Поколението, родено през 90-те години на XX век, се сблъска с масовото навлизане на интернет и компютърните игри. А тогава те бях бич за нашите родители, защото аз и „наборите“ ми можехме да прекараме цял ден в компютърен клуб, без дори да разберем, че вън вече е тъмно или че сме забравили тотално домашните си.
Компютърните игри тогава бяха нещо много спорно. От една страна, защото се превръщаха буквално в наркотик за подрастващите, а от друга страна особено много се акцентираше върху проблема с агресията в тях. Въпреки че агресия има и в „Том и Джери“…
На практика възрастните не виждаха никаква полза от тях.
В началото на XXI век малко хора в България можеха да си позволят да имат компютър вкъщи. Това беше епохата на компютърните клубове, които тогава бяха нашата социална мрежа. И бяха особено място за събиране на приятели и забавление.
И ако мислите, че пристрастени бяха само младежите – жестоко грешите. Пред очите ми още са групите от „чичковци“, които идваха в събота сутрин и заемаха целия клуб, за да играят Football manager до късен следобед – честно казано ние хич не ги харесвахме.
Ако кажехте на някой тогава, че тези игри имат образователна стойност, той най-вероятно щеше да ви обяви за луд.
Но от дистанцията на времето и като учител, който има поглед върху сегашните младежи, стигнах до едно заключение. Компютърните игри от детството оказаха огромно влияние върху знанията ми в определени области и интересите, които формирах у себе си в последствие.
Ето ви четири примера, които доказват това.
Medal of honor (Аllied assаult, Spearhead, Breakthrough и всички останали от поредицата)
Medal of honor e класически исторически fps (first player shooter – жанр в сферата на компютърните игри). Какво означава това виждате на тази снимка:
Скрийншот от Medal of honor Allied assault
За тези, които все още не разбират – в играта вие сте човек с оръжие, който се движи, стреля, убива (:О) противници и изпълнява определени задачи.
– Как това е образователно бе, Яворе? – предполагам, че това е въпросът, който ви вълнува в момента.
Ще обясня в няколко подточки, за да е по-ясно, нагледно и да не изпадна в многословие. Действието се развива през Втората световна война и на практика е тясно свързано с бойните действия в Европа. В този случай вие сте в ролята на американски войник.
Скрийншот от Medal of honor
Политическа карта от Medal of honor
И ето ви четирите образователни приноса на Medal of honor и на компютърните ирги въобще.
Бонус откровение:
Смятам, че заради всички тези свои качества тази игра има подсъзнателно влияние върху това да се запаля по историята още като ученик. А в последствие да стана и учител по история и география. (Сериозен съм!)
Age of empires (Едно, две, вече дори и с HD версия и всичките допълнения, които тя има)
Age of empires попада в жанр стратегия и изглежда ето така:
Изглед от играта Age of empires II
Command and conquer: Red alert 2 и следващата версия Red alert Yuri’s revenge
Изглед от Red alert 2 – на снимката е показана защита на Пентагона (една от мисиите в играта)
Red alert също е стратегия, но действието се развива през втората половина на XX век или с други думи през Студената война. Red alert е смесица от реални исторически събития (Студената война) и фантастика (хипотеза за тяхното развитие и технологиите на бъдещето).
Политическа карта на Европа, показваща фантастичен сценарий за превръщането на Студената война в нов световен конфликт
FIFA (от 99-та до 2019-та)
Най-просто казано, FIFA e симулатор на футболен мач с най-различни разновидности и възможности – сезон в различни първенства, тренировки и прочие.
Скрийншот от FIFA2005
FIFA 2005
Заключение
Според мен компютърните игри оказаха огромно образователно влияние върху нашето поколение – от география, история, икономика, до английски език и информационни технологии. Не казвам, че компютрните игри са ни направили висшисти и че само те имат заслуга днес голяма част от хората от нашето поколение да бъдат образовани и интелигентни. Според мен те ни помогнаха да се научим да използваме компютрите си пълноценно, да търсим информация, решения на проблеми и въобще всичко, което ни трябва самостоятелно с помощта компютър. Те развиха една нова форма на любознателност и по-дълбоко усъвършенстване на личните интереси у всеки подрастващ.
Това за съжаление днес не го виждам особено често у младежите. Може би защото вече съм възрастен и не виждам достатъчно добре (Преносно! Зрението ми е в добро състояние!). Но днес страстта към компютъра е изместена от смартфона. А смартфонът колкото и да е „смарт“ няма функциите и удобствата, които предоставя един настолен компютър или лаптоп. Затова смятам, че сегашните игри, които играят подрастващите, са с образователнен еквивалент на „Змията“ от Nokia 3310, която беше хит по мое време. Само графиката им е по-„барната“ от тази на „Змията“. Може и да греша… дано да греша. Вероятно времето ще покаже, както показа за нашето поколение.
Послепис:
Знам че има още десетки примери за образователното въздействие на компютърните игри и още десетки игри, които ще бъдат посочени като примери. Тази статия не изчерпва темата, а само показва тези ирги, които са оказали особено влияние върху мен като геймър и съзнателен човек.
*Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блогBrasnach.wordpress.com
Още от Явор Генов:
Защо полудяват учителите? – I част
Защо полудяват учителите? – II част