Без салони по физическо и с електронни цигари - какво всъщност "възпитаваме" в училище?
Липсата на подход към това децата да заобичат спорта в училище е огромен проблем.
Докато в програмата учениците имат 1 или 2 учебни часа седмично спорт, трудно бихме ги откъснали от екраните, а феноменът, който наричаме "екранни деца" обхваща все повече деца и младежи.
Огромен проблем е и липсата на физкултурни салони в училищата или достатъчното спортни площадки в общините.
Данните от "Бележник 2023" на Национална мрежа за децата показват, че от общо 2591 училища в страната, едва 697 разполагат с физкултурен салон, който отговаря на законовите изисквания за размер.
В 478 училища напълно липсва спортна зала или подходящо помещение за физическа активност.
Още по-сериозна е ситуацията в детските градини - от 2551 градини, едва 537 имат зали, съответстващи на установените стандарти, а в 1259 такива помещения изобщо няма.
Една от основните пречки пред развитието на спортната инфраструктура за широката общественост е неправомерното използване на публични средства.
През 2020 г. бяха отпуснати около 26 милиона лева за изграждането на 24 физкултурни салона към училища в страната. Въпреки че средствата са изразходвани, заради нарушения при възлагането на обществените поръчки и липса на адекватен контрол, реално са построени само два от заложените обекти.
През 2024 г. Министерството на образованието и науката си постави амбициозната цел близо 500 училища да имат нов или да се ремонтира съществуващ физкултурен салон. Това ще се реализира чрез Програмата за строителство и цялостно обновяване на спортна инфраструктура в държавните и общинските училища, разработена от Министерството. Общият бюджет на програмата възлиза на 240 милиона лева.
За съжаление, често пъти, дори и най-лъскавия физкултурен салон или фитнес зала не може да провокира желанието на младите да спортуват.
Липсва национална стратегия към спорта, към неговото популяризиране. Не се говори за неговите ползи.
В малките населени места липсват спортни площадки, спортни мероприятия и спортни клубове, именно, защото няма учители по спорт или родителите не могат да плащат таксите за посещения на децата си.
Докато пътувах във влака, общувах с пенсионирана учителка по физическо възпитание.
Беше много разочарована, именно от липсата на спортен дух в днешното поколение ученици.
Сподели ми, как лятото са ходели на спортни лагери на морето, за да се научат учениците да плуват, а зимата - на ски. Тя ми каза, че преди децата в училище са имали възможност да избират какво искат да спортуват. Дали ще бъде волейбол, баскетбол, футбол, дори и борба.
Докато днес часовете по физическо се свеждат само до това да се покриват нормативите или да се играе волейбол всеки учебен час (знам го от личен опит).
Системното недоразвиване (да не кажем пренебрегване) на училищната спортна инфраструктура води не само до физическа пасивност.
То дава ясно послание на децата: движението не е приоритет. Какво обаче запълва тази празнота? Отговорът е притеснителен - никотинови устройства, които се предлагат в ярки цветове, с плодови аромати и без нужда от скриване, защото просто вече не изглеждат "страшни". Статистиката го потвърждава - все повече деца посягат към електронни цигари още преди да навършат 13.
Докато десетки хиляди деца в България нямат достъп до физкултурен салон, а други се опитват да спортуват в тясно, непроветрено помещение, в същото време сме на челни позиции в Европа по употреба на електронни цигари сред ученици.
А тийнейджърите ги ползват масово.
Да, това не е просто съвпадение - това е симптом.
Според последното международно изследване за здравното поведение на учениците, проведено през 2022 г. в 44 държави и региона от Европа, Централна Азия и Канада, България заема първо място по дял на деца на 11 и 13 години, които пушат електронни цигари.
При 15-годишните страната ни е на трета позиция.
Тази тревожна тенденция не просто се запазва - тя се засилва. През 2015 г. 10,8% от тийнейджърите между 13 и 15 години са използвали електронни цигари. Осем години по-късно, през 2023 г., този процент вече е скочил до 23,3%. Тоест, почти всяко четвърто дете в тази възраст е имало досег с тези продукти.
Почти половината (48,5%) от младите хора между 15 и 29 години са използвали електронни цигари поне веднъж. Наргиле са пробвали 37,4%, а устройства за нагряване на тютюн - 17,6% от тях.
И тук трябва да си признаем - провалили сме се.
Като общество, което години наред е оставяло физическото възпитание на доизживяване.
Като институции, които отпускат милиони за спортни салони, но строят само два от двадесет и четири.
Като възрастни, които сме приели, че детството вече няма топка, а дим.
Не става въпрос само за здраве - става въпрос за ценности.
И ако не спрем тази тенденция сега - със спорт, с реална грижа и с контрол, а не с формални стратегии - после ще броим не само пушещи тийнейджъри, а изгубени възможности.
Едно бъдеще, което можеше да е в движение, но вместо това се е задушило в аромат на ягода и никотин.
