Покрай дългия престой вкъщи много хора се заеха с дейности и хобита, за които преди това не са имали време. Mнозина се сдобиха с домашни любимци и можем само да се надяваме, че няма да се откажат от грижите за новите си „съквартиранти“ сега, когато мерките бяха отпуснати.
Други обаче решиха да се обърнат към градинарството.
Интересът към засаждането на растения – цветни и зеленчукови, е нараснал на много места по света в периода на пандемията. Разбираемо е, предвид това, че досегът със земята и зеленината успокоява нервната система, а психолозите препоръчват градините, парковете и въобще досегът с природата като терапевтично средство.
Отделно, в началото на пандемията се появи и страхът от бързото изчерпване на продукти в магазините, а мерките доведеха до несигурност и застой в много сектори, включително в земеделския.
В Австралия например липсваше брашно по рафтовете на супермаркетите, в Италия тестените изделия бяха оскъдни, а във Великобритания – яйцата. И у нас по рафтовете първо свърши хлябът, както и лещата. Много страни пък съобщиха за опасения от недостиг на работна ръка за производството на нетрайни продукти като пресни зеленчуци.
И както при всяка криза, хората побързаха да вземат нещата в свои ръце. Според местни медии, все повече хора във Великобритания, САЩ и Канада се връщат към градинарството. Англоезичните държави традиционно имат позитивно отношение към това занимание, но сега вече градинарството наистина превзе света.
В България също се забеляза отчетлива тенденция все повече хора да се отдават на градините си, а при липсата им – да озеленяват терасите си. Ако вие не сте сред онези, които се върнаха към земята, то може да хвърлите едно око към съседските дворове и градини или да разпитате роднини и приятели. А в редица интервюта по време на изолацията популярни личности – актьори, водещи, музиканти, останали временно без сцена, коментираха, че борят стреса с градинарстване.
Интересът към земята логично върви и със скок в продажбите на различни сортове семена, както и на зеленчуци и билки. Онлайн магазините за градинарски принадлежности отчетоха повишен интерес към артикулите си по време на извънредното положение, сравнено с предишни години в периода март-май.
Много сънародници пък изкараха изолацията извън големите градове, отивайки там, преди да бъдат наложени КПП-тата и забраните за влизане и излизане от областните градове. Селото, разбира се, дава повече възможности за създаване на градина. Но и в градовете бяха използвани за посев тераси и малки дворчета, както и междублокови пространства, а первазите на прозорците се превърнаха в места за разсад.
В Канада също няколко банки за семена, градински центрове и градски земеделски организации съобщават за скок в трафика на уебсайтовете си и за скок в онлайн поръчките, съобщава местното издание macleans.ca.
Ферма за био семена в Британска Колумбия – West Coast Seeds, дори изпрати писмо до клиентите си с предупреждение за евентуално забавяне поради „забележителен скок в търсенето на семена и градинарско оборудване“. Управителите и на Halifax Seed забелязат подобна тенденция по време на пандемията.
B&M, британски онлайн търговци на дребно, отчитат ръст в продажбите в началото на годината, благодарение на голямото търсене на продукти тип „направи си сам“ и градински продукти и инструменти. Тези продажби са се увеличили с почти 23% през първите осем седмици на новата финансова година в сравнение с миналата година.
Според скорошен доклад на Службата за национална статистика на Обединеното кралство (ONS) 42% от британците са започнали да градинарстват, за да се справят с изолацията, докато над 300 000 души са търсили съвети за отглеждането на градински сортове на уебсайта на Кралското градинарско общество, отбелязва BBC.
На Острова е нараснало и предлагането и споделянето на семена и продукция между съседи.
Проучване, поръчано от британската благотворителна организация RSA, показва, че 42% от анкетираните смятат, че епидемията ги е накарала да ценят храната повече, а 10% са споделили своите градински посеви с другиго. Други, като Рейчъл Милсън, съзнателно отглеждали допълнителни зеленчукови култури с идеята да ги дарят в местна хранителна банка.
Доброволци от специализираните в озеленяването и градинарстването движение BeautifulRVA пък помагат безплатно на желаещите в Ричмънд, в американсккия щат Вирджиния, да отглеждат собствена храна у дома, съобщава NBC12.
„Тъй като местните фирми съкращават служители поради масивни промени в икономиката, разбираме, че ще става все по-трудно купуването на пресни плодове и зеленчуци. Да не говорим за много райони, които нямат достъп до хранителен магазин. Най-добрият начин хората да си гарантират достъп до висококачествена храна е сами да я отглеждат“, обявяват в началото на кампанията си от BeautifulRVA. Те разчитат и на дарения, за да осигурят разсад и семена за повече хора.
„Опитваме се да помогнем на хората сами да разберат откъде идва храната им, както и да им помогнем за тяхното психично здраве, толкова необходимо през този труден период“.
Всъщност подобен засилен интерес към засаждения вкъщи според BBC е наблюдаван и по време на двете световни войни. От двете страни на Атлантическия океан, от Северна Америка до Великобритания и по-нататък до Австралия, градините са били популяризирани чрез правителствени кампании, които призовавали хората да се включат във войната чрез изхранването на страната си. Скоро обработката на почвата се превърнала в патриотично задължение и се зарадило движението Victory gardens („Градини на победата“).
Макар аналогията с войната да изглежда преувеличена, когато говорим за борба с вирус – на фона на пандемия зеленчуковата градина определено има привлекателност, коментира BBC.
Тино Карневале от канала в YouTube Gardening Australia определя градинарстването като вид медитация. Според него „то може да накара всеки да се чувства по-добре“.
За Чейни Кмерър, председател на Канадската асоциация по градинска терапия, този интерес не е неочакван, тъй като тя отдавна познава ползите от досега до растителните вещества и фитохимикали. Тя е категорична, че градинарството има безброй ползи за психичното здраве на семействата по време на кризата COVID-19.
Пред Global news тя обяснява, че отглеждането на растения е свързано с наблюдение. Ако човек търси начин да се отърве от стреса, може да разчита на това с отскубването на няколко плевели например. Но истинската грижа за градината изисква и забавяне на темпото – да видиш от какво се нуждае растението, повече или по-малко вода, как расте и как се развива, дали слънцето му е в повече или не му достига. Всичко това според нея насочва концентрацията в много градивна посока.
Справянето с вредителите по разстенията също изискват спокойствие. Ако си се грижил два месеца за тях, трябва да следиш и за насекоми, които могат да го погубят, а те често са скрити и изискват съсредоточаване и внимателно наблюдение. Тази градивна концентрация, освен ползи за собственото психично здраве и благополучие, прави човек и по-добър градинар, „защото самите растения реагират по-добре, когато сте по-спокойни и търпеливи“. Тоест това, което е добро за вас, е добро и за растенията.
„Важно е хората да наблюдават постоянната промяна, която природата ни осигурява. Чрез нейните регенеративни сили се учим да разбираме и собствената си духовна устойчивост“, споделя Чейни Кмерър.
А всички експерти са единодушни в едно – нищо не дава повече надежда от това да видиш едно семе да покълва.
