По-щастливи ли са еднополовите семейства? Учените са (почти) категорични: „Да!“

| от Вучето |

Когато Брад и Анджелина се разведоха, бях разочарована. Когато Амбър и Джони направиха същото и се хванаха за гушите в съда, бях разгневена. Когато семейство Петканови се разделиха, направо бях съсипана. Ама какво им става на тия хора? Нали уж разполагат с пакета all inclusive, който включва всичко необходимо, за да си щастлив – фотогеничност, секс, деца, къщи, салтанати, дизайнерски дрехи, дупета и носове по поръчка! И въпреки това приказката свършва – без щастлив край и с един простор кирливи ризи.

В същото време социалните медии врят и кипят от сторита на знайни и незнайни влюбени гей хора. И от време на време изскача снимка на поредното ново бебе в семейството на Рики Мартин и шведско-сирийския му съпруг (все му забравям името, макар че е само от 4 букви!). Хммм… Дали пък няма подмолната конспирация, диверсия някаква, която цели да съсипе традиционното семейство и по този начин да подчини света под розовия кец на gay power-а? Или пък наистина съществува тайна съставка, която прави съюзите между мъж и мъж и жена и жена по-стабилни и по-устойчиви във времето?

Къде, да му се не види, е бъгът в системата на брачната хетеро приказка?

През 1878 г. Лев Толстой написва известното си изречение: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно посвоему“. Век и половина по-късно бихме могли да модефицираме цитата и така: Всички щастливи семейства си приличат, а повечето нещастни са… между мъж и жена.

Семейните взаимоотношения не са точна наука и затова никое подобно обобщение не би трябвало да се приема за чиста монета. От години обаче социолози и психолози се опитват да установят с помощта на научни методи и средства дали наистина съюзите между еднополови партньори бият по щастливост тези, които сме свикнали да наричаме традиционни?

През 2017 г. учени от университета в Куинсланд, Австралия провеждат широкомащабно проучване, разултатите от което показват, че хомосексуалните двойки се чувстват по-удовлетворени и по-щастливи във връзката си, отколкото хетеросексуалните. Две години по-късно в Journal of Marriage and Family е публикуван трудът на двама психолози от университета в Остин, Тексас, който изследва нивата на напрежение и психологически дистрес при еднополови и двуполови семейства. Изследването е проведено под формата на интервюта със стотици мъже и жени с различна сексуална ориентация, а резултатите съвпадат с тези на австралийските им колеги. Сигурна съм, че ако се разтърся, ще попадана на още подобни изследвания от различни точки на света, обаче ме мързи. Затова направо скачам на частта с аргументацията на учените, според които вероятността е значително по-малка човек във връзка с друг човек от същия пол да свърши под влака като Толстоевата Ана Каренина или одрусана с 15 милиона като Амбър Хърд.

Да поиграем на мъж и жена

Основна причина за различната успеваемост между двата типа връзки е традиционната, дълбоко вкоренена обществена представа за ролята на половете. Исторически погледнато, от край време мъжете и жените са си разпределяли задълженията в общото домакинство непропорционално и главно въз основа на признака „пенис-вагина“. Ако от мъжа се очаква да преследва и да убие прасето, за да подсигури бекона на масата, от жената се очаква да върши всичко останало. Включително да опърли прасето и да опържи бекона. Дори в най-либералните модерни общества днес такова разбиране за ролите на мъжа и жената продължават да функционира като неписано ръководство за менажиране не само на двуполовия, но и на еднополовия брак. Затова не сте виновни вие, когато всеки път, когато се запознаете с гей двойка, ви напира отвътре да попитате, уж невинно и между другото: „При вас кое е мъжът и кой жената?“. Което, разбира се, би било не само нетактично и просташко, но и крайно тесногръдо!

Да, случва се единият от гей партньорите да е с по-женствен външен вид, но това автоматично не го превръща в Пепеляшката на домакинството, която отговаря за прането, готвенето и бърсането на бебеши дупета. Освен ако не става въпрос за връзка клише от типа „държанка – шугър деди“, при еднополовите двойки се наблюдава размиване на установените полови роли, което пък води до по-егалитарно разпределение на домакинските задължения. А когато единият партньор не чувства, че е в по-неизгодната позиция във връзката – тази на по-експолатирания, ерго на по-прецакания балък, е по-малко вероятно да изпитва негодувание и неудовлетвореност.

Ако трябва да дам пример за дисбаланс, породен от престъпване на установените норми, и фаталните последиците от него за брачното щастие, пак веднага се сещам за бившите (вече) съпрузи Петканови. Неотдавна в телевизионно интервю инфлуенсърката Алекс с горчивина сподели, че причината за развода им с Дани не е поредната тривиална изневяра, а това, че съпругът ѝ така и не могъл да се примири с факта, че тя печели повече от него. С други думи, изземвайки изконната функция на мъжа да гони и убие прасето, тя метафорично е кастрирала своя.

Кой е твойто татенце?

В своето буквално, несексуално значение този въпрос не стои на дневен ред при гей двойките с малки деца по простата причина, че таткото не е един. При двуполовите двойки, за които не съществува опция за детска градина или детегледачка, обикновено жената е тази, която жертва кариерата и социалния си живот, за да си стои вкъщи и да се грижи за хлапетата. Социологическите проучвания показват, че както при разпределянето на домакинските задължения, така и по отношение на отглеждането и възпитанието на децата еднополовите двойки демонстрират много по-голяма гъвкавост и взаимопомощ. Те достигнат до по-балансирани решения, които да удовлетворяват и двамата партньори, а и така разпределят времето така, че децата да не чувстват липсата на единия родител за сметка на другия.

Нашето нормално е по-нормално от вашето нормално

Едва ли хетеронормативното общество скоро ще спре да кърши ръце в лицемерно безпокойство, задето легализирането на еднополовите бракове във все повече държави няма да доведе до нищо добре, а само ще изкопае гроба на традиционното семейство и ще доведе до възраждането на библейските Содом и Гомор. Обаче статистическите данни показват, че не само качеството на еднополовите връзки е по-добро като цяло, но също и че хомосексуалните партньори си разпределят много по-ефективно грижите за децата. На тези от вас, чиито гневни гласове чувам да ми набиват в главата, че никакви данни и статистики нямат значение при положение, че двама мъже или две жени просто не могат да създадат „нормално“ семейство, ще кажа нещо, което, макар и да не искат да признаят, знаят, че е вярно. А именно: Не полът на родителите е от значение, а това да създадат такава среда за децата си, в която те да се чувстват обичани, подкрепяни, обгрижвани и в безопасност.

Let’s talk about sex, baby, let’s talk about you and me

Браво на тези от вас, които са се досетили, че това е рефренът от популярната песен от 1991-а на хип-хоп триото Salt-N-Peppa! Но едва ли бихте се досетили, че еднополовите партньори са в пъти по-склонни от тези в традиционните връзки да говорят открито един с друг и без задръжки и недомлъвки за сексуалните си нужди и претенции. Коя от вас, жени, за последно е казвала на мъжа си, че ѝ е писнало от 30-секундното оправяне в поза „жив човек-върху-труп“ и иска нещо по̀-така, което да включва повече ентусиазъм и креативност? И аз така предположих – само Ани от последния чин. С пълно право може да завиждате на гей партньорите , понеже те си говорят за това. Комуникират помежду си. Добавят и изваждат неизвестни от сексуалното уравнение, докато не налучкат алгоритъма за перфектния оргазъм. Не е нужно човек да е психотерапевт, за да му е ясно, че споделянето с партньора, било то на фантазии, копнежи или страхове, е в основата на всяка успешна връзка.

Друг показател, по който еднополовите двойки изпреварват двуполовите в това нестандартно състезание по щастие, е, че, без да са непременно промискуитетни, те имат далеч по-либерални виждания по отношение на моногамията. А това, казват психолозите, колкото и абсурдно и противоречиво да звучи, спомага значително за стабилността на моногамната връзка.

Ако това беше академично есе, което трябва задължително да съдържа обобщаващ параграф, този щеше да звучи така: Факторите, които правят еднополовите връзки по-ефективни и по-дълготрайни от двуполовите, е повишеното желанието за споделяне с партньора и по-равностойното разпределение на ангажиментите по поддържане на домакинството и грижата за децата. Иначе казано, тези хора май ще излезат са по-щастливи, просто защото преследват прасето заедно.

Вижте още: 

Откъде идва разликата между женския и мъжкия оргазъм

 
 


Повече информация Виж всички