Забелязали сте сигурно колко често прибягвам до примери от „Сексът и градът“, когато започвам текст, в който ще се говори за море, любов и още нещо (като под „и още нещо“ разбирайте секс). Сега няма да изневеря на любимия си похват и ще ви приканя да си припомните как, след като Кари и Тузаря се ожениха и заживяха в чисто нов мезонет с дрешник колкото Третяковската галерия, Кари предпочете да запази стария си апартамент. Да си ходи там от време на време, да посяда в ратановото кресло с купа череши в скута, да чете списания или да пише. През сезоните и годините тя се доказа като жена, която хем неистово търси любовта „и още нещо“ (но не и морето), хем като жена, която изключително държи на личното си пространство.
Да живееш с любимия е прекрасно, разбира се, но да живееш сам също има своите неоспорими предимства. Възможно ли е обаче да получиш най-доброто и от двата свята – да си женен, при това щастливо, но и да запазиш статута си на свободен електрон? Да правиш всичко, което женените правят, обаче когато ти се прииска, да се прибираш в собственото си жилище, окачайки на дръжката на вратата метафоричната табела „Не безпокойте“? Звучи несериозно, незряло и егоистично, ще кажете вие, обаче над 114 хиляди датчани няма да се съгласят с вас. Защото тези хора са открили топлата вода в семейните отношения – перфектния баланс между „ние“ и „аз“.
LAT e абревиация на английското „Living together apart“, или „Да живеем заедно разделени“. Да, звучи като оксиморон, нещо като „млад старец“ и „честен политик“, обаче това си е общоприетото название на алтернативната форма на съжителство, при която двойките нямат общо жилище, а всеки живее в собственото си такова, без това да се отразява негативно на взаимоотношенията им. Споменатите по-горе 114 хиляди бракувани датчани, които са избрали LAT, са само върхът на айсберга, понеже статистическите данни от 2023-а не включват двойки, които живеят на семейни начала и такива, които са все още във фаза „гаджета“. А това значи, че броят на LAT-аджиите в тази малка като човешка длан страна, е много по-голям. В съседна Норвегия 10% от населението на възраст 18-79 г. също предпочита този тип съжителство, което там се нарича „særboskap“. Същият процент поддържат и други западноевропейски страни като Белгия и Германия.
Попаднах на едно доста старичко демографско проучване от 2015-а по темата, в което са включени и някои балкански страни. Няма да се учудите, ако ви кажа, че на Балканите LAT не е особено практикувано по причини от народо-психологически характер, които само ние и Божинов си знаем, но това не значи, че тук си нямаме Карита. Напротив, имаме си. И ако през 2015-а те са били 4.8 %, следвайки принципа на нарастващата инфлация, днес процентът би трябвало да е доста по-висок.
Статистиката показва, че двойките, живеещи разделени, спадат в две главни категории: хора на 45+, разведени, с деца, и по-млади двойки, които имат непреодолима нужда да разполагат с много време само за себе си. За тези от първата категория подобен тип съжителство е особено удобно. Вие, които сте в подобно положение, знаете колко трудно е да поделяш времето между децата от предишната си връзка и новата любов – то е все едно да балансираш въртяща се чиния на пръчка върху челото. На хората в LAT връзка, освен че не се налага да мешат капите на бивши и настоящи любовници, съпрузи, деца, котки, баби и стринки, изпитват много по-голяма емоционална тръпка, като не виждат настоящите си партньори всеки ден. По този начин, споделят те, успяват да поддържат пламъка на страстта помежду си силен.
Това, което е особено важно за хората от втората категория, е свободата за самоизява и личностно развитие, която им дава подобен тип връзка. Да правиш това, което си свикнал в свободното си време, без да се съобразяваш с това dali партньора ти го кефи или не, и да отделяш колкото време прецениш за образованието и работата си, без да се стресираш, че разполагаш само с 40 минути да сготвиш, преди той/тя да се е прибрал/а вкъщи, дава чувството, че контролираш живота си по начина, по който искаш.
Сигурно тези от вас, които са дали пет кофи с пари, за да вдигнат сватба (и после са прибрали шест под формата на пликове от гостите!), се чудят на кого, аджеба, ще му трябва да си слага таралеж в гащите, като не само поддържа две домакинства, ами и всяка божа вечер се чуди дали мъжът му заспива с мач от Шампионската лига или с маникюристката с естествените на пипане силиконoви цомби от втория етаж. Ами хайде да попитаме нашите шампиони по LAT, датчаните.
Семейният терапевт Кисер Палудан, която все по-често се сблъсква с този феномен, има своите отговори. В тяхното общество, в което културните и социалните промени настъпват много по-бързо и динамично в сравнение с други общества, все повече хора изтръскват като досаден пърхот от ревера на сакото си дълбоко вкоренената представа, че ако сте двойка, задължително трябва да живеете заедно. Хората започват да осъзнават, че животът под един покрив не непременно е „следващата крачка“ след влюбването и произхождащите от него обвързаности и обязаности. Разбира се, взимането на едно такова решение е свързано с тотална преоценка на моралните ценности, както и с проявата на голяма доза непукизъм да не се взимат присърце коментарите на „обезпокоените“ близки, които звучат като: „Леле, не подозирахме, че нещата между вас са чак толкова зле“.
От личния си опит Кисер Палудан се е убедила, че в повечето случаи жените са тези, които влачат мъжете си по семейни терапевти, късат с тях или пък изискват да живеят в LAT формат. Какво идва да покаже това? Че скандинавските мъже са п*тки, ще кажат някои. Обаче Палудан пак няма да е съгласна. Скандинавските мъже са си мъже като всички други – просто, казва терапевката, мъжете по принцип предявяват по-малко претенции, когато са във връзка, отколкото жените. А и те не си дават особено зор да размишляват върху такива екзистенциални въпроси като „Какво искам от живота?“, „Как да бъда хем себе си, хем във връзка с Пешо?“. А това са все въпроси, които жените постоянно прехвърлят в ума си между две пържени кюфтета и една изпросена свирка.
LAT не е модна дрешка, която да облечеш днес и утре да захвърлиш, защото вече е станала демоде. Ако някои от вас, скъпи читатели, винаги сте чувствали, че това е моделът, който ще работи за вас, защото отговаря на вашите житейски принципи и идеология, ви предлагам да опитате – защо не, все пак няма да сте опитно зайче на фона на всичките тези стотици хиляди души, които фигурират в официалните статистики. Обаче, нали се сещате, че тук идва трудната част – да намерите точния човек, който е на вашия акъл. А това е човекът, на който и вие, като една Кари Брадшоу, може да кажете: Извини ме, но имам среща с една личност, с която искам да прекарам остатъка от вечерта.
Себе си.
Вижте още:
