Помните ли първия си път пред камера? Не, не говоря за нищо перверзно, а за най-обикновена сценична или публична изява. Струва ми се, че тези моменти от живота се помнят, особено ако си по-интровертен, неловък и срамежлив човек.
При моята първа изява пред камера аз със сигурност бях все още точно такъв човек. Най-вече защото бях на пет години. Или максимум шест.
През 90-те (леле, колко отдавна е било!) по БНТ (тогава все още Канал 1) се излъчваше едно седмично детско предаване на име „Защо“. Не ми беше особено интересно, но винаги го следях, предимно защото нямахме кабелна и не разполагах с твърде голям избор какво да гледам.
Концепцията на предаването беше екипът да гостува в различни детски градини или начални училища и да дискутира нова тема с децата там. На мен не ми пукаше много-много какво имат да споделят непознатите деца от екрана, но… о, колко се надявах някога да се появят с камери в моята детска градина и после да се видя по телевизията!
И, не щеш ли, това се случи без никакво предупреждение един ден, когато – за радост – не отсъствах поради някоя поредна настинка.
Учителките ни събраха около час предварително и избраха мен и две момченца да говорим с водещите и съответно да представяме групата си. Подготвиха ни като истински папагалчета какво да отговаряме, за да не се изложим. Любопитното в случая беше най-вече темата на епизода. Помня и до днес, че трябваше да отговоря на три въпроса.
СПИН. Трябваше да отговоря СПИН. Нямах ни най-бегло понятие какво значи, но учителката ме подучи това. Вкъщи след това на родителите им се налагаше да обясняват на децата „Мамоооо, какво е СПИН?“. Отговорът на нашите съдържаше Фреди Меркюри, това помня също.
Таткото и майката много се обичат, беше казала госпожата. Когато много се обичат, се целуват по устата и си лягат да спят. И таткото посява в майката едно семенце, което първо е по-малко дори от лещено зрънце. С времето започва да расте, става голямо колкото бадемче, после колкото орехче, после колкото врабче. Не помня точно всички зърнени и птичи култури, през които преминаваха стадиите на бременността, но очевидно накрая идваше бебе, което се раждаше на обичащите се и целуващите се майки и татковци. Някак мило обяснение и подходящо за спецификите на възрастта ми е бил този мой първи dirty talk.
Друг въпрос е, че известно време след това, една вечер при лягане целунах плюшеното си мече по муцунката. После дълго не можех да заспя, разкъсвана от тревога. С мечето се обичахме много, бяхме си легнали и се целунахме. Притеснявах се, че сега може да ни се родят малки мечета и не бях сигурна какво трябва да обяснявам на нашите. Но пък, от друга страна, повече плюшени мечета – ха, това кой ти го дава…
Висок, слаб, със сини очи. Помня, че за този въпрос не ме беше подготвяла госпожата, но помня и да бях много категорична в отговора си. Така и се случи впрочем, а историята за предаването „Защо“ му разказвах на една от първите ни срещи. После се бях разтревожила дали няма да си помисли, че съм го взела твърде сериозно твърде отрано, макар и не толкова, колкото от перспектива да си имам мечета някога.
Много ми се иска да намеря отнякъде съответния архив на БНТ и да изгледам епизода за СПИН-а, лещеното зрънце и високия, слаб мъж още поне веднъж. Хем да се посмея, хем да видя какво са отговаряли другите, защото при първото и единствено гледане се вълнувах прекалено за собствената си поява и не обърнах никакво внимание на останалите деца. Ако обаче трябва да обобщя темата на този епизод, тя е очевидна – сексуално образование.
Преди близо трийсет години в детската градина сме си говорили нещо, което днес би било немислимо, а тогава е било нормално до степен да се излъчва по националната телевизия.
Чудя се дали с днешна дата протестите на източно повлияни консерватори, сърдити костюмирани момчета, религиозни лица, мразещи поне половината миряни, гейове, които не парадират с това, и загрижени по команда родители щяха да се помещават пред Народното събрание, пред БНТ или пред Министерски съвет. Какво щеше да се иска – оставки, закони срещу пропагандата, санкции, Народен съд? Дали БНТ щяха да се окажат чуждестранни агенти? Дали снимките на госпожите ми щяха да се намират в социалните мрежи, придружени от призиви за лична вендета? (Всъщност не би ме учудило дори ако тогавашните ми госпожи, които обясняваха за СПИН и лещено зрънце, днес да са в редиците на консервативните пазители на децата. Обществените трендове и пропагандата променят хората до неузнаваемост).
Медийната среда вече не се състои от два канала с детски предавания с невинни обяснения на сложните интимни отношения между възрастните, така че няма опасност невръстните да научат информация за секса по този начин. Обещавам, няма да е по този начин, наистина. Няма опасност някой да им говори за полово предавани заболявания в контролирана и безопасна среда, спасени са и от това.
Бих се запитала защо това не ми се струва повод за празник, но „Защо“ вече не се излъчва и е по-добре много да не питаме.
Спасени сме. Ура.
Вижте още:
Бебетата ги носи щъркелът и други родителски лъжи – II част