Всичко в този текст е абсолютна шега, освен в случаите когато е абсолютно вярно. Самоуважението е попречило на авторката да придобие емпирични впечатления за всички квадранти на политическия спектър, а дискретността ще ѝ попречи да признае за кои от тях говори по слухове, наблюдения, интуиция, и, разбира се, най-добрия източник в цялото комуникационно пространство – „една жена във Facebook каза“.
Авторитарното ляво: Овладейте средствата за възпроизводство
Ти помниш ли морето и машините, ама най-вече машините, понеже тук сексуалният прогрес е силно механизиран и автоматизиран. Всичко, което не е забранено от държавата, е позволено, но така или иначе е твърде малко и не значи непременно, че е морално и желателно. За всеки случай имайте едно наум и не бъдете твърде разкрепостени – смелите идеи миришат на гнило западно влияние, а богатата фантазия е враг №1 на Тутраканската селищна система.
За предпочитане е сексът да се практикува бързо, акуратно, окончателно, добре е да приключи докато изтече обедната почивка на бюрократичното гише, където се труди партньорът ви, иначе ще трябва да лопне табелката „тук не е информация“.
Обличайте се и се събличайте като при лекар – зад завеса (била тя и нежелязна) – и сгънете дрехите си на близката кушетка, преди да започнете по същество, инак ще причините на партньора стрес от тоя хаос без ред в хаоса.
Планирайте за петилетка напред кога ще го правите с цел възпроизводство и кога – не, за да не хабите работния си потенциал твърде много, ако усилията ще са непродуктивни. Във втория случай обаче безопасният секс е императивно желателен – тук сигурността е не каква да е, а държавна.
Не клатете леглото прекалено много – ако портретът на партийния лидер се залюлее и падне от стената, може да се нараните лошо и да сте извън трудовия строй за някакво време.
Мълчете си и не издавайте стенания. Вярно сега: „какъв ти тук ужас, той пеел човекът, това е прекрасно, нали“, ама все пак има риск да ви чуят, и КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА ТОГАВА?
Най-вече не възклицавайте „о, Боже“, ако ви стане много хубаво – рискувате веднага да секнете ентусиазма на човека насреща, да си изпросите напоителна лекция за несъщестуването на божествено начало, а ако партньорът ви е от по-възрастното поколение, и един бърз донос, така по навик.
Не му се сърдете, ако не ви поглежда в очите дори и в най-сюблимните моменти – погледът му просто е вперен в светлото социалистическо бъдеще.
Авторитарното дясно: Въпрос на кръв и чест
По принцип би било най-добре да се случва изцяло на тъмно или поне с гръб един към друг, иначе би било някак неловко Ботев и Левски да те наблюдават втренчено от нечий татус. Те самите първо ще свалят дебелия синджир с кръст от врата си и ще го оставят на нощното шкафче – не са сигурни точно защо, ама сексът е мръсна работа, и, честно казано, са леко отвратени от вас, че участвате. „С Нами Богѣ“, ама после.
Действието се развива грубо и ритмично – с маршова стъпка (за предпочитане маршът да е Луков) или в ритъма на футболно скандиране от Сектор Г. Или, както казваше една приятелка – „работата е удри-удри-раз-прас у сламата“.
Не ги молете да пуснат музика, която ги възбужда – най-мекият вариант, който ще чуете, е „Шуми Марица“. Не им предлагайте да запалят романтично осветление – ще направят факелно шествие. И ролплей не предлагайте – ще наизкарат боксове, винкели и маски. Не ги прегръщайте и целувайте – техните никога не са го правили, ще им е за пръв път и ще се почудят какво става, вероятно ще реагират агресивно.
Ако не се справят добре (условността е от учтивост), не ги съдете – те си знаят, че съдията е „п******т“, а хич не ги обичат тия, тъй че ще може да си изпросите един хубав пердах. Не очаквайте въображение, нито желание и на вас да ви е хубаво – това също са разни хомосексуални изпълнения. Ако се натъжат по време на акта, не е заради вас – спомнили са си Ньой, но няма да заплачат, и това е гейско. Ако на моменти ви е трудно да разграничите сексуалното им поведение от това на откровения насилник, не сте сами – и те не могат.
Каквото и да правите вие самите през това време, едно е сигурно – утре ще ви разправят на братлетата в квартала (може и някоя снимка да покажат, ако са щракнали тайно от вас) и ще кажат, че „тая не е нищо особено“.
Либералното ляво: Imagine All the People
Ако римляните са усъвършенствали секса, измислен от гърците, като са добавили в него жената… Ако на въпрос към Джордж Р. Р. Мартин как пише толкова убедителни женски персонажи, авторът е отговорил „Много просто! Само взимам предвид, че жената също е човек.“… То преимуществото на либералните леви в леглото е, че приемат жените за пълноправни участници в тоя секс, а не за инструменти в него.
Дотук добре. Идеали като толерантността, съгласието, и самоуправлението отдолу нагоре обаче могат да доведат до тотална липса на някой, който да направи първата крачка, да поеме каква да е инициатива, за да не рискува да засегне другия или да се прояви като експлоататор, и така да стигнете до парадокса, в който си лежите, желаете се и си мислите „след теб, другарю“… „не, не, моля те, след теб, настоявам“.
Внимавайте с хващания за врата, стискания за китките, вкопчвания в косата, нокти по гърба или хапане на устни – колективът все още не е единодушен дали това не е насилие.
В този секс също така никой не може да бъде „top“ или „bottom“ – та това би било йерархия!
Имайте предвид, че във всеки един момент, той може да размисли да спре, и да хукне на революция.
И още нещо. Ако очаквате утопии като моногамия, имайте предвид, че в тая лодка винаги има място за още един. Особено при толкова много хора по света и при толкова много любов и състрадание за даване. Как да откажеш на някого – ами нали ще го нараниш, нали ще го обидиш, нали ще се почувства дискриминиран?
Моногамията, разбира се, също е нещо, което изпробваме в даден момент от живота си, понеже е добре да сме толерантни към всичко и всички и да сме открити към всяка идея, но след това е време да си продължим напред – има толкова хора, социални групи, полови идентичности, нации, раси, и идеи, идеи най-вече, които трябва да се уважат, обичат и изпробват. Всичко, което не е социален конструкт, е социален експеримент, да си знаете.
Либералното дясно: Атлас изправи рамене да пита „Колко пъти свърши???“
Пред огледалото. Задължително пред огледалото. (Помните ли онази сцена от „Американски психар“, в която героят на Крисчън Бейл, макар и с две красиви жени в леглото, наблюдаваше втренчено собствените си коремни плочки в огледалото на дрешника за вдъхновение… минути преди да изкара моторната резачка, но това е отделна тема!)
Неолибералният секс е съревнование между неолиберала и другите неолиберали – в ума си той сякаш си фантазира, че останалите колеги от Бизнес парка също са в стаята, с камери при това, и го о-кур-ажават с „Цяла зала тебе гледа, искаме победа!“.
Това е човекът, за когото размерът има всичкото значение на света. Това е човекът, за когото порното наистина е научнопопулярен филм, дето го учи как да се съизмерва с Джеймс Дийн и Роко Сифреди. Това е човекът, за когото съвършената епилация и перфектното тяло за списание са нравствен императив. Това е човекът, който би употребил пергел и транспортир, за да се увери в правилното изпълнение на 17-ата за сеанса поза. Това е човекът, когото никога няма да убедиш, че едно лежерно и бързо сутринта преди ставане не е „срам за майстора“; това е човекът, който води в ума или в Google Drive-а си статистика на тема кой кога и колко пъти е свършил. Това е човекът, когото на майтап наричам луд фен на себе си. Съвършенството е съвършено, просто в него няма много радост и удоволствие.
Когнитивният дисонанс идва оттам, че според либертарианеца качественият секс (каква само хубава дума да опишеш един секс – „качествен“!) изисква поне четири часа фокусирано време. Хубавият секс е време, обаче времето е пари. Кое да избереш – как да се изложиш, себе си, мениджъра, но пък, от друга страна, как да жертваш най-милото си?
Най-много ще го стреснеш, ако му прошепнеш „отпусни се“ – как така ще се отпускам, в какъв смисъл, ами маркетинговият мениджър на конкуренцията в съседния небостъргач да не би да се е отпуснал, че ме води по финансови резултати?!
И бележка под линия…. Аполитичните хора
„Ааа, секс ли? Няма смисъл, човек, то всеки път е едно и също… Какво ще се промени? Трябва да мърдам, пък трябва и да мисля. Изтощава ме – и ментално, и емоционално. Неее, не си струва усилията, нищо няма да се промени от един секс, дори не ме засяга пряко. И без това хората, които правят секс, просто го правят от позьорщина и за социален престиж, и защото искат да ги забелязват. Оффф… Като ти казвам Netflix & Chill, имам предвид Netflix & Chill… Подай чипсчето там и да си лягаме, че почва „Игри на волята“, бате!“
Вижте още:
Точната бройка: Колекционирането на сексуални партньори и колко много е много
