Из записките на кулинарния сноб

| от |

Мамо, в това ястие да няма афродизиак? – пита дъщеря ми. Седнали сме в заведение тип артистична небрежност. Всъщност артистично небрежни са интериорът и обслужването, цените се отличават с друг тип възвишеност. Точно по тази причина да пишеш, че в порция миш-маш за 8 лева освен яйца, сирене, домати и пр. се съдържа „щипка любов“ е леко дразнещо.

Чудесно е да работиш нещо, което обичаш – пожелавам го на всеки. Ресторантът обаче не продава любов – за този тип продажба се грижат други заведения. Ресторантът продава храна и всяка претенция за нещо друго, особено пък напечатана в менюто, е нелепа и смешна.

Оставете метонимиите и метафорите за фейсбук статусите.

Домашно, градинско, фермерско

В сферата на храната има едно основно деление – такава, която ядем у дома, тоест домашна, направена за нас най-често от майка ни съвършено безвъзмездно и такава, която се готви от професионален готвач, който получава заплащане за това.

В последно време на жените не им остава време да готвят.  У дома все повече се яде готова храна, оттам и носталгията по „домашното“ и „на баба“, която ресторантите така нескопосано се опитват да яхнат.  Ако „домашната“ баница, която ви се предлага в заведение, наистина е правена у дома, то заведението нарушава основни хигиенни и санитарни изисквания.

Също така е малко вероятно ресторант да притежава собствена градина, в която да отглежда продукция. Поне от два века разделението на труда е норма. Ресторантьорите ходят на пазар, купуват оттам и готвят в ресторанта, но не са градинари и земеделци. Така че претенцията за градинско приемете според настроението си или за мила ексцентричност, или за префърцунена претенция.

Умалителните, ах тези умалителни

Сигурно и Ути Бъчваров вече не ги използва, но въпреки това менютата изобилстват от кюфтеннца, масълце и картофки. Е да, в някои случаи деминутивите отразяват наистина точно количеството, което ще получите и въпреки това е тъп и нескопосан опит за фамилиарничене.

Има обаче и положителни тенденции и е добре да се отбележат:

Масовият ресторантьор като че започна да се отказва от дебелите 60 страници менюта, предлагащи изумителен бъркоч от пица, суши, сръбска скара и 15 вида салата, до един гравитиращи около царевица и шунка сред завехнала маруля и вчера нарязан домат.

Трябва да се яде прясно и сезонно, което значи да се предлагат три до пет основни ястия. Стегнатото кратко меню загатва за пресни и скоро сготвени продукти.

Адио, Италия

Допреди три-четири години всяко заведение – независимо дали от ниския, средния или високия клас – претендираше да е ботега, остерия, тратория или поне пицария. Италианската кухня наистина е световен кулинарен феномен, но това не значи, че всяко второ заведение у нас има нещо с кухнята на Ботуша. Като че ли заведенията започнаха да търсят някакъв собствен облик и като кухня, и като интериор.

Сигурно скоро няма да видим прилични места за етническа кухня, но може би е назрял моментът да отвори някое и друго място, предлагащо свястна шкембе-чорба.

 
 


Повече информация Виж всички