Много майки считат , че е добре детето им да спи в леглото до тях до максимално късно. Било защото са прекалено привързани към детето, за да го освободят да спи на друго легло, или поради друга причина, те не смятат, че е нередно да гушкат вече попорасналото си хлапе. Затова публикуваме откъс от книгата на психоаналитика Мириам Сежер „Ако бебетата можеха да говорят“, която дава един различен поглед върху тази практика.
…В случаите на полова немощ или преждевременна еякулация мъжете често разказват, че не могат да правят любов с жените си още от деня на сватбата, докато с други партньорки нямат проблеми. Често връзката с майката е била толкова силна и натрапчива, че забраната за кръвосмешение придобива огромни пропорции. От момента на женитбата, когато жената може да стане майка, поведението на съпруга се командва от подсъзнателна забрана, която му пречи да има нормален сексуален живот.
Господин Т. например дойде на консултация с оплакване за сексуална немощ. Това му се случвало само с жена му, която намира за много красива и силно я желае. Проблемът не беше в желанието, а в невъзможността за проникване. В хода на психоанализата ми каза, че майка му го кърмела до шестгодишна възраст и редовно го слагала да спи в едно легло с нея. Малкото момче се сблъскало с появата на сексуалността в крайно тежки условия.
Той си спомняше много малко неща от първите си години и сериозно беше изтласкал този период от живота си. В замяна на това много добре помнеше, че майка му го взимала в леглото си винаги, когато баща му заминавал някъде. Тази кръвосмесителна близост от най-ранна детска възраст не му беше попречила при първите сексуални опити, но се появяваше сега, когато жената, с която правеше любов, можеше да стане майка на детето му. Забраната за кръвосмешение причиняваше сексуална немощ, която той изобщо не разбираше.
Ето такива неща можем да чуем в нашите кабинети. През детството, и то най-ранното, подобни поведения могат до такава степен да травматизират едно бебе, че да се отразят на неговата сексуалност в зряла възраст. Тъй като сексуалността е въпрос на отношение между двама души, а то винаги препраща към първите установени от нас отношения, защо да не си представим, че неподходящите практики в най-ранна възраст биха могли да се отразят и на сексуалния живот на възрастните? Че незачитането на кърмачето като говорещо същество, или пренебрегването на връзката между майката и нейното дете в рамките на тяхната култура и история, оказват безспорно влияние върху бъдещото развитие на малкия човек?
Макар психоаналитиците да разполагат появата на едиповия комплекс във възрастта около третата година, Франсоаз Долто забелязва, че новородените напълно правят разлика между един мъж и една жена и че за тях отношението към другия е изначално сексуализирано. Сексуалността интересува в най-висока степен нашето общество и кабинетите на сексолозите са винаги пълни.
Не е ли време да погледнем по друг начин на това страдание, далеч по-важно от сексуалните подвизи, с които се занимава пресата?
Текстът е откъс от книгата на Мириам Сежер „Ако бебетата можеха да говорят“
Статията е взета от сайта www.detskorazvitie.com с изричното съгласие на автора. Оригиналът на статията е публикуван тук.
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.
