„Не мога да спра да мисля за нея“; „Искам да знам всичко за него“; „Времето спира, когато сме заедно“…
Всички сме чували подобни фрази, а и сами сме ги изричали повече от веднъж. Влюбването винаги е заредено до краен предел с разнообразна палитра от емоции – еуфория, страст, нетърпение, а често и безпокойство и несигурност.
Понякога сякаш се давим в мисли за обекта на чувствата си. Къде е? Какво прави? С кого е? Мисли ли за мен?
Ако не можем да се освободим от подобно поведение и то ни носи тревожност и съмнения, трябва да се запитаме:
Понякога да се разграничат тези две състояния може да се окаже изненадващо сложно. Чувствата ни към друг човек, особено ако не го познаваме изключително добре, могат да докоснат границата на обсесията. Често несъзнателно подхранваме подобно вманиачаване, проектирайки собствените си очаквания и нужди върху обекта на чувствата си или приписвайки му несъществуващи качества.
Обсесия – това е нездравословна свръхфиксация върху партньор или желание. Обикновено е едностранчива и предизвиква желание за контрол, чувство за собственост и ревност.
Когато срещнем човек, който ни привлича, мозъкът ни веднага отразява този факт. Новите отношения са вълнуващи и в тялото ни веднага ще бъдат секретирани „щастливите“ хормони допамин и окситоцин, отговорни за доброто ни настроение и усещането за близост.
Възможно е да отнеме време, докато чувството ни се развие и докато надмине гранците на обикновения интерес. Разбира се, ако сме влюбени, сме и увлечени, но наличието на привличане не означава задължително, че обичаме.
Вижте още:
12 неща, които никога да не правите заради мъж
Ако изпитваме обич, ние чувстваме състрадание и загриженост към обекта на любовта ни. Уважаме го, искаме да се развива в позитивна насока и да процъфтява. Изпитваме радост когато е щастлив и в безопасност. Чувстваме се достатъчно сигурни, за да покажем уязвимост и искаме да осигурим безопасна обстановка за човека отсреща в замяна. Виждаме недостатъците му, но въпреки това ги приемаме и им се възхищаваме. Не изпитваме нужда да променяме или контролираме. Готови сме да правим компромиси, без да жертваме собственото си достойнство и интегритет.
Любов е, когато най-хубавото усещане на света е да си до обичания от теб човек. Когато можеш спокойно да бъдеш себе си и свободно да изразяваш мислите и чувствата си. Когато си изправен пред житейски трудности редом с някого другиго и усещаш помощта и подкрепата му.
Манията се усеща като лош навик, от който сякаш не можем да се освободим. Изпитваме непреодолимо желание за контрол над друго лице, с цел задовляване на свои собствени нужди. Чувстваме безпокойство и сякаш постоянно сме на ръба на нервен срив. Интензивността на емоциите ни изглежда ирационална, страхуваме се непрекъснато да не загубим любимия човек, чувстваме ревност и постоянно изпитваме нужда да знаем къде е и какво прави. Настроението ни зависи от неговото внимание и одобрение и сме склонни да променяме мирогледа си и аспекти на своята личност, за да отговорят по-добре на неговите/нейните възгледи.
Да сме заети с отвличащи мисли е скритата цел на всяка мания. Тя съществува, за да измести фокуса от същинските ни проблеми и това, за което е най-нужно да се погрижим. Това несъзнателно отвличане на вниманието е опасно и отнемащо много от енергията ни. Пречи на истински дълбоката ни връзка със самите себе си.
Ако изпивате толкова силни чувства към някого, важните решения отиват на второ място.
Добра идея е да направим крачка назад и да проверим себе си. Да помислим липсва ли в живота ни нещо, което да предизвиква това натрапчиво чувство.
При по-сериозен анализ на ситуацията, може би дори ще разберем, че нас не ни вълнува толкова въпросната личност и неговия вътрешен свят. Това, което толкова ни завладява е, че той или тя са ни дарили с внимание и признание, които ни липсват. Искаме този човек да ни забележи, да ни опознае, да се интересува от нас.
В действителност, има една личност, чието внимание е в основата на всяко здравовсловно действие или промяна в живота ни, и това е нашата собствена.
Вижте още:
Малките неуважителни жестове към себе си
Най-добрият курс за действие е да остъпим назад, да се погрижим за себе си и да си дадем време да осъзнаем границите на ситуацията. Да устоим на изкушението да сме отдадени на обсесивните мисли през цялото време.
Искате да сте с другия? Какво прави срещите ви толкова специални? Искате да споделяте интереси, мнения, желания? Поканете всичко, от което имате нужда, в живота си. Бъдете амбициозни, правете за себе си това, което сте искали от човека, от когото сте обсебени.
Те са като малко торнадо, което нахлува в живота ни, защото скръбта е било твърде голяма, а промяната – твърде плашеща.
Но ако започнем да обръщаме внимание на това какви в действителност са нашите нужди и какво очакваме да намерим от себе си в другите, пътят за действие би станал малко по-лесен.
Ако все пак натрапчивите чувства продължават и не виждате изход, може би имате нужда от професионална помощ. Продължителните обсесивни мисли може да са признак за някои емоционални или психични заболявания.
А ако все пак е любов – дръжте се за нея. Не в болезнения и обсесивния смисъл, но я носете в себе си. Тя винаги намира начин да ни достигне по един или друг начин, ако сме достатъчно мъдри, за да я видим и готови, за да я получим.
Вижте още:
Жертва, спасител, агресор – коя е твоята роля в „триъгълника на драмата“?
