„Брачна история“ (Marriage Story, 2019)

„Презрението“ (Le Mépris, 1963) – филмът на Жан Люк Годар разказва как липсата на уважение може да обърне брачния живот на всяка двойка. Пол пише комерсиални криминални сценарии, а неговата красива жена Камила (Бриджит Бардо) очаква от него да е верен на сърцето си. Пол представя жена си на американски продуцент, като „му дава“ позволение да прекарва време с нея. Това води до презрение от страна на Камила, която не може да разбере защо Пол се отнася така с нея. В края на този класически филм всичко ще се обърне, а Пол ще научи ценен урок.

„Сцени от един семеен живот“ (Scenes from a Marriage, 1973) е филм на шведския режисьор Ингмар Бергман, който се състои от пет мини-части, подобно на различни театрални сцени. Йохан (Ерланд Юсефсон ) и Мариан (Лив Улман) са успешна средностатистическа двойка, разкъсвана между големите си различия и страстта. Малките ревности, неразбирателствата и неизказаните думи разделят мъжа и жената, които иначе биха имали прекрасно съжителство. Заснет по незабравим и докосващ начин, филмът вече се е превърнал в една от най-силните брачни класики.

„Жена под влияние“ (A Woman Under the Influence, 1974) е филм на режисьора Джон Касаветис. Строителят Ник (Питър Фолк) много обича жена си Мабел (Джина Роуландс), но нейната психическа нестабилност започва да влияе лошо на децата им и да заплашва брака им. Тежък, но трогателен филм с прекрасни актьори, посветен на любовта и колко точно сме склонни да жертваме за нея, когато става дума за лудост в семейството.

„Раздяла“ (A Separation, 2011) е емоционален, интелигентен и сложен филм на иранския режисьор Асгар Фархади. Действието се развива в Техеран и разказва за живота на двойка от средната класа, която изживява брачен конфликт. Ако наградите означават качество, то „Раздяла“ има и „Златна мечка“, и „Златен глобус“, и „Сезар“, а и е първият ирански филм, награден с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

„Застреляй луната“ (Shoot the Moon,1982) на режисьора Алън Паркър разказва за писател (Албърт Фини) и неговата жена (Диан Кийтън), които се опитват да стигнат до идеята да се разделят. Това не е толкова лесно, когато в семейството има четири деца. Големият и неоспорим плюс на филма е блестящата актьорска игра.

„Крамър срещу Крамър“(Kramer vs. Kramer, 1979) е поразяващ разказ за тежката раздяла на една двойка (Дъстин Хофман и Мерил Стрийп), която води битка за правата над детето. Непретенциозен, с прекрасен диалог и с гигантски актьорски талант, този филм успява да плени Американската филмова академия през 1980-а и да си тръгне с 5 „Оскара“ и 4 номинации.