Кои са 5-те основни закона на глупостта?
Глупостта не е задължително обвързана с коефициента на интелигентност
Глупостта, оказва се, е универсално явление, но не е характеристика на битието.
Тя не е обвързана с коефициента на интелигентност или със способността да се оценяват рисковете.
Глупостта е действие, определено от неговите последици.
Професор, носител на Нобелова награда, може да постъпи глупаво. Петгодишно дете може да направи нещо глупаво. Всички можем да бъдем глупави.
Но ако направим достатъчно глупави неща за твърде кратък период, хората може да започнат да шепнат: "Мисля, че може би просто е глупав."
Как да разпознаваме и избягваме глупостта учи Карло Чипола, италиански икономист и историк.
Той е един от големите учени в социалната история на Европа, станал световно известен не толкова с академичните си трудове, колкото с едно кратко и почти сатирично есе за човешкото поведение.
Той разглежда социално-икономическите нюанси на историята, като изследва личностите, които определят определена историческа епоха.
И след десетилетия на проучване през 1976 г. написва "Основните закони на човешката глупост" - в началото предназначена за шега и само за приятели.
Скоро обаче се оказва, че хората разпознават описания модел в политиката, в работата и ежедневието си, което превръща хумористичното есе в международен бестселър.
Той формулира пет основни закона:
Според първия закон, всеки винаги и неизбежно подценява броя на глупавите хора.
Във втория си закон той казва, че "вероятността един човек да е глупав е независима от всяка друга характеристика на този човек".
"Златният закон" на глупостта на Чипола е Закон номер три:
"Глупав човек е човек, който причинява загуби на друг човек или група хора, при това като сам не печели и дори може да понесе загуби."
Според четвъртият закон умните хора винаги подценяват разрушителната сила на глупостта.
Последният, пети закон казва, че "Глупавият човек е най-опасният тип".
Според ученият, всичко, което правим, води до един от четири резултата: то ви носи полза, носи загуба, носи полза на другите или съответно загуба на другите.
Повечето ни действия са малки, прости и егоистични.
Да си направя кафе или да се почеша по лявото рамо ми е от полза, а повечето хора не се чувстват засегнати.
Цял ден може да мине, съставен изцяло от такива малки, нисковъздействащи действия, които Чипола нарича, донякъде жестоко, "неефективни".
Чипола определя и четири типа хора:
Интелигентен - печели и помага на другите.
Бандит - печели за сметка на другите.
Наивен - губи, за да помогне.
Глупав - губи и кара другите да губят.
От само себе си се разбира, че трябва да избягваме бандитите. В някои отношения това е по-лесно, отколкото да избягваме глупостта, защото тя може да произлиза от всякакъв източник.
Може да е неблагоразумен човек, който просто не е обмислил нещата.
Може да е някой, който има "сляпо петно".
Може да е и някой, който е невеж или необразован или просто шут, който е сложил препарат за миене на съдове в сушилнята за дрехи.
Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите.
В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе.
Според разпространения стереотип, глупакът вреди само на себе си. Това обаче не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци и никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода.
Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните.
Да не забравяме обаче, че хора като Едисон, Айнщайн, Никола Тесла и Винсент Ван Гог са били смятани за глупави или луди.
Понякога човек изглежда глупав, защото отказва да играе по правилата, изпреварил е времето си или просто имат нестандартно мислене.
