Радикалната искреност е необходима, но не винаги
Ако в училищните ни години минаваше за неповторима приятелска загриженост да чуеш: "Няма да ти проговоря, ако не се разделиш/ако отново се събереш с този човек", когато пораснеш е различно.
С времето спираме да се нуждаем от драма, камо ли пък да я търсим сами.
Спираме да се нуждаем и от валидация и потвърждение на решенията си. А и от още нещо - от изрично вербализиране на най-мрачните си мисли и страхове.
Наскоро споделих със сестра си, че от известно време се страхувам да се видя с близка приятелка, за да не се наложи да коментирам антипатията, която изпитвам към партньора ѝ. "Тя знае", каза сестра ми. "Някои неща си личат достатъчно и без да си ги заявяваме изрично."
И някои неща наистина няма нужда да си ги казваме, ако разговорът не се налага заради самото благосъстояние и безопасността на нашия близък.
Радикалната искреност е необходима, но не винаги.
Ако единствено ще нарани наш близък човек или ще го накара да се почувства несигурно, можем просто да си я спестим. И трябва.
Там е работата... "Не харесвам гаджето ти!" понякога идва от чист егоизъм.
И може да означава:
С бившето ти гадже се разбирах по-добре. Сега ми липсва и се чудя с кого да съм приятел. Не може ли всичко да е лесно и да си бъде както преди?
Нима вече няма да си необвързаният приятел в компанията, който винаги е на линия за мен, включително и когато трябва да му рева за собствените си връзки?
Не харесвам да имаш други интереси.
Не харесвам да заминеш да живееш другаде.
Не харесвам да имаш по-малко време.
Не харесвам промени.
Не харесвам, че когато не си сингъл, си ми по-малко забавен, като не обикаляш барове по цяла нощ.
Не харесвам и ти да имаш истории за разказване, когато излезем, а не само аз.
Не харесвам не всичко да се върти около мен.
Липсваш ми.
Във всяка една от тези ситуации ще постъпим добре, ако си задържим нехаресването за себе си.
Нормално е приятел да ти липсва и е нормално да не искаш социалната ти среда и динамика да се променят, ако в момента ги усещаш като перфектни за себе си. Обаче не си само ти в това приятелство.
И всеки път, когато ти се прииска наоколо да има един човек, който да е винаги на разположение, вместо един човек, който е щастлив... Ти си за нехаресване, макар и да не си гаджето.
В други случаи обаче радикалната искреност е нужна, независимо до колко неприятен разговор ще доведе, дали няма да обиди човека, дали няма да донесе напрежение в отношенията за дълго време напред.
Така е във всеки от моментите, когато сигурността, самооценката, независимостта или щастието на твой близък приятел са застрашени вследствие на връзката, в която се намира.
Уловката е, че тогава пък те очаква един със сигурност много труден разговор, при това с несигурно положителен резултат.
Винаги и на всяка цена трябва да адресираш проблема, ако ти се струва, че във връзката може да е намесена каквато и да било форма на насилие.
Казвам "каквато и да било", защото психическото насилие също влиза в това число.
Можеш да обясниш какво си забелязал и какво те притеснява, но най-важното - да увериш близкия си човек, че си до него, каквото и се случва, каквото и решение да вземе и че пазиш неговата конфиденциалност.
Всякакви ултиматуми тип "гаджето или аз", "ако пак се върнеш, няма да ти проговоря" и подобни само ще навредят.
Биха довели до това твоят приятел да спре да споделя с теб какво се случва в живота му и евентуално да се постави в още по-голяма зависимост от потенциалния насилник.
По-тънък е моментът, ако установиш, че партньорът на твоя приятел го лъже, изневерява му или се опитва да му изневерява.
В този случай има риск ти да излезеш виновната страна в ситуацията, защото се месиш, където не ти е работа.
И в крайна сметка, те да останат заедно, но ти да останеш без приятел.
Моята инстинктивна реакция също би била да кажа, особено ако съм сигурна, а не съм просто на ниво предположения.
Но все пак по-добре би било човек първо да подразбере от приятеля си дали наистина би искал да знае истината в подобна ситуация, или би предпочел да остане да си живее щастливо в своето блажено неведение.
Не на последно място, май е добра идея да се намесиш, ако видиш, че твоят приятел наред с времето си за теб е започнал да губи и себе си.
На мястото на досегашните му интереси са се появили изцяло нови и те съвпадат само с тези на партньора.
Твърди обратното на собствените си убеждения и вярвания.
Не се вижда с никого от своята среда, пренебрегва дори семейството си.
И в нито един от последните пъти, когато сте се виждали, засичали, чували или писали, не е изглежда весел.
В такива моменти човек има нужда да се огледа в обратната връзка на приятел като в странично огледало, дори да не си дава сметка, че всъщност е така.
Не съм сигурна в отговора си само за една ситуация - дали си струва да кажеш нещо, когато виждаш приятел и романтичният му партньор да искат съвсем различни неща от живота, но да се залъгват, че това с времето някак ще се нареди от само себе си?
Ако науча този отговор, цял семинар бих направила по темата.
Едно знам с абсолютна увереност: не зарязвайте приятелите си, когато не се държат и не взимат решения, които не ви харесват, дразнят ви или не са ви угодни.
Точно в тези моменти обикновено те имат най-огромна нужда от вас.
