Тренинг по общуване с пациенти преминаха медицински лица в "Майчин дом"
"Комуникацията в здравната система винаги е била огледало на времето, в което живеем. Натрупаното напрежение в обществото и в самата система на здравеопазване лесно се пренася в личния разговор между медицинските специалисти и пациентите.
Пациентите често влизат с очакване за дистанция или лошо отношение, а медиците - с очакване за агресия или недоверие. Така разговорът започва от предварително наранени позиции.
Именно затова конфликтът често се възприема като личен, а то е реакция на модели и дефицити на умения за овладяване на ситуации и възстановяване и изграждане на доверие".
Това каза Кремена Кунева, изпълнителен директор на Фондация "Даная" и част от екипа, организирал специализиран дискусионен тренинг по комуникация с пациенти в столичния "Майчин дом".
В инициативата взеха участие акушер-гинеколози, неонатолози, педиатри и акушерки от СБАЛАГ "Майчин дом".
Тренингът беше воден от специалисти и насочен към управление на емоционално натоварени и критични ситуации в работата с бременни, бъдещи майки и родители на новородени.
Обучението е част от дългосрочното партньорство на лечебното заведение с Фондация "Даная", ориентирано към развитие на емпатийна и ефективна комуникация между медицинските специалисти и пациентите.
Реализира се като национална обучителна партньорска програма с подкрепата на Фондация "Америка за България" и има за цел да утвърди нов стандарт на разбиране, съпричастност и доверие в грижата и общуването между медицинските екипи и пациентите в специализирани АГ болници и отделения в София и страната.
Инициативата цели да утвърди култура на уважение, откритост и човечност в медицинската практика, чрез ясна и съпричастна комуникация.
Чрез интерактивни дискусии на реални казуси и предизвикателства от ежедневната практика, медицинските специалисти усъвършенстваха уменията си за ефективна подкрепа при диагностициране на усложнения или вземане на трудни медицински решения, за изграждане на по-устойчив подход към напрежението, укрепване на личните професионални граници и усъвършенстване на комуникацията в моменти на несигурност, страх и ситуации с високи залози.
Специалистите разгледаха "невидимата" страна на медицината и начините, по които гласът, погледът и допирът могат да лекуват в интензивна среда.
Анализиран беше специфичният синдром на "машината", при който бебето в кувьоза започва да възприема звуците на мониторите като своя среда и става част от апаратурата.
Беше разяснена ролята на медика, който трябва вербално да разграничи детето от техниката и да го върне в човешкия свят, заявявайки своето присъствие.
В този контекст бе представена и терапевтичната сила на специфичния напевен говор (Motherese), който в болнична среда функционира като мощен сигнал за сигурност, стабилизиращ жизнените показатели на новороденото.
Дискутирани бяха и феномени като реакцията на недоносените бебета към по-дълбоките мъжки гласове, както и концепцията за "паметта на тялото", която съхранява спомена за ритъма и допира на грижещите се ръце.
Обучителите засегнаха и деликатния баланс на "професионалното майчинство" в интензивния сектор, където екипите трябва да бъдат достатъчно грижовни, но и да запазят здравословна дистанция, за да избегнат емоционален срив.
"Това, което виждаме в "Майчин дом", е изключително важно - желанието за подобряване на комуникацията идва отвътре. Медицинските екипи търсят по-добра комуникация не като формалност, а като реален начин да намалят напрежението за пациентите, за себе си и за своите колеги.
Нашата роля е да предоставим научно валидирани комуникационни модели, които да направят тази промяна устойчива. Обученията ни предлагат практични рамки, с които лекарите, сестрите и акушерките могат да водят сложните разговори по начин, който пази както пациента, така и самия специалист", отбеляза още Кунева.
Следващата стъпка в обучението е изграждането на мрежа от ключови комуникатори сред лекарите и акушерките от всяка клиника и отделение на СБАЛАГ "Mайчин дом", които да управляват кризисни ситуации с професионализъм и човечност, превръщайки трудните диалози във възможности за доверие и разбирателство в медицинската практика.
