Срещали ли сте хора, които с лекота и с насмешка да твърдят, че… ооо, не, те изобщо не са ревниви? Ревността изобщо не им е позната, не я разбират и я намират за изключително осъдителна.
Аз съм срещала такива хора и с времето те са се оказвали най-ревнивите хора, които някога съм познавала.
Всъщност звучеше леко обидно, наистина ли някой би искал партньорът му изобщо да не се интересува къде е, с кого е и какво прави?!
Същият човек впоследствие обичаше да брои колко копчета съм закопчала от ризата си – за мое добро, не за друго, иначе може навън да не е безопасно за мен. И да ми казва: „Хайде, отиди на лекции, иначе после няма как Марин отново да те докара до вкъщи“ – защото му било смешно, че Марин ми се „пробва“, не по някаква причина, само не и ревност, как можах да си го помисля.
И да ми казва също: „Мен не ме дразни, че ти си падаш по Ники, дразни ме, че не го признаваш пред себе си“ – пак не от ревност, разбира се. На него ревността му беше „непозната“.
Вижте още:
Даже обичаше да се хвали как с партньора ѝ имат навика да обсъждат помежду си коя жена изглежда добре и кой коя би поканил в леглото си. Хипотетичното си легло, нали.
Същата дама, само че, обичаше и други партньорски дейности, засягащи други жени. Като да следи на коя друга нейният приятел е харесал снимка във Facebook и да брои реакциите му. Като да си прави фалшиви профили, с които да проверява как той би реагирал, ако му пише непозната. Като да се сваля напук със случайни момчета в бар, за да не бъде тя прецаканата, ако случайно нейният партньор в същия момент прави същото.
По време на този период аз също така и мразех една нова колежка, защото беше седнала да си говори с гаджето ми на лекции и го беше поканила на кафе, без да знае за връзката му. С нея впрочем в по-късен етап станахме приятелки. Но докато този по-късен етап да дойде, аз също така и не можех да заспя нощем, ако той е излязъл навън, докато не се прибере. От притеснение дали всичко с него е наред. Така звучеше повече „за пред хора“. В действителност просто се чудех къде е и с кого е и дали не прави нещо, за което никога няма да разбера и ще изглеждам излъгана и глупава.
С времето, ставайки по-уверена в себе си, забелязах две неща. Първо, вече не изпитвах толкова съмнения и страхове във връзките си. И второ, въпреки че вече се усещах по-малко ревнива, нямах проблем с това да споделя, че все пак откривам у себе си чувство на ревност.
Следене, скандали, заплахи, увещания, нарушаване на личното пространство, тотална липса на доверие, а нерядко и физическо насилие.
Стига се дори и до убийства „от ревност“, даже понякога последното се казва малко оправдателно спрямо извършителя, което е абсолютно недопустимо. Абсолютно недопустимо би било и всяко едно от останалите изброени поведения. Не бива никога да ги позволяваме спрямо себе си, нито да ги допускаме спрямо човек, когото иначе твърдим, че обичаме.
Това не променя факта, че е напълно нормално да ни пука за това дали чувствата и привличането на човека до нас са насочени към нас. И дали връзката ни се основава на искреност и споделеност. И дали, когато затваряте очи по време на секс, го правите от страст и удоволствие, или от нужда да си представяте нещо друго и някой друг, само и само да ви е приятно с човек, с когото вече сте си омръзнали взаимно. И да сте се запитали дали приятелствата ви остават изцяло в рамките на приятелското, особено ако и на двамата вече ви се е случвало да се окаже, че не е така.
Вижте още:
Дори тогава, когато съществуват полиаморни отношения или отворени връзки, за здравословното им протичане партньорите се нуждаят от пълна прозрачност и поставяне на определени правила и граници, с които да е ясно, че всички участници се чувстват комфортно.
Когато си в отворена връзка, е особено важно да е ясно за всички, че тя е отворена, и да не е тайно отворена само откъм твоя край. Или обратното.
Мисълта, че с партньора ти сте обичали други хора, преди да се срещнете, или че потенциално някога отново ще обичате други хора, не е най-лесната или най-приятната мисъл. Да я признаеш пред себе си всъщност е важна стъпка към това да я понесеш и да живееш с нея по градивен начин.
А за да сте напълно откровени един с друг, е необходимо да сте напълно откровени със себе си. Само така човек би могъл да адресира страховете си и да ги укроти, за да буди доверие у другия и на свой ред сам да изпитва такова. И да не превръща тези страхове в демони и чудовища, които да унищожат връзката, другия и него самия.
За себе си знам едно: ако отново срещна човек, който дръзко да заявява, че никога не ревнува и изобщо не му пука с кого какво правя, бих приела това за червен флаг.
Първо, че най-вероятно лъже. Второ, ако случайно е истина, аз всъщност не бих искала да съм с човек, на когото не му пука с кого какво правя.
Вижте още:
