Има немалко случаи, в които се изкушаваме да пишем или да оставим гласово съобщение, но е наложително да се обадим
Често тийнейджърите и младежите предпочитат да комуникират чрез текстови или гласови съобщения, тъй като намират говоренето по телефона за твърде тревожно и ангажиращо и направо го отхвърлят.
Сякаш основната функция на устройството им е абсолютно излишна, а използването му по предназначение - абсурд.
Не са само тийнейджърите: често всички ние се изкушаваме да комуникираме за твърде важни неща чрез текстови или гласови съобщения.
Изглежда ни по-безопасно и по-ненавлизащо в личното пространство.
Немалко възрастни имат навика да затъват в задълбочена комуникация чрез съобщения и така да обсъждат важни теми. За връзките. За приятелството. За отношенията. За живота като цяло. Че дори за политиката.
Други пък правят грешката да изпращат чрез текст свръхемоционални послания, които целят "да разкъртят" получателя... и да предизвикат силна обратна връзка.
Всички го правим. И звучи естествено.
Но често не е толкова добра идея.
Възможността да изпратиш текстово или гласово съобщение е чудесна, но само в случай, че трябва бързо да съобщиш нещо кратко от ежедневието.
Когато става дума за по-сериозни идеи и мисли, текстовите, а и гласовите, съобщения имат сериозни ограничения.
Първото и основно ограничение е, че... повечето хора просто не могат да се изказват достатъчно добре писмено, а доста хора - и устно.
Съответно съобщенията, пратени по важни поводи или тези, в които се излагат основополагащи истини, ценности и мисли, обикновено предизвикват допълнителни въпроси и повече недоразумения, отколкото е нужно.
А и в отговор се изискват още повече съобщения.
Така се губи основното предимство на бързите съобщения: да спестят времето и усилията на телефонния разговор и да те намерят където и да си, веднага. Както и да привлекат вниманието ти, ако си на място, на което няма как да реагираш гласово.
Затова и колкото и младото поколение да се опитва да ги заобиколи, телефонните разговори често остават по-подходящи за ситуации, които биха предизвикали конфликти, за съобщаването на лоши, а често и на хубави новини, за извинения, за разсъждения и за обсъждането на силно емоционални въпроси.
Съобщенията от друга страна, са по-подходящи за кратки поздрави и новини от ежедневието.
Затова, освен ако не сте майстор на късия разказ, изявен актьор или гениален хайку поет, изберете добрия стар телефон пред това да изпращате текстови или гласови съобщения при следните случаи:
1. Разговори по изключително важни или делови теми, които изискват обсъждане и имат нюанси
Ако ще обсъждате финансови въпроси, бракоразводни дела, сложни сделки или работни процеси, заложете на добрия стар телефонен разговор.
Много често писмената комуникация и дори гласовите съобщения изобщо не са достатъчни, ако трябва да се обсъдят нюанси, да се подчертае важността на дадена задача или да се вземе мигновено общо решение.
Немалко работни процеси се забавят и немалко информация се губи, когато се пращат съобщения в чатовете, вместо нещата да се обсъдят с разговор, а най-добре и на живо.
2. Разговори по особено деликатни въпроси
Лични, интимни или особено конфиденциални разговори е препоръчително да не се обсъждат нито чрез писмени, нито чрез гласови съобщения.
Ако търсите съвет, опора, мнение и искате това да стане на "четири очи", е най-добре да се видите лично, но ако това не е възможно, изберете телефона пред месинджъра. По-сигурно е. По-безопасно е. И най-вече: много, много по-бързо е.
3. Наистина спешни разговори
Да, писменото или гласовото съобщение пристига веднага. Но пък заради по-слабата ангажираност, което този вид комуникация изисква, човекът може да види изпратеното чак след час. Или дори след ден...
Ако ви е спешно, ама наистина спешно - звъннете. Освен ако не става дума за тийнейджър, който умишлено е заглушил входящите разговори от родителите, човекът отсреща би трябвало да вдигне, особено ако настойчиво повторите звъненето.
4. При обсъждане на въпроси, натоварени с емоционална стойност
Обсъждате семейни проблеми с брат си? Искате да се оплачете на съпруга си от държанието на детето? Страшно сте щастливи, защото сте взели шофьорска книжка? Любовникът ви е изоставил и имате нужда да си излеете мъката пред приятелка? Завеждате бракоразводно дело? Намислили сте дата за сватба?
Известно е, чрез съобщения не бива да се прекъсват връзки, но и не бива да се обсъждат сериозни семейни въпроси като разводи или предложения за брак.
Какъвто и емоционално натоварен въпрос да ви измъчва - не посягайте към месинджър за изпращане на съобщение, а просто се обадете.
Важните емоционални въпроси нямат място в писменото обсъждане и съвсем логично, при намек за такива, хората посягат към телефона.
5. При обсъждане на емоционална близост или интимни разговори
Не си изливайте душата в писмен текст или гласово съобщение. Ако сте влюбени, кажете го лично. Ако искате да споделите дълбока интимна тайна - също. Ако ще късате с някого - също. Ако е невъзможно - изберете телефона пред късото текстово или гласово съобщение. Не зачерквайте хора от живота си, нито ги канете в него чрез съобщения. Прекалено несериозно е, а и прекалено неангажиращо, както казахме вече.
6. Когато трябва да се разреши някакъв конфликт
Имате спор за имот? Разговор с наемател или наемодател? Трябва да изчистите конфликтна ситуация с колега или работодател? Ядосани сте на майстор и той трябва да го разбере? Искате да сте наясно относно бизнес спор? Не пишете съобщения и не пращайте гласови излияния. Обадете се и си уредете лична среща. Един телефонен разговор може да спести часове писане и цял куп допълнителни обяснения.
7. Когато ни е необходимо цялото внимание на някого по даден въпрос, защото е възможно да изникнат недоразумения
Както казахме, в нашата култура текстовите и гласовите съобщения не носят тежестта и ангажираността на обаждането.
Именно затова, ако ни е необходимо цялото внимание на някого по даден въпрос, трябва да се обадим. Пак не е гаранция, че докато говори с вас по телефона, човекът няма да си цъка по екрана, но поне ще направи усилие да присъства в комуникацията.
8. При разговори, които изискват тон, нюанси и присъствие
Искаме да чуем тона на човека, с когото говорим? Имаме нужда да проследим неговата реакция и да си представим неговото присъствие? Телефонният разговор е по-добрият избор, когато трябва да обсъдим морални, етични или лични въпроси със специален човек.
Същото важи за поставянето на лични граници: нека човекът отсреща чуе тона, с който го молите да не нарушава вашите правила и начина, по който вие правите нещата. Поставянето на граници е почти невъзможно да се заяви чрез съобщение.
9. При искане на прошка, даване или молене на извинение
Грешка е да молим за извинение или прошка през съобщение. Логично е човекът, който следва да ни опрости дадено прегрешение, да се запита: толкова ли не можа да се обадиш, като се чувстваш гузен?
Въпросите, свързани с честта, са сложни и не трябва да се подценяват. Дори телефонният разговор не е достатъчен понякога, ако искаш да умилостивиш някого - обикновено са нужни и лични срещи.
10. При бедствия, трагедии, нещастни случаи
При тежки или безвъзвратни обстоятелства, ако е невъзможно да се проведе разговор на живо, трябва да се използва телефона.
Съобщения за инциденти, загуби, трагедии не бива да се изпращат чрез текст или гласово съобщение, защото освен пренасяне на простото съобщение, изискват и предлагане на подкрепа за реакцията, която предизвикват.
С една дума: когато сме вестоносци на лоши вести, се явяваме пред човека не само с новината и факта, а и със сърцето си. Така и трябва да бъде.
В заключение:
Ултимативното правило на добрата комуникация гласи, че ако съдържанието на съобщението може да нарани някого или да му помогне - не бива да го съобщаваме чрез текст или гласово, а следва да го проведем по телефона. И то единствено, ако не е възможно лице в лице.
