Защо няма мъже?

| от Кристиана Стефанова* |


Дали заради нереалистичните очаквания на жените или заради сблъсъка с модерния мъж, все по-често чувам: „Няма мъже“, „Истинските мъже изчезнаха“, „Всички готини са обвързани“, „Ако е сам, значи нещо му има“, „Той не е достатъчно…“ (и тук можем да допълним: красив, умен, забавен, секси, чаровен, кавалер, успешен, богат и т.н. и т.н.).

Много сме добри да намираме недостатъците в другите, особено в противополжния пол, но замисляме ли се за собствените си минуси и неразрешени конфликти?

Съвременните мъже са такива каквито са. Ние не можем и не трябва да искаме да ги променяме. Това, което можем да направим, е да работим върху себе си. Да променим себе си, собствените си нагласи и да привлечем партньора, който искаме да имаме.

Проблем във взаимоотношенията между съвременните хора има.

Все по-често ставаме свидетели на двойки, които се разделят при първата житейска буря, отколкото на такива, които са готови да се изправят срещу вятъра. Защо? Защото е по-лесно. А ние, съвременните жени, искаме да ни е лесно. Искаме принцът да се появи на входната ни врата и да бъде толкова съвършен, колкото богатото ни въображение го е нарисувало. Искаме да ни е лесно и искаме всичко бързо: „пръстен-брак-деца“.

И някъде там в бързината нещото се пропуква. Появяват се собствените ни неразрешени конфликти. Появява се нашата несигурност, ниско самочувствие, занижена самооценка, липсата на здрави граници в комуникацията със силния пол.

За да бъдем в хармония с човека до себе си, на първо място трябва да бъдем в мир със себе си.

Всеки човек има две страни – светла и тъмна. Една от важните ни житейски задачи е да опознаем и двете и да прегърнем собствената си сянка, а не да бягаме от нея. Именно по този начин можем да открием човек, с когото да градим бъдещето си.

Първите уроци по любов учим от нашите родители.

Замислете се как дори да не харесвате нещо във взаимоотношенията между майка си и баща си, всъщност копирате този сценарий в собствените си връзки. Замислете се как изборите на мъже, които правите, са провокирани от това, което сте видели/научили от родителското си семейство. И това е подсъзнанетелен механизъм, който на прима виста дори може да ви изглежда като коренно противоположен избор, но в дълбочина е същият.

За да откриеш човека, с когото да споделиш живота си, трябва да оставиш товарите от миналото. Ако влачиш на гърба си тежестта на болката от старата си връзка, трудно ще имаш очите да откриеш любовта. Ако държиш в главата си само и единствено мисълта за миналото разочарование, то вероятността отново да привлечеш такова е много голяма. Ако не си осъзнала и отработила причините в себе си за краха на предишната си връзка, вселената ще продължи да ти изпраща същия житейски урок докато не го научиш.

Важно е да изчистиш полето си от негативните нагласи, загнездили се в съзнанието ти заради разочарованията.

Ние жените оставаме свързани на енергийно ниво с всеки един мъж, който е бил част от интимния ни свят докато не „почистим“ след него. Как? С помощта на най-мощното оръжие – прошката и със силата на благодарността.

В момента, в който се научим да бъдем честни със себе си, пуснем миналото да си отиде и да му позволим да остави след себе си светлина, сърцето ни е готово за любовта. А когато сме готови, тя се появява.

Мъже има! За да откриеш човека, с когото да споделиш живота си, трябва психологическа зрялост. Нужно е да знаеш кой си и какво търсиш. Нужно е да степенуваш важните за теб неща. Добре е да си наясно докъде си ти и откъде почва другия човек. Необходимо е да си изясниш с какво НЕ можеш да направиш компромис. Важно е да познаваш собствените си ценности. Кое за теб е важно и кое не, кои са моралните ценности, на които държиш, каква е посоката, в която искаш да вървиш…

И може би най-важният въпрос е: „Какво съм готова да дам?“. Не можем вечно да изискваме, не можем все да получаваме. Любовта е взаимност. Даваш, не за да получиш, а заради собствените си нужди. И колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Истинската любов съществува. Истинските мъже ги има. Твоята мечта може да се материализира в реалността. Но преди това е необходимо да поработиш за нея, шлифовайки собствената си скъпоценна същност, полирайки острите си ръбове и прегръщайки авентичнтичния си Аз.

*Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология  редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.

Вижте още:

Нещата, които мъжете не правят за разлика от жените


Повече информация Виж всички