„Оная работа на мъжо требва като си я фанеш с едната ръка, па и с другата и да остане отгоре!“
Тази класическа в своята непреходност констатация, изречена от баба Вили – готвачката от Брусарци, ми я напомни вчера един приятел, който спонтанно беше решил да отскочи за една домашна вечеря, осветена от анти-тютюневи чаени свещи и полята с мастика. Не си спомням ясно по какъв повод той спомена баба Вили, но този цитат ме накара да се замисля по една тема, която отдавна ме напъва отвътре да засегна в блога си, а именно: Защо жените са толкова обсебени от големината на пениса?
Иска ми се обаче да подходя към този почти философски по обхвата и значението си за развитието на човешката цивилизация въпрос не толкова по женски, колкото по научен начин (понеже е ясно, че да се съберат думите „жена“ и наука“ в една фраза би било оксиморон!)
Това, разбира се, не значи, че се отграничавам от всичко, което моите сестри мислят и чувстват, когато и където и да стане дума за мъжкия член, а именно – по време на оперативка, на кафе с приятелки, на кафе с гейове-приятелки, във фитнеса, когато се появи младеж в прилепнал клин, под душа…
И така. Защо наистина жените искат нещо с големина 15 см и отгоре и с формата на колбас да сондира детеродните им канали вместо да се съсредоточат върху емоцията на споделената любов?
Исторически най-логичното обяснение на подобно допотопнo мислене трябва да се търси още в мезозойската ера, когато първите примати тепърва са почвали да еволюират. Ако сега си мислите, че улиците, хотелите, апартаментите на съседите, мезонетите в Бевърли Хилс, гетата, филмите и интернет пространството преливат от секс, то трябва да видите какво е ставало в мезозоя.
Такъв секс е падал тогава, че приматите буквално не са имали време да поседнат на някой повален евкалиптов дънер и да се замислят поне за десет минути като как ще я карат по-нататък с тая трудоемка еволюция. Женските са били в състояние да изпитват многократни оргазми, което, разбира се, ги превърнало в ненаситни нимфоманки. И понеже апетитът идва с яденето, те започнали да се оглеждат за все по-надарени мъжкари, които да са в състояние да поддържат огъня в слабините им и, както би казала една британска маймуна, to keep the orgasms coming.
Тези от вас, които не са се хванали на майтапа, че един белобрад старец, който седи на златен трон сред облаците, решил преди известно време от скука да си направи планета и с останалия материал – Адам и Ева, а са по-скоро привърженици на еволюционизма, могат да се досетят, че заради повишеното либидо на женските примати и посредством механизма на сексуалната селекция пенисът постепенно променил както формата, така и размерите си. Към по-добро, разбира се.
Сигурно си мислите, че всички човекоподобни в днешни дни са минали по същата еволюционна пътека, само че не е така. Затова не е нито неудачно, нито неприлично да водите сексуално незрялото си хлапе при клетката на маймуните в зоопарка по време на размножителния им период, понеже еректиралият пенис на горилата достига средно размер от едва 3 см.
Шимпанзето го цака с цели пет сантиметра отгоре, но общо взето, това си е пак нищо в сравнение със средните размери на човешкия – 13 см. Не бива обаче да съжаляваме 200-килограмовата мъжка горилата заради корнишонския й член: фактът, че тя е в състояние да сплаши конкуренцията по други показатели като големината на кучешките зъби и бицепсите в комбинация с неприятен характер обяснява по-красноречиво и от теориите на Фройд поведението на много наши съвременници, които прекарват дълги часове във фитнес-салоните и имат склонността да си купуват все по-големи предмети.
И да обобщим: В прастари времена уголеменият пенис е имал функцията да предостави алтернатива на избора на женските с по-голяма потребителска кошница. Няколко праисторически периода по-късно положението не е мръднало. На малките пениси се назландисват само онези жени, които са по-„вървежни“ и могат да избират между Експонат А (прикрепен към Иван от авто-мото клуба), Експонат Б (прикрепен към Митко, който едвам си закопчава дънките) и Експонат В (прикрепен към бояджията от фирмата, която санира кооперацията).
Другите, които не са изправени пред толкова богат и разнообразен избор, залагат на чувствата и твърдят, че на първо място е душата. И браво на тези момичета! В тяхната ценностна система поне няма място за мерки и теглилки, понеже, нали казват, че душата била безгранична…
Иска ми се да завърша този кратък образователен текст с още един цитат, този път от любимия на поколения детски писател доктор Сюс, като обаче го парафразирам по начин, че да пасне на темата: „Пенисът си е пенис, независимо колко е малък.“
