Срещнали сте човек, когото харесвате искрено? Струва ви се, че от отсрещната страна отношението към вас е същото? Излизанията ви заедно продължават с часове и не можете да се наприказвате – за детството си, за мечтите си, за приятелите си, за срамните си спомени и за тъжните такива…
Сексът е толкова главозамайващ, че се усещате да си мислите за него в работно време, докато попълвате някой досаден доклад. Смеете се на шегите на човека насреща, а той се смее на вашите. Всичко изглежда перфектно като по учебник.
Вижте още:
Само че нещо липсва. Струва ви се, че има определена граница, която новите ви отношения не прескачат. Вие се дърпате. Или той се дърпа. Някой от вас, или и двамата, просто не успявате да скочите и с двата крака в задълбочена и споделена връзка. Или, както е популярно да се казва, „сериозна връзка“. В един момент някой от двама ви може просто да спре да се обажда, да разреди постепенно вижданията, или директно да прекрати комуникацията с едно клиширано: „Вината не е в теб, а в мен“ или „Сега трябва да се фокусирам върху себе си“.
Може и да продължите, но да тъпчете на едно място с месеци и с години, без отношенията ви да се развиват и да продължават към очакваните етапи като запознаване с приятели и роднини, съвместно съжителство, създаване на семейство под една или друга форма. Независимо колко добре сте си прекарвали заедно до момента или все така си прекарвате. И колко светли перспективи за съвместно бъдеще може да сте виждали и да продължавате да виждате. Чудите се какво му има на човека. Или какво ви има на вас. Кое се обърква, кое се чупи…
Ще го прочетете в много статии, ще го гледате в много филми, ще ви го кажат някои просветени приятели. Терапевтът ви също ще ви го каже, ако посещавате такъв.
Когато се говори за „страха от обвързване“, тази формула често се произнася с обвинителна нотка. Едва ли не: ето, този лош човек тук се страхува да се обвърже, а с мен всичко е толкова лесно и приятно, направо идеално. Само че се пропуска една много съществена за казуса информация.
Обвързването е страшно. Обвързването е много страшно.
Само един тотален идеалист и романтик може да пропусне да отчете това. С времето вероятно ще остане неприятно изненадан да установи, че страховете на другата страна може и да са били основателни.
Вижте още:
Връзките не представляват само подкрепа, съвместно забавление и хубав секс. В рамките на една „сериозна връзка“, колкото и несериозно да ми звучи такъв термин, човек се сблъсква челно с трудни и понякога непосилни предизвикателства.
Среща личните си травми и страхове и трябва да ги победи в името на здравословната и градивна комуникация с другия, иначе те ще победят и двамата.
Среща и травмите на партньора си и понякога те се катализират взаимно – например ако единият се нуждае от постоянна валидация и доказателство, че е харесван и обичан, а другият има сериозен проблем с отпускането и изразяването на чувства. Колкото повече едната травма се проявява, толкова повече води до проява и на другата. И това не е всичко.
Тепърва е нужно да се гради доверие към партньора и ти самият да показваш, че заслужаваш такова.
Но нека не се лъжем точно в рамките на разговор за доверие – наистина ли можем да повярваме на някого или да очакваме неговото доверие само след и на базата на няколко готини срещи? Особено ако в миналото доверието ни вече е било предавано, а и ние самите вече сме предавали нечие доверие. Всъщност вярата в себе си, в партньора и в смисъла на отношенията между вас вероятно ще се появи след успешното преодоляване на първата съвместна кризисна ситуация, а тя не е нещо, което да се чака с нетърпение.
В рамките на така наречената сериозна връзка човек се сдобива рязко и неочаквано с още куп социални отношения – с чужди приятели, с чужди бивши партньори и с чужди роднини, с чужди контексти, някои от които завинаги ще се чувстват чужди, колкото и старание да се проявява за поддържането на дипломатически отношения. Ще се усеща като да сте се хванали на хоро – тази така любима на българина метафора – което другите са започнали да играят отдавна преди вас, а вие тепърва разучавате стъпките, като може и танцът изобщо да не е вашият. Дори по отношение на общите ви социални контакти на заден план ще си стои тихичкият, но настойчив въпрос кой ще „наследи“ настоящия, ако не се получи.
Във всеки един момент ще има риск да се провалите и да паднете. Ще трябва да отворите в живота си постоянно място за друг човек и да му подарите една част от личното си време, което потенциално никога вече няма да е само ваша.
Ще спре да е окей, поне не и в общия случай, просто да хвърлите око на един италианец по време на екскурзия и да си позволите кратка, забавна авантюра. Но и не само – ще спре да е окей да ви хрумне да си хванете шапката и да заминете за година-две да поработите или учите в чужбина, без това предварително да се обсъди и форматира. Ще се откажете от неща, от които не сте искали да се отказвате. Партньорът ви също ще се откаже. Ще трябва да живеете с това и да се научите да не се намразвате заради него.
Как искате да живеете? Искате ли да създавате семейство и как изглежда то? Съвпада ли с начина, по който го вижда другият? Какво възнаграждение ще ви гарантира спокоен живот и съвпадат ли представите ви за това?… От другата страна, коя работна позиция ще ви остави достатъчно време и емоционално пространство, които да влагате във връзката си, така че все пак да остане вас? Кои сте вие? Какво искате от себе си? Какво искате генерално…
Вижте още:
Единствено наивник би твърдял, че това не с трудни въпроси и ситуации. Не че не си струват, напротив, но едни от най-щастливите моменти и отношения в човешкия живот същевременно са и едни от най-предизвикателните. Ако човек изобщо не се страхува пред тази перспектива, по-вероятно е да я подценява.
Може би хората без никакъв страх от обвързване и тези, които виждат връзката като самоцел, просто виждат само розовата страна на романтичните отношения. Тези хора, за съжаление, ги очаква неприятна изненада.
Обвързването е страшно. Положителното в страховете обаче е да ги преодоляваме заедно.
Вижте още:
