Забелязали ли сте, че много от статиите за любов и връзки изглеждат като случайно генерирани с изкуствен интелект? „10 фрази, които ще го отблъснат“. „Седем жеста, които ще я задържат“. „Три знака, че те обича наистина“. „Пет неща, които тайно очаква да се случат на Свети Валентин“. „Най-романтичните думи, които да му кажеш, за да е с теб завинаги“… И прочее.
Вътре също се прескачат очаквани клишета, формулирани всеки път по относително различен начин.
Маркетингът, социалният натиск, дори киното, често музиката и изобщо цялата популярна култура залагат плоски и донякъде нереалистични представи за това как изглежда любовта. Грандиозни подаръци, скъпи вечери и напудрени слова като „ти си смисълът на живота ми“ и „не мога да живея без теб“.
Не е нужно някой да хвърля камъчета по прозореца ти със серенада, нито да ти достави букет от 101 червени рози в полунощ, нито да пръсне половин минимална заплата за ресторант, а ти да прекараш деня по фризьори, маникюристи и козметици, за да се появиш като нещо средно между плеймейтка и актриса на Мет гала.
Нито пък фактът, че го правите един за друг, автоматично би означавал, че е твоят човек и че ви предстоят хармонични и щастливи отношения. Зад гигантските жестове много пъти стои желание за притежание и за емоционална манипулация – „Виж колко много правя за теб, сега ми дължиш да ме обичаш и да бъдеш с мен“.
С това човекът до теб да подкрепя целите ти и интересите ти и да отстоява своите. Да не ти звъни пет пъти да пита къде си и кога ще се прибереш, докато си навън с приятели.
Да каже колко добре изглеждаш, когато се будиш с гурели и по пижама по време на неприятна настинка или да ти спретне импровизирана вечеря с остатъците от хладилника, когато знае, че се прибираш след смазващ работен ден. А също и да уважава вашите и да не те принуждава да прекарваш свободен момент с техните или да те зарязва по празници, защото трябва да е с мама. Същото с обратен знак, разбира се, важи и за теб.
Вижте още:
Не че изброените неща не може да се съчетаят с букетите и серенадите, ако това ви кефи. Просто именно по-важните аспекти на романтиката обикновено остават под радара, защото не изглеждат толкова пазарно и за тях се харчат по-малко пари.
Представете си някой друг да е смисълът на живота ви, а той на свой ред да не може да живее без вас. Ако се надцаквате помежду си с такъв род твърдения, има два варианта. Или преувеличавате и се залъгвате сами и помежду си, или нещо не е наред.
Най-романтичното изречение, което мога да кажа и да чуя на Свети Валентин, не е нещо, което Chat GPT ще се сети да ми генерира за любовна статия.
Не бих искала човекът до мен да е чакал трийсет години да ме срещне, че да го осмисля и да му дам причина да живее. Това е прекалено голяма отговорност на плещите ми и същевременно говори за дефицити в неговото собствено личностно развитие. Още по-малко бих искала моят смисъл да се сведе до нечие наличие и съответно да се смалява от нечия липса.
Да се избираме взаимно със здраво стъпили на земята ходила, обективно виждащи очи и отворени сърца, е по-романтично за мен. Не защото не можем другояче и се страхуваме от живота един без друг, а защото с ясно съзнание всеки ден си избираме този живот, в който ни има един за друг.
Вселената не дава обещание, че любовта ще продължи „докато смъртта ни раздели“, дори когато ние лекомислено си го даваме взаимно. Бракоразводните юристи и социалните работници, които опитват да помогнат на потърпевшите от приключилата обсесивна любов на родителите си деца, вероятно биха потвърдили.
И не в рамките на изолирана среда, в която сте си отнели взаимно всички шансове да имате какъвто и да било живот извън рамките на връзката си, забранили сте си общуване с външни хора и се заплашвате романтично с „бих умрял без тебе“. Понякога от такава изкривена любов наистина се умира – пише го в криминалните статистики.
Здравословната за двама души любов изисква пълноценен живот и ясно съзнание, че други витални избори и възможности също има. Изисква увереност, че ти си човек с или без другия, и приемане, че той е самостоятелен човек отвъд границите, където свършва прегръдката ви.
Не съм писала валентинка от трети клас насам, но нека днес този текст бъде моята:
„Смисълът на живота ми съм аз, любов. Мога да живея и без теб. Ти също можеш. Искам да не е така и ще съм щастлива да искаш същото. Честит празник!“
Вижте още:
