Ако страдате от хронични проблеми със съня, то вероятно сте добре запознати с часа, в който най-често се случва да се будите нощем – между 3 и 4 сутринта.
За много хора, обзети от стрес и тревоги, около 3 часа сутринта е времето, в което мислите атакуват безмилостно и ни карат да скачаме от леглото, обзети от трескава паника. Изпълнени сме с лоши и тревожни мисли и ни се струва изключително важно да им се отдадем напълно. Въобразяваме си, че ще вземем някакво „решение“ за проблем, който понякога дори не можем да посочим.
За да разберем колко ирационални и тревожни са били нахлулите в главата ни мисли, трябва да се върнем към тях, когато настъпи денят. Често се случва на светло да се чудим как изобщо сме допуснали тревогите да ни овладеят толкова много през нощта. Нещо повече – възможно е да се окаже, че проблем всъщност няма, или дори да има, се решава много бързо с няколко решителни действия.
Но защо безсънието и тревожността се проявяват най-силно около 3-4 през нощта?
При нормален сънен цикъл човешкото тяло достига до критична невробиологична точка между 3 и 4 часа сутринта. Средната телесна температура започва да се увеличава, желанието за сън естествено намалява, защото вече сме поспали. В тези часове вече е достигната максималната секреция на мелатонин, познат като хормона на съня и нивата на кортизола – хормона, свързан със стреса – нарастват, тъй като тялото започва да се приготвя за настъпването на деня.
Всички тези дейности в организма настъпват, независимо от факта има ли или няма дневна светлина – природата е решила преди много хилядолетия, че изгревът и залезът са толкова важни за организма, че тялото трябва да ги предвижда. Това е т.нар. циркаден или биологичен ритъм.
Реално всички хора се будят множество пъти всяка нощ, а лекият сън е много по-разпространен през втората половина на нощта. Когато всичко със съня е наред, ние не регистрираме изобщо своите събуждания. Но ако към това добавим малко стрес, има голям шанс, когато се събуждаме по време на лекия си сън, да се ококорим, напълно наясно, че сме будни.
Стресът също така допълнително се отразява върху съня, както е при случаите на безсъние, когато хората стават изключително бдителни и напрегнати относно факта, че са се събудили, когато трябва да спят. Тревожността, че всички останали спят, а ти си буден, сама по себе си може да ни накара да реагираме със събуждане, докато се намираме във фазата на лекия сън.
Катастрофичното нощно мислене
Когато се будим около 3 часа през нощта, ние се намираме в най-ниската точка на физическите и познавателните си сили. От гледна точка на природата това има смисъл, защото се очаква, че през нощта се възстановяваме физически и емоционално, така че е нормално вътрешните ни ресурси да са по-малко. Но през нощта също така ни липсват и останалите ресурси – социалните връзки, културните ни ценности, всичките ни механизми и умения, които сме придобили като възрастни хора. Без никакви умения и социален капитал се оказваме сами в тъмното, нападнати единствено от мислите си. В такъв момент умът ни правилно заключва, че генерираните проблеми са нерешими – в 3 часа те изглеждат точно така.
В момента, в който слънцето се появи и новият ден започне и ние се изправим от леглото, е много вероятно да погледнем всичките си нощни проблеми в перспектива и дори с удивление. И да не можем да повярваме, че през нощта не сме се сетили за елементарни решения на проблемите ни, които сега вече ясно са кристализирали.
Истината е, че нашият ум всъщност не е търсил решения през нощта. Ние може и да сме си мислили, че умът ни е работил над проблемите в 3-4 часа през нощта, но всъщност сме се подчинявали на лошия двойник на решаването на проблемите – тревогата.
Тревожността в същността си представлява идентифициране на някой проблем, размишляване върху най-лошите възможни сценарии и пренебрегване на ресурсите, необходими ни, в случай, че се реализира нежелания резултат.
Какво да правим при безсъние
Забелязали ли сте, че когато се будите около 3 или 4 часа мислите ви са изключително фокусирани върху вас самите?
В нощната тъмнина и тишина е лесно неволно да се плъзнем към екстремен егоцентризъм. А въртейки се около своето „АЗ“, може да генерираме болезнени усещания за вглеждане навътре, вина и съжаление. Или да насочим уморените си мисли към винаги несигурното бъдеще, генерирайки неоснователни страхове.
Будизмът има силна позиция относно този вид мисловна активност: „АЗ“-ът е измислица и тази измислица е извор на всичкия ни стрес. Много от нас практикуват медитация, вдъхновена от будизма, за да контролират стреса през деня. Но ако се замислите – много по-добре би било да използвате този вид медитация, ако се будите посред нощ.
Можете да насочите вниманието си към сетивата си, специално към звука на дишането си. Когато настъпят нежелателни мисли, можете съзнателно да насочвате вниманието си отново към дишането.
Понякога тези медитативни практики сработват, а понякога не. Негативното нощно мислене може да се завърне отново след 15-20 минути.
Добра идея е тогава да се събудите, да светнете лампата и да започнете да четете.
Това действие помага много, защото може да отклони вниманието ви от непродуктивното среднощно мислене.
Опитайте се преди да настъпи нощта, още през деня, да се подготвите за момента на катастрофичното нощно мислене. Обещайте си, че умишлено ще го избягвате.
Колкото и да е нормално и да се случва на всеки, събуждането около 3-4 посред нощ е неприятен навик, който трябва да бъде преодолян. Може би и с намаляване на стреса и притесненията в ежедневието.
Вижте още:
7 сексуални сънища и тяхното скрито значение
