Жизел Пелико - жената, чиято история вече не ѝ принадлежи, разказа в книга за живота си
Дългоочакваните мемоари на Жизел Пелико, озаглавени "Химн за живота", излязоха преди дни официално и отново разтърсиха Франция.
Представянето на книгата се превърна в едно от най-значимите културни и обществени събития в Париж през последните дни.
Книгата, която излезе на 22 езика, е написана от самата Жизел, в съавторство с известната френска журналистка и писателка Жуди Периньон, избрана заради способността си да предава тежки човешки съдби с уважение и дълбочина.
Мемоарите проследяват пътя на Жизел от момента, в който животът ѝ се преобръща през ноември 2020 г., когато полицията я информира за престъпленията на съпруга ѝ, през историческия съдебен процес в Авиньон, до превръщането ѝ в глобален символ на борбата срещу сексуалното насилие.
По време на публичния процес, продължил три месеца и половина, стана ясно, че съпругът на Жизел Доминик Пелико е упоявал редовно съпругата си в продължение на десет години и е намирал мъже от квартала, които заедно с него са я изнасилвали, докато е била в безсъзнание.
Той е осъден на 20 годишни затвор - най-дългото наказание, което се полага за изнасилване във Франция, а всички останали съучастници също ще прекарат години в затвора. Какво обаче се случва с жената, която отказва да бъде жертва в тази грозна история?
Книгата е структурирана като емоционално пътуване от пълната тъмнина към светлината.
Жизел описва вътрешната си трансформация - от жертва, която е била систематично упоявана и малтретирана в продължение на десетилетие, до свидетел и обвинител.
Текстът не се фокусира върху детайлите на насилието, а върху устойчивостта на духа, достойнството и правото на всяка жена да си върне контрола над собствения живот.
Тя описва както ежедневните ритуали - вечерята, кафето, разговорите за децата, така и първоначалния шок от бруталните открития, и опитът ѝ да запази своя спомен за щастлив брак.
"Не написах тази книга, за да разказвам за мрака, а за да покажа как се излиза от него. Исках да оставя следа, която да казва на всяка жена:
"Ти не си виновна. Ти не трябва да се срамуваш".
Моят живот беше откраднат за десет години, но аз отказах да позволя на тези мъже да откраднат и моето бъдеще", казва тя в интервю по повод излизането на книгата.
"Когато започнахме работа по книгата се страхувах, че думите ми ще бъдат потънали в болка. Но Жуди помогна да видя, че моят глас не е само мой - той е гласът на всички жени, които са били принудени да мълчат в собствените си домове", споделя още тя.
Първите отзиви от читатели в платформите подчертават, че книгата е "тежка, но вдъхновяваща".
Много хора споделят, че текстът помага за разбирането на психологическия механизъм на травмата и дава кураж на други жертви да потърсят помощ.
"Да чета думите на Жизел беше едно от най-смиряващите преживявания в живота ми. Нейната сила е заразителна", споделя Ема Томпсън.
"Радостта от живота не е наивност. Тя е най-висшата форма на съпротива срещу тези, които са се опитали да те унищожат.", казва в книгата си Жизел Пелико. Тази дълбока философия не е просто оптимизъм - в нея има и политически и реформаторски момент.
Жизел не гледа на себе си като на пасивен оцелял, а като на архитект на нова обществена култура, който отказва да позволи на травмата да дефинира остатъка от живота.
Нейното бъдеще не е свързано с миналото ѝ на жертва, а с това, че е направила невъзможно връщането към статуквото на мълчанието и стигмата.
В края на книгата Жизел Пелико разказва за градината си - символ на търпението и новото начало. И вярва, че животът може да бъде "презасаден", дори след като е бил напълно разрушен.
