Сега – с риск да ти прозвуча като бабичка или патриотар – обаче не ти ли се струва, че речникът, който ползваме, доста се сви през последните години?
Не искам да превъзнасям българския език, да изпадам в меланхолия по Някога или да плюя колко сме затъпели и изнеграмотели – не че не бих могъл и няма да ми е сладко да го направя – обаче ме дразни масовата скопеност на говоренето и писането ни.
Думите, за които искам да ти напомня, вероятно ще ти звучат малко архаично и дедешки. Аз обаче ги „чувам“ и „виждам“ много елегантни – подсещат ме за стила на мъжете през 30-те на миналия век – с костюмите и шапките (какво се обърка?). Ако тази елегантност е твърде ретро, добре. Но онова обличане си остава красиво и адекватно.
Така че виж дали не може да „облечеш“ общуването си с някои от тези хубави „дрешки“:
Във физически, но не само, смисъл – безсилен, слаб, изморен. Може да я използваш и като по-силна степен на смисъла в тези думи. И сякаш по-ясно би предал как се чувстваш.
Хубава заместваща дума за гадняр, мръсник, подлец, свиня, дори депутат, която нито е толкова изтъркана от употреба, нито има нужда към нея да добавяш още подобни определения.
Може би по-рядко би я използвал, в сравнение с предната. Но в случай, че ти притрябва подходяща дума да опишеш представителен, излъчващ достойнство човек – имаш я.
Използвана в преносен смисъл, например в „Пусто ми е (отвътре/на душата)“, ще кажеш по-силно и повече от „Тъпо/смотано ми е“.
Чудесна частица, която може да добавиш към въпросите си. „Нима не ме познаваш?“ е по-хубаво от „Не ме ли познаваш?“.
Вместо „научавам“ или „разбирам за“ нещо. Стои и по-солидно някак, по-достоверно, че вече го знаеш това нещо.
Когато искаш да използваш по-силна, въздействаща дума от „извинение“ и „съжаление“. Ако искаш истински да се извиниш, да поискаш прошка – би могъл да го направиш с „разкайвам се“. И ако не ти е всичко хахо-хихи, нали, щото тогава, брат, айде нема нужда от глупости.
Когато използваш сетивата си – вместо масовата „усещам“. Има и известна поетичност в нея. С „Долавям, че си уморена, искаш ли да се прибираме?“ сякаш би прозвучал една идея по-загрижено.
Ако ти е писнало, както на мен, от „побеждавам“. Да надвиеш, вместо да победиш, себе си – звучи някак си като по-голям и важен успех в битката, нали?
Дума, отличен заместник на „нещастен“ и „жалък“. „Злочест“ също е добър вариант.
Когато търсиш начин да успокоиш тъгата си, може би ще намериш утеха. Или поне ще имаш тази дума, за да опишеш от какво имаш нужда.
Ако нещо ти е трудно, наистина трудно – тази дума е чудесна.
Вместо „информиран“, монополизирала този смисъл. И „сведения“ вместо „информация“.
С нея може спокойно да замениш „глупаво“ и „малоумно“.
Една от най-хубавите думи в списъка. Идеална заменка на „единствен“, на „различен“ и дори на „уникален“. А в определен контекст може да се възприема и с негативен оттенък.
Хубава дума, която е обидна, обаче не по твърде груб начин – когато искаш да покажеш и доза симпатия, гальовност.
Може да я използваш в ситуации, в които усещаш, че „криндж“ или „тъпо“ не са съвсем точни.
Вижте още: