Малкият НЕднорог се харесва на децата. Но е любимец и на родителите.
Наскоро писах текст за книгите за еднорози, в която споменах, че има още една книга, която заслужава съвсем отделно внимание.
Не за друго, а защото НЕднорогът не би искал да е там.
И защото поредицата от детски книги за Малкия НЕднорог (издателство СофтПрес) е от тези, които никога не отказвам да чета. Дори съм сигурна, че ги харесвам повече от децата.
Помня, че на първия прочит на книгата "Малкия НЕднорог" плаках от смях. Всъщност по-скоро ревах със сълзи.
Завиждам на всеки, който ще я отвори за пръв път, заради неочакваните обрати, смяната на стила и цялостното осъзнаване: "Какво ни попадна?".
Автор на поредицата е Марк-Уве Клинг, а и илюстраторката Астрид Хен е нарисувала героите, точно каквито трябва да са - неочаквани, опърничави, кисели и често намусени и все пак безкрайно "сладурчести", колкото и да не им се иска да са такива.
Те са всичко друго, но не и типичните приказни същества. Те не искат да са такива.
НЕднорогът не иска. Не иска да се пръска с дъга, да пасе четирилистни детелини, иска да бъде оставен на мира.
И казва "Не" на всичко, на "не-тата рекорд"!
Единственият минус е, че когато в къщи искат да ми кажат "Не", го използват за извинение и няма какво да им кажа.
Неднорогът не поучава, напротив!
В тази поредица никой не размахва пръст (освен Нейно Кралско Напротивство, но това е друго).
Няма житейски уроци за доброто поведение, няма наказания, няма изводи, които трябва да научат героите на послушание. Има обаче смешни ситуации, остроумие, провокиране на въображението и герои, които се държат точно като истински деца - понякога са инати, понякога ревнуват, понякога се цупят и понякога просто не знаят как да кажат: "Извинявай."
Има и чудесни рими, донякъде. После има чудесна проза, до края.
Скуката сссссъска и е приключение
В "Малкият НЕднорог и СкукаСъската" се появява нов и един много опияняващ и увивен персонаж - СкукаСъската.
Самото име следва идеята за измисляне на абсурдни имена на животни, комбинирайки ги с качества, която започва още в първата книга.
В тази книга темата е позната на всички родители: "Скучно ми е."
Вместо да предложи списък със занимания или да убеждава, че скуката е полезна, историята показва как понякога именно в моментите, когато не знаем какво да правим, започват най-интересните игри. И го прави без назидание, а с много смях и въображение.
Когато я четем, си напомням, че не всяка свободна минута трябва да бъде запълнена с организирани активности:
А рожденият ден невинаги е само торта
Третата книга - "Малкият НЕднорог и рожденият ден" - се занимава с друга болезнено позната тема - приятелството след скарване.
Всичко започва с едно недоразумение и един рожден ден, на който НЕднорогът изобщо не е поканен. А когато си дете, няма много по-голяма трагедия от това да разбереш, че останалите ще ядат торта без теб.
Историята проследява опита му да намери начин да поправи отношенията си и напомня, че понякога най-ценният подарък не е този с най-голямата панделка.
Темата за прошката и помирението е разказана леко, забавно и разбираемо дори за най-малките. Без натякване и ненужни поуки, без скрити възпитателни или каквито и да е усилия.
Хуморът работи на две нива.
Децата се смеят на смешните герои, нелепите ситуации и чудатите имена.
Родителите се смеят, защото разпознават собственото си ежедневие с всички онези гигантско драматични обиди заради дреболии.
Онези моменти, когато някой е "най-добрият приятел", а след десет минути вече "никога повече няма да си говорим".
Обичам го НЕднорога, защото заедно с приятелите си са чудно несъвършени, в книжен свят, пълен с перфектни герои. Той греши, инати се, егоист е, верен приятел е. Едно истинско еднорожко дете.
Историите му не са ни омръзнали вече три години. Децата ги искат отново и отново, защото са смешни и неочаквани.
И ако след последната страница вкъщи някой започне да вика на котката "Коте-Моте" или на кучето "Куче-пикуче", спасение няма. Една нова врата във въображението им е отключена, а малкия НЕднорог вече е станал част от семейството.
