Една забранена думичка няма място в успешната връзка

| от MamaMia |


Обичайно е да се влагат очаквания към партньора в романтична връзка. Да се отнася с теб по определен начин, да се включва с определени отговорности в общите ви задачи, да е проактивен и инициативен, да иска да се развива. Нормално е да имаме очаквания. Не сме единствените в тази връзка и бъдещото ѝ развитие не зависи само от нас. Независимо дали се отнася до миенето на чиниите и взимането на детето от градина, до това дали човек ще се стреми по-високо в кариерата или ще вложи повече време във връзката и отношенията си, или до решението кой и къде да организира следващата ваканция, има една дума, която може да е толкова катастрофална за любовта, че следваща ваканция изобщо да няма.

Думата „трябва“.

Според холивудския семеен терапевт Оливър Дрейкфорд  нейната употреба изпраща погрешно послание. „Трябва“ предписва готови решения, от които другият партньор е изключен. Забранената дума органичава възмжностите за диалог и съдържа презумпцията, че ние знаем всичко и сме поели изцяло контрола над ситуацията, а другият само ще ни следва и ще се съгласява, в противен случай ще настъпи конфликт.

Повелителният уклон в общуването поставя върху партньора не само императивно изискване какво да прави, но и как да се чувства, как да мисли. От своя страна, той подсъзнателно възприема това като форма на манипулация и критика и постепенно става по-неуверен и започва да реагира дефанзивно. Можем да видим как с времето това може да разруши доверието и хармонията във връзката, нали?

Избягването на забранената дума не означава да не отстояваме себе си, или да не слагаме желанията си открито на масата.

Вместо да говорим императивно, по-добре е да поставяме мислите и исканията си като неутрални наблюдения вместо като оценъчни изявления, които се основават на „правилно“ и „грешно“. Така диалогът е по-продуктивен и безопасен, увеличава се шансът да бъдем чути. Когато говорим за нашите наблюдения, чувства, нужди и искания, а не за изисквания и норми, хората са по-склонни да бъдат възприемчиви и да реагират положително на нашите нужди. Това съветва и Маршъл Розенберг в книгата си „Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация“.

Препоръката се отнася и за истинските важните въпроси и решения, и за тривиалните ежедневни битовизми. Доери ако става дума за изхвърлянето на боклука или раздигането на масата например, другият човек се чувства приет за даденост или сякаш трябва да направи всичко, когато чуе „трябваше ти да го направиш“. Затова е по-добре да обясним чувствата си и нуждите си и да попитаме как той вижда своя принос. Моделът за това е следният:

  • какво ценя;
  • как се чувствам;
  • от какво имам нужда;
  • каква е молбата ми към теб.

Приложен на практика в битова ситуация, моделът може да прозвучи приблизително така: „Важно е да знам, че ме подкрепяш в задълженията, затова ме зарадва, когато видях, че си изчистил. Имам нужда от време за себе си след работа у дома, затова ми е ценно да се включваш. Какво предпочиташ – да си делим тази задача, или аз да я поема, а ти да имаш отговорност за нещо друго вкъщи?“. Не така сковано и учебникарско, разбира се.

Дрейкфорд съветва да поканим партньора си сам да поиска нашето мнение, когато съветът и желанието ни касаят негово лично решение или ситуация, свързана с него. Преди да избързваме със заключенията и препоръките си, можем да му предложим да разкаже какво му се случва и да напомним, че може да разчита на помощта и подкрепата ни. Желанието ни да ирзразим мнението си ще бъде далеч по-оценено, когато не го налагаме, без да са ни попитали.

Ако пък се отнася до общо решение, което се отнася и до двама ни, не бива да забравяме да споделяме своята теза като опция, а не като императив. „Предпочитам да отидем на море, а ти?“ звучи далеч по-приемливо от „Тази година трябва да сме на море!“, нали така?

И още нещо – за нас самите е по-градивно, ако не се отнасяме с императиви и към себе си. 

„Трябва“ е обратното на емпатията и състраданието. Служи като форма на самобичуване, която поражда срам и негодувание към себе си, а и превръща отговорностите и желанията ни в неприятен списък със задачи. Ще приятно и полезно, ако отидеш на фитнес днес. Искаш и се надяваш да смениш работата си в рамките на тази година. Но не „трябва“. Обратното може да увеличи тревожността, да понижи самочувствието и да има цялостно отрицателно въздействие върху емоционалното благополучие.

Не е лесно да се замени изцяло забранената думичка в общуването с партньора ни или дори в собствения ни вътрешен диалог, но се получава с практика. Просто „трябва“ време.

Вижте още: 

Виж кои токсични фрази рушат връзката ти