Докато едни се запасяват с Тамифлу, а други изкупуват дезифектанти и продукти от първа необходимост, остава една територия, която е много сериозна част от пандемичния статус, в който се намира света в очакване на нови и нови случаи. През това време емисиите на новините напомнят филми, в които човечеството е пред масова опасност.
Стоп! Измихте ли си ръцете?
Това продължава да е основното послание на Световната здравна организация (СЗО) за предпазване от коронавируса – мийте си ръцете. Тук ще кажа, без никаква ирония, че редовното миене на ръце е едно от най-големите открития в историята на медицината – и продължава да е такова, дори във високотехнологични времена.
В момента кризата не е само свързана със заразяване от вируса, тя е свързана и с психичното здраве на населението и затова в този текст искам, поне доколкото мога, да обърна внимание на рисковете за психичното здраве, които стоят пред повечето от нас.
Работата с психичното състояние по време на пандемии е тема, с която психолози и психиатри се занимават от много години – вече сме много по-напред в познаването на феномените на психиката спрямо например 1918 година, когато върлува инфлуенцата.
Така както болестта има своя начин на развитие, така и психологическите аспекти на епидемията имат своите специфики и развитие – те се хранят с несигурността и избухват под формата на индивидуална или масова паника (по думите на Damir Huremović, автор на Psychiatry of Pandemics – A Mental Health Response to Infection Outbreak).
Подобно на случаите на природни бедствия и терористични атаки, така и кризите в областта на общественото здраве могат да накарат хората да се чувстват тревожни и да показват признаци на стрес, дори когато са изложени на нисък риск или няма риск да бъдат засегнати от пандемия.
Често пъти при природни бедствия държавите реагират с изпращане на специалисти, които да помогнат на засегнатите да преминат с по-малко психологически щети през периода. В настоящето време обаче засегнатите са потенциално… всички.
В световен мащаб има изработени през последните години стратегии за справяне със страховете като част от Pandemic Influenza Plan.
През последните 11 години в света е имало имали няколко подобни пандемични епизоди – ебола (2019); зика (2016); ебола (2014); детски паралич (2014); свински грип (2009), но никога досега не е било толкова глобално и толкова близо до нас. Липсата на информация създава пространство за мълви и страх, затова са и редовните справки в новините – така е редно да се прави.
Съществуването и говоренето за тази засега неконтролируема зараза се знае как ще повлияе на населението.
Като цяло най-засегнати ще бъдат тийнеджърите, възрастните жени, хората с предишни или хронични физически и психически заболявания. Социалните и културните модели до голяма степен определят реакцията и затова вероятно много мъже ще са склонни да подтискат тревожността си чрез пиене или избухвания.
Емоционалната зараза
Най-трудното обаче, което ни предстои, и което видяхме през последните дни, е онова, за обяснява Густав льо Бон в книгата си „Психология на тълпите“ (1895). Той пише как колективното може да завладее индивидуалното и определено поведение да се превърне в заразително.
При този процес едно, дори нелогично, поведение бива следвано от масата хора, което води до сериозен риск за всички, защото нелогичното поведение на масата вече е проблем за обществото.
По-късно Робърт Парк работи върху теорията, че хората имитират поведението и емоциите на другите, когато преживяват стрес (това особено има връзка за поведението в семейството в момента). В такива стресови ситуации много хора се увличат да правят „каквото и другите“, за да избегнат външни подигравки или нападки.
Ще опиша този феномен с друг пример от психология на болестите.
През 1962 в американска фабрика работници споделят, че са ухапани от „тайнствено насекомо“, при което им е станало лошо, с изтръпване и гадене. Скоро толкова служители развиват симптоматиката и биват хоспитализирани, че се налага да се направи проучване. При него се установява, че симптоматиката не е телесна изобщо, а става дума за случай на масова хистерия в следствие на стрес и тревожност.
Дотук се знае, че податливи на масова хистерия са екстровертите, жените, хората в гъсто населени райони. Искаме или не, човешкото поведение може да се задвижва не само от личните емоции и характер, но и от външни влияния. За да избягаме от тяхната мощна гравитационна сила може би единственото, което можем да направим, е да ги осъзнаваме и да говорим за тях.
При много хора паниката и стресът, като реакция на усещането за липса на контрол на ситуацията, води до опасения, при които хората започват да се презапасяват с маски и други медицински консумативи.
Това често е последвано от тревожност, нарушения на съня и цялостно по-силна чувствителност към всякакви, дори много леки и иначе незабележимо преминаващи чувства на отпадналост.
Хората с психични заболявания могат да бъдат особено уязвими от последиците на тази паника. Децата са друга уязвима група – те не могат да оценят сами опасността и затова копират реакциите на родителите си, техните изказани и неизказани страхове.
Данни от изследване на Китайското психологическо общество, цитирани от Reuters,сочат, че 42.6% от китайските граждани са с повишена тревожност заради епидемията в страната, а от тестове на извадка от 14,000 лица 16.6% са с умерена до остра депресия.
„Домашно да си предпишем и да дадем и на децата по един антибиотик, за всеки случай“
Да. Прекалено много хора го правят. Не мога да убедя никой, който вярва, че Земята е плоска, че тя е кръгла, нито мога да споря с хора, които решават да си предписват лекарства без лекар, но ще дам две други насоки.
Предразположението към развитието на психични заболявания се свързва с инфекциозните огнища. При повтаряща се експозиция на антибиотици, по-специално пеницилини, има повишен риск за депресия и тревожност*
Лечението с някои антивирусни средства също може да доведе до невропсихични усложнения. Разбира се, понякога рискът от едното е по-малък от другото и затова трябва да се действа спрямо препоръките на лекарите. През 2005 и 2009-та СЗО препоръча в засегнатите райони използването на средства като озелтамивир за предотвратяване на огнища на грип и макар да са били наблюдавани невропсихични усложнения, това остава като пример как рискът от зараза на популацията е по-голям, отколкото риска да има отделни случаи на усложнения.***
Депресия
Проучванията показват, че процентите на хора, страдащи от депресия, обикновено се покачват след подобни кризи в общественото здраве.
Депресията е част от естествените психологични механизми на реакция в трудни моменти и се проявява в симптоми като проблеми с апетита, съня, спад на енергия, проблеми с концентрацията, безполезност, вина, безнадеждност и суицидни мисли, които ако продължават повече от 2 седмици, е добре да се видите с психиатър и/или психотерапевт, за да се установи евентуално диагноза на голям депресивен епизод.
Обсесивно-компулсивно разстройство
В началото написах, че миенето на ръце е основен инструмент за предпазване от вируса. При много хора обаче това предписание, което включва хигиена на измиване след престой на обществени места, е възможно да се изрази в непрекъснато ползване на дезифектанти и миене на ръце до рани.
Липсата на окончателно лечение на коронавирус лесно засилва тревожността. Натрапчивите мисли (притесненията на човека, че е мръсен и се нуждае от измиване, почистване или стерилизация) се изострят при определен тип хора и в такъв момент, освен с личния лекар, е добре те да поговорят с психиатър, за да облекчат симптомите си.
Как да разберете дали е моментът за психиатър?
Ако имате усложнения от прекомерното почистване – суха, напукана кожа (което може да доведе до инфекции всъщност) или контактен и атопичен дерматит. Използването в прекомерни количества на токсични препарати за почистване води до дихателни проблеми и това е много сериозно – затова приемете, че самата ситуация в някои от нас „отключва“ това поведение и вземете мерки да се погрижите за себе си, но не чрез още едно измиване, а чрез концентрация за овладяване на мислите – с когнитивно-поведенческа терапия или лекарства.
Повишена тревожност
Тревожните разстройства също ще вземат дял от влошаването на психичното състояние. Хората, които имат обща тревожност за здравето си, както и тези с генерализирана тревожност, е по-вероятно да влязат в такава, включително и хора, които са страдали в миналото от панически атаки, по думите на Джули Пайк, клиничен психолог от Чапъл Хил, Северна Каролина. „При липсата на ясно решение на въпроса, хората се тревожат и търсят още информация в опит да разрешат тревожността си“.
Липса на доверие в лекарите и медицината
Ножът с две остриета в ръцете на паниката е, че като част от психичния статус по време на криза в общественото здраве, много хора ирационално престават да вярват в медицинското лечение, което само спомага за разрастването на кризата. Най-често недоверието в медицината е свързано с конспиративни теории.
Теория на конспирацията и нейните адепти
Изправени пред потенциално нелечимо заболяване, у някои хора се събужда една част, която е свързана с психотичното. Тревожността провокира желание за отговор. Така липсата на медицинско образование, но при лесесн достъп до много ресурси и теории, може да доведе идеи, които са чиста игра на мозъка. Тези хипотези могат да объркат дори цялостно здрав човек. В пресечната точка на психозата и обсесивността е заблуждаваща паразитоза, наричана още моносимптомна хипохондриална психоза, синдром на Ekbom. Този синдром е описан още през 1636 г. от сър Томас Браун, който го споменава като болест на Моргелони. Относно клиничната характеристика на заблуждаващата зараза е появата му при множество членове на семейството.
Т.е. психиатрите по света очакват след коронавирус да се наблюдава покачване на хората с психотични проблеми, което е свързано с влошаващата се по време на криза параноя и налудното мислене. При пациентите с психични заболявания вероятно ще се наблюдава по-висок процент на кожни нарушения в началото, а тежката тревожност може също да предизвика рецидив на злоупотреба с вещества (алкохол, наркотици, храна) при силно податливи лица, тъй като нивото на стрес се е повишило при тях.
Изолацията като проблем
Изолацията трябва да ограничи движението на болни хора, за да помогне за спирането на разпространението на определени заболявания. Първият пример в историята за изолация от по-нови времена са лазаретите във Венеция по време на чумата от 1423-а година. Карантината пък разделя тези, които са все още здрави, но вече вероятно са били изложени на риск от инфекция. Карантината има дълга история, но има вероятност е въведена като мярка също по време на чумата, като първите сведения за това са от 1377 г., когато градът-държава Дубровник принуждава пристигащите кораби да престоят 30 дни на близкия остров, като по-късно този период бил увеличен на 40 дни по (вероятно – сериозно) нумерологични причини и конкретно тезите на Питагор.
В момента карантините следват логиката на съответната болест. Карантината е съществен начин за контрол на заболяването и избягвания на масови събирания е резумно. Но ако сте в карантина по някаква причина, трябва да знаете следното: от психологическа гледна точка тя може да доведе до изолация и несигурност.
Пациентите, които са поставени в изолация, са особено уязвими на невропсихични усложнения по редица причини и следва да им бъде предоставена психологическа помощ. Изолацията крие в себе си рискове от тревожност, депресия, чувство за безнадеждност и отчаяние, психологическа травма, когнитивни увреждания, дистрес.
По време на карантината SARS в Канада през 2003 са били засегнати 15 000 човека от карантина, средно продължила 10 дни, при която при изследвания след това се показва, че 29% са имали симптоми на постравматичен стресов синдром, а 31% са били в депресия .
Препоръките на Американската психологическа асоциация към момента, към всички нас, които живеем в това време, са:
Психичните защитни механизми
Различните хора реагират по различни начини на стреса, до който води настоящата заплаха, и в този смисъл е много любопитно как психоаналитичната теория толкова конкретно е успяла да дефинира начините за „избягване или редуциране на негативните емоционални състояния“.
Така може да си обясните хумористичните фрази като „ще оцелее народ, който ще се кичи с китайски мартеници за здраве“ или пък отричането на проблема с вируса с идеята, че ще справим с ракия; регресията към предишни поведения (тук особено хора, които в миналото са имали зависимост) и т.н, и т.н. Дотук не стана дума, но мисля, че въпреки липсата на голяма китайска общност – по официални данни отпреди няколко години те са около 2 000, като част от масовата психоза често пъти се наблюдава сегрегация на тези хора.
Бъдете днес. Усетете днес.
Ако усетите, че се чувствате твърде притиснати от новините за вируса, може да ги ограничите. В същото време практикувайте благодарност – онази техника, при която намирате своите причини да виждате на какво има да се радвате днес, с цел да задържите мислите си в конкретни и носещи удовлетворение занимания. Техники за релаксации и всякакви системи за мениджмънт на стреса, балансирана диета без твърде много преработена, свръхсладка или свръхкалорична храна, физическа активност (дори ходене) са сред онези активности, които могат да намалят риска за психичното ви здраве, помагайки и на физическото.
Ще завърша с това, че е добре да си миете ръцете и да сте здравословно разумни. Ако ви притеснява пътуване, по-добре да го отложите, защото цената, която ще платите в притеснения е по-висока от тази на самолетния ви билет. Проверете реалността на риска от пътуването с личния си или доверен лекар и бъдете честни кое е най-добре за вас.
Психичното здраве отдавна вече е част от общото здраве и грижата за него е част от ежедневието на всеки интелигентен и модерен човек. Затова ако забележите промяна в себе си или в близките – не го оставяйте да мине незабелязано, защото с времето няма да стане по-добре, а само ще тлее.
*ОКР –Обсесивно-компулсивно разстройство (Бел. ред.)
**Lurie I, Yang YX, Haynes K, Mamtani R, Boursi B. Antibiotic exposure and the risk for depression, anxiety, or psychosis: a nested case-control study. J Clin Psychiatry. 2015;76(11):1522–8 (Бел. авт.)
***Gupta YK, Meenu M, Mohan P. The Tamiflu fiasco and lessons learnt. Indian J Pharm. 2015;47(1):11–6. https://doi.org/10.4103/0253-7613.150308. PubMed PMID: 25821304; PubMed Central PMCID: PMC4375804.(Бел. авт.)
Детелина Стаменова е практикуващ психтерапевт и автор. Тексът е от нейния личен блогdetelinastamenova.com.
