„Искаш ли да пием кафе, докато съм в София?“.
Наскоро мой приятел задава този невинен въпрос на своя позната и получава кратък, но за сметка на това категоричен отговор: „Ама аз си имам приятел!“. Тази ситуация е толкова разпространена, че се е превърнала в тема за вицове.
Ако обаче се замислиш кога е правилният момент и кой е правилният начин да съобщиш за връзката си на човек, за когото не знаеш дали има или няма романтичен/сексуален интерес към теб, всъщност няма да можеш да отговориш нито бързо, нито еднозначно.
Когато предстои да излезеш с представител на пола, който те привлича – особено ако ще е излизане за пръв път – всъщност няма как да си сигурен това среща ли е или просто неангажиращо кафе, разходка или бира.
Няма как да си сигурен, защото без да познаваш човека достатъчно, често ти самият не знаеш каква точно предпочиташ да бъде целта на излизането. Нито има как да си уверен в намеренията на отсрещната страна. Не би било особено адекватно и да попиташ: „Ти сега на среща ли ме каниш?“, независимо на какъв отговор се надяваш и какъв е истинският отговор.
В случай че ти самият си във връзка, би следвало да се предполага, че интересът ти към човека, с когото ще излизаш, не е от романтично или сексуално естество. Би следвало, без обаче да е норма – има отворени връзки, а има и лъжливи хора, или пък такива, които никога не биха прекратили настоящата си връзка, ако следващата вече не ги очаква с погача, бъклица и мерудия.
Ако все пак приемем, че си щастливо обвързан моногамен човек, тогава идва ред на следващото чудене – какво иска този, който те е поканил да излезете. И ако желанията ви се разминават, как би могъл да поддържаш близост с този човек, без да го подвеждаш в нереалистични очаквания.
Възможно е, разбира се, и той да не иска от теб нищо повече от кафе и приятен разговор. В този случай пък би било малко комично да правиш предварителни уточнения, като че ли няма как човекът да не е лудо влюбен в теб или поне стабилно „загорял“.
Нека разгледаме три възможни сценария.
Това е малко като да се обявиш всичко коз, преди останалите в раздаването още да са си видели даже боите.
Държиш да има искреност и конкретика от самото начало – това е ясно. Възможно е и човекът насреща просто да ти е неприятен и да не искаш да те занимава със себе си по никакъв повод, та да използваш партньора си (съществуващ или не) като извинение да се измъкнеш от потенциалния нежелан контакт. Разбираемо е, макар че в интерес на честността би било по-добре да споделиш искрено с човека, че нямаш желание да излезеш с него и да му дадеш обратна връзка защо. На пръв поглед изглежда обидно, но е по-полезно в дългосрочен план.
Представи си, че вече 10 души не искат да излязат с него по същата причина, но всички го оставят с впечатлението, че е просто защото имат връзка. А само ако нямаха, ехе-е-е…
Във всички други случаи е малко екстремно „Имам си приятел/ка“ да е първото-второто ти изречение. Освен ако не си напълно убеден в чувствата на човека към теб или не е бившият ти партньор, за когото подозираш, че ще иска да се съберете.
Или небрежно вмъкване на партньора в случайно изречение, така че да стане ясно съществуването на такъв, без да се натрапва и да звучи като „Бягай на сто километра от мене, аз съм обвързан/а!“.
Генерално така май би било най-чисто и най-честно. Освен ако не го направиш по някакъв абсурдно изкуствено звучащ начин. Или не чакаш година-две, преди да споменеш темата, докато човекът, с когото излизаш, междувременно вече си е изпил сока от филм и е почнал да измисля имена за бъдещите ви деца.
Именно вариантът с радио тишината е опция номер 3. И всъщност е изключително задническа постъпка. Дълго съм се чудила дали неспоменаването, че си във връзка, е по-неуважително към партньора ти или към човека, с когото излизаш, и още не съм стигнала до заключение.
Благодарение на социалните мрежи, в съвременността човек лесно би могъл да се ориентира дали си във връзка или не, ако проявява интерес към теб. Дори и без профилът ти да се казва „Янко и Станка Георгиеви“ и да съдържа профилна снимка на едноименните, информацията за статуса ти на обвързаност определено лъщи по един или друг начин през публикации, коментари и лайкове.
А ако не това – то си личи по самия ти модел на комуникиране. Например: пишеш на някого по цял ден, традиционно изчезваш за няколко часа вечер, и потенциално продължаваш с писането, след като половинката ти е заспала.
И говориш за екскурзии и събития в първо лице, единствено число, без никога да споменаваш с кого си бил там, нищо че иначе споделяш с човека всеки един дребен детайл от живота си.
Хм-м, защо ли?
Ако си във връзка и излизаш с някого, пред когото категорично не искаш да споменаваш, че си във връзка, наистина е добре да се замислиш над причината. За теб самия е добре, дори ако оставиш настрана коректността към другите.
Колкото и да сбъркаш, няма да сбъркаш колкото един познат, който години наред се правеше, че си няма приятелка, аз бях наясно от първия ден на познанството ни и накрая ми се наложи иронично да го попитам „На приятелката ти хареса ли ѝ?“, когато разказваше за последното си (им) пътуване.
Ако с човека насреща ви свързва приятелство, всеки момент е добър да споделиш за връзката си – дори да се получи конфузно, ще имате още една история, на която да се хилите след време.
Ако имате чувства и са взаимни, тази тема ще доведе след себе си други въпроси и рано или късно ще трябва да им отговорите, но ще съжалявате повече, ако не сте го направили.
А в случай, че романтичният интерес е само от едната страна, независимо от коя – никой момент никога няма да се усети като правилен.
Вижте още:
