без лещи, не че винаги е искал да го направи.

И докато всички започват да крещят, „бебето“ се оттегля в кухнята, изяжда 10 шоколадови яйца и намазва съкрушената котка с разтопен шоколад. След толкова захар няма да заспи още три дни и три нощи. Започвате да разпитвате приятели за денонощни детегледачки и да проучвате гръцкия пазар на деца.

През това време, навън звънят камбани. Джанките отронват своите нежни бели цветове, южният вятър ги подхваща и ето…те танцуват из въздуха, литнали като снежинки, нагоре към майското небе и надолу към топлия асфалт…безспирен танц на любовта. Игликите пълнят въздуха със сладък аромат, лалетата гостоприемно разтварят чашките си, а там, горе, в панелката…хора си бодат вилици в очите. Празник е.