На сватба преди няколко години засякох колоритна междурасова двойка гости от чужбина. Колоритна в буквалния смисъл – поне според останалите присъстващи. Много бледо момче от Германия – един вид чист ариец – и неговата тъмнокожа, ама много тъмнокожа приятелка, чуждестранна студентка в страната му. И двамата ми се сториха много красиви, дори за миг не се замислих над факта, че връзката им е междурасова. Поне не и докато не чух коментарите на мнозина от другите гости на празненството, според които присъствието на подобна двойка предизвикваше истински фурор. То не бе мляко с какао. То не бе искрено учудване как той е бял като сирене, а тя – черна, та чак патладжанена. Почувствах се както в далечното първенство Франция’98, когато беше такъв фурор, че френският национал Кристиан Карембьо е партньор на модела Адриана Скленарникова. Надявам се единствено, че не разбираха български.
Може би е излишно винаги да бързаме с обвинителни заключения. Чисто и просто случващото се не беше нещо, което да са свикнали да виждат всеки ден у нас, където гледката на междуетническа или междурасова двойка е по-скоро рядкост. За съжаление, от това често страдат децата от такива двойки, понеже стават обект на предразсъдъци и коментари.
Вижте още: Не сме расисти, но… „ако забременееш от ром, ще те накарам да направиш аборт“
Мислейки над това, разсъдих и за друго – че макар и да си мисля, че съм много напред по отношение на толерантността, всъщност не са ми чужди някакви сходни мисли. Те не идват нарочно в главата ми. Признавам, преди време, когато ми се случи да излизам с белгиец от китайски произход, си мислех „ето, очевидно у мен няма расизъм, щом преспокойно си излизам с човек от друга раса“. После се усетих, че ако у мена наистина нямаше никакви зачатъци на расизъм, надали изобщо щях да поставям под въпрос расата на човека, с когото съм излязла и да се впечатлявам от себе си или от него. Не че в случая виждам някаква грешка у себе си. Напротив, и в това отношение, както във всяко друго, се учим, докато сме живи, и винаги има накъде да се развием повече.
Това потвърждава и документ на име „Смесване на раси, поддържане на расизъм? Като се има предвид връзката между междурасовите семейства, социалната дистанция и расовото неравенство“, публикуван в Journal of Family Theory & Review. Изследователите Дженифър Братър, професор по социология в Райс, и Мери Кембъл, професор по социология в Тексаския университет A&M, проучват съществуващите изследвания върху междурасови взаимоотношения на близост, за да установят дали и как такива връзки и приятелства влияят на цялостното отношение към расата и неравенството.
Има много хипотези, че хората, които влизат в интимни междурасови отношения, не поддържат стереотипи, които биха им попречили да се срещат или да се женят за някой от различна раса. Според Братър обаче, съществуващите изследвания не потвърждават това предположение.
Вижте още: Естония узакони еднополовите бракове
Например, изследователите отбелязват, че едно проучване установява, че белите хора с най-добри приятели, които са чернокожи, все още изразяват признаци на расизъм конкретно срещу чернокожите. По-скоро проявяват склонност да описват собствените си приятели като изключение от съответната група. Нали се сещате за онова така познато у нас „аз нямам против „еди-си-кои хора“, даже имам приятели „такива хора“, стига само да не ми парадират с това“?
Изследване на расовите предпочитания при онлайн срещите показва, че някои хора, които се срещат, използват расата като ограничаващ фактор за идентифициране на потенциални партньори. За тези, които са отворени за междурасови срещи, изследванията показват, че те все още често изразяват предпочитания в унисон със съществуващите расови стереотипи.
А Братър и Кембъл пишат, че междурасовите бракове не са показател за откритост сред разширеното семейство – всъщност точно обратното.
Някои предполагат, че наличието ще нормализира междурасовите контакти, ще подкопае расизма на членовете на разширеното семейство, които срещат двойките, и ще увеличи положителния социален контакт между различните расови групи. За съжаление, доказателствата от опита на междурасови двойки показват, че това невинаги е така.
Освен че са изправени пред по-голяма критика от връстници и разширени семейства, индивидите в междурасови бракове получават по-малко подкрепа от семействата си в сравнение с двойките в бракове от една и съща раса. Дори когато става дума за помощ с отглеждане на внуци.
Това показва, че членовете на разширеното семейство средностатистически не са толкова ангажирани в живота на междурасовите двойки. И стресът, пред който са изправени тези двойки, се усложнява сред тези с нисък социално-икономически статус.
Братър и Кембъл твърдят още, че изследването, разгледано в тяхното проучване, не подкрепя предположението, че междурасовите отношения намаляват расизма.
И така, какво може да се направи, за да се подобрят отношенията между междурасовите двойки и техните семейства?
Според цитираните учени – повече изследвания, но проектирането на интервенции, които помагат за изграждането на подкрепа в и извън семействата, е добра отправна точка.
Техните надежда са, че бъдещите изследвания ще се занимават с това как да се насърчи по-отворен диалог между членовете на разширеното семейство. Това наистина има потенциала да разшири подкрепата и може да допринесе много за справяне с основната уязвимост, пред която са изправени много партньори в междурасова двойка. Или пък мултиетническа.
Вижте още:
