Вечни компромиси и бърнаут? На развод е

| от Стела Христова |


„Мацо, мъжът ти не ти е приятел от компанията, а съпруг и това е различно. И бракът не е приятелство“, твърдеше още преди години моята най-добра приятелка. Не ѝ повярвах, не ѝ вярвам и сега, макар че след като се омъжих, разбрах много добре какво има предвид. Просто отказах да го приема.

След седемгодишен брак и вече в процес по развода, мога да обобщя само едно – да, бракът е труден, но не следва да е непосилен денонощен труд.

Колкото и влюбени да сте, ако се окажете непрекъснато въвлечени във водовъртеж от възходи и падения и ви липсва каква да е сигурност, това е признак, че няма да можете да спасите този брак. Поддържането на дългосрочна връзка от всякакъв вид със сигурност не е това, което повечето хора биха сметнали за „лесно“, но добрият брак не трябва да представлява низ от безкрайни компромиси със самия себе си. Адекватен компромис е да отидете на почивка на мястото, което предпочита партньорът ви или да пропуснете почивката тази година. Да променяте ценностите, разбиранията и личността си не е адекватен компромис. Именно това е първият червен флаг, че бракът няма да го бъде. Ако и останалите са налице, няма нужда да си гадател, за да пророкуваш… на развод е. Тези признаци са отвъд изневерите, отвъд отношенията с роднини и приятели – само между вас са си.

Постоянните компромиси със себе си

Никой не трябва да очаква бракът да бъде цветя и бонбони всеки ден. Вашите приятели във Facebook, които изглеждат блажено женени и лудо влюбени, всъщност понякога също са ядосани един на друг. Но ако променяте себе си като човек или правите твърде много отстъпки за съпруга си или обратното, и двамата трябва да се изправите пред реалността. Бракът не трябва да бъде ад или невъзможен стрес. Да, нормално е да имате стресови периоди и случайни караници, но ако това е целият ви съвместен живот от началото на времето, и двамата го правите погрешно. КАкто и ако личността ви е поставена под съмнение. Хубаво е да се бориш за брака си, за да го запазиш жив, но ако се давиш, време е да вземеш спасителен пояс.

Непрекъснато чувство за неудовлетворение

Като човек, който пише искрено за развода, просто не мога да не забележа коментарите на статии от женени хора, които ми казват как е трябвало да се постараем повече на всяка цена. „Не трябва да е лесно!“. Съгласна съм с това, но поставям под съмнение идеята бракът да се пази самоцелно, ако никой не е щастлив в него.

Разбира се, ще имате трудни периоди в брака си и ще се карате, но не трябва да се потискате и бутате надолу помежду си или постоянно да се чувствате така, сякаш не отговаряте на нуждите си в брака. Добрата семейна двойка е искрена и хармонична дори в скандалите си. Не бутилира гнева си и не трупа негодувание. Здравата семейна двойка успява да сработи със силните и слабите страни на всеки от партньорите. Ако всичко трябва да бъде битка, това не е видът любов, който ще продължи, нито е нужно да бъде.

Зле прекарано време заедно

Неслучайно повечето разводи и раздели се случват след съвместна ваканция. Тогава различията изпъкват най-много при отсъствието на странични дразнители и проблеми за разрешаване. Почти всяка страхотна двойка, която познавам, е имала труден период, но по-голямата част от времето, което са прекарали един с друг, е било прекрасно и пълноценно, а не изпълнено с караници и разочарования.

Те разпознават къде са съвместими и работят заедно за връзката си, като същевременно са толерантни и търпеливи в области, в които другият не е толкова силен. Те не страдат от илюзии за величие за това и живеят в реалността. Просто казано, те са много подходящи един за друг. Други хора просто не са. Съвместимите хора се разбират, включително когато става въпрос за разрешаване на различията им. И им е приятно заедно, а не напрягащо.

Усещане за задънена улица

Опитвахме се да спасим брака си, докато не разбрахме, сме изчерпали всички възможни варианти. Знаех, че бракът е работа на пълен работен ден, но не осъзнавах, че добрият брак трябва да е относително лесен, поне в сравнение с постоянните битки, пред които се изправяхме с бившия ми партньор. Опитахме и консултации и промени в динамиката на отношенията си, но не променихме нищо.

В неуспешния брак всички усилия, които можеха да отидат за нещо друго, което би било наистина продуктивно, бяха пропилени в гняв, битки и опити да се поправи нещо, което вече беше счупено. За мен това беше натоварващо и депресиращо. Нормалната ми жизнерадостна личност се беше притъпила и почти изчезна. Чувствах се самотна и необичана, но продължавах да се надявам на различен резултат. Лудост е да се вкарваш в една и съща задънена улица постоянно, а да очакваш различен резултат. Чия беше тази гениална мисъл?

Бърнаут

Това е финалната фаза. В нея усещате, че вече сте изчерпани и няма какво повече да направите, а и истината е, че вече не ви пука достатъчно, че да продължавате да търсите варианти. Изпълнени сте с умора и безразличие. Остават две опции – да приемете нещата такива, каквито са, и да продължите да живеете в коловоза, който не прави и двама ви щастливи, или да се разделите цивилизовано и с уважение един към друг, преди тотално да сте се намразили.

Вижте още:

Разведохме се. Заради децата