Дори още преди съзнанието да разбере, че връзката не върви, езикът издава недоволството и фрустрацията от нея. Вече писахме как проблемите във връзката се отразяват върху писмения език, което доказва, че хората започват да се подготвят психологически за раздялата много по-рано, отколкото изобщо осъзнават.
Писахме и за думите, които скапват връзката.
Вижте още:
Сега ще опишем устните фрази, които „бият алармата“, че сме нещастни в отношенията си, без дори още да сме го осмислили.
Ако казвате или чувате следните неща на партньора си, имайте предвид, че явно нещата не вървят съвсем гладко. Или изобщо.
Да потвърждаваш, че нещата са наред би било съвсем излишно, ако наистина бяха наред. Това е израз на проблеми във връзката, когато ни е страх от директна конфронтация. Вместо това предпочитаме пасивно-агресивната комуникация. Често тази фраза крие проблем, за който и двамата знаят, но нямат надежда, че ще се разреши, затова предпочитат да не го обсъждат. Във всички случаи фразата е аларма, че нуждите на някоя от страните не са посрещнати.
Ако единият от партньорите казва на другия, че преувеличава при дадена емоционална ситуация, това може да издава сериозно недоволство от връзката. Вместо да приеме емоционалното състояние на човека и да му даде пространство да изрази чувствата си, демонстрирането, че реакцията му е „преувеличена“ е знак за пренебрежение или умора от другия. Освен ако не е скрита форма на гаслайтинг или манипулация.
Изразяването на неудовлетворение, че партньорът има нужди във връзката, е знак, че не го зачитаме или най-малкото, че не желаем или не можем да му дадем онова, от което той се нуждае.
Казваме това, когато наистина ни е писнало от дадено поведение или изобщо от някого. Вероятно в главата си вече сме обмислили изхода и той е през вратата. Това е фраза-предупреждение, както и констатация колко тежко ни е всъщност. Не бива да се подценява изобщо.
Семейните терапевти често чуват тази констатация по време на сесиите си с двойки, които се чувстват нещастни. Най-често това оплакване идва от страна на съпругите, които не се чувстват чувани, виждани и забелязвани от страна на своите партньори. Когато някой се чувства като приеман за даденост, той е склонен да каже тази фраза. Всъщност да не бъдеш забелязван и поддържан във връзката си е пряк път към нещастието.
Хората, които се чувстват нещастни в дадени отношения, са склонни да използват тази фраза-обвинение към другия, все едно той е проблемът. Възможно е по този начин да се изразява и изключително отегчение, скука, перманентна загуба на интерес и като цяло издава, че връзката може би е на изкуствено дишане.
Прехвърлянето на вината е начин да се избегне поемането на отговорност за собственото поведение. Този вид обвинение е много лош начин да се подходи при конфликт и показва липса на емоционално разбиране и усещане за нюсансите. Изобщо използването на изрази като „винаги“ и „никога“ е знак за черно-бяло мислене. Също така показва колко нещастен може да бъде човекът във връзката. Вместо да изпитва благородни чувства към партньора си, той му преписва вина, неглижирайки неговото мнение.
Казвайки това на партньора, който очевидно е притеснен по даден повод, не го успокояваме, по-скоро минимализираме вредите от своето поведение. Или издаваме, че ни е все едно какво сме направили и какви са последствията от действието за партньора.
Това е фраза-измъкване, която сваля чувството за отговорност от плещите на произнасящия я. Също така е извинение, което не е точно извинение, защото издава чувство за вина и в същото време съдържа пасивно-агресивно обвинение.
Вижте още:
