Всичко, което е нужно да знаете за детските алергии

| от MamaMia |


Медицинските съвети са се променили значително от детството на днешните родители до момента. Вместо да практикуват стриктно избягване, лекарите насърчават родителите на деца, изложени на риск от алергии, да ги сблъскат с типични алергени като фъстъци, яйца, мляко и други потенциални дразнители веднага щом започнат да ядат твърди храни. Дали е възможно развитието на науката да ни помогне да спасим бъдещите поколения от стреса и опасността от хранителни алергии, както и да направим съществуващите случаи по-леки?

Детските алергии се увеличават с тревожна скорост, особено в индустриализираните страни.

Кари Надо, професор по педиатрична медицина и директор на Центъра за изследване на алергиите и астмата в Станфордския университет, нарича възхода им „епидемия“ в книгата си „Краят на хранителната алергия“.

Алергията е сред най-често срещаните хронични заболявания при децата. В Обединеното кралство например алергии засягат 40% от децата. Липсата на точни данни относно разпространението на алергията във всяка страна и увеличеното използване на термина „алергия“ може да затрудни директното сравняване на нивата по света. Идеята, че алергиите се увеличават, е подкрепена от много различни източници, от проучвания до прием в болница. Между 1997 г. и 2011 г. разпространението на хранителни алергии при деца в САЩ се е увеличило с 50%. Между 2013 г. и 2019 г. в Англия се наблюдава 72% увеличение на броя на хоспитализациите на деца, причинени от анафилаксия.  Според д-р Надо, другата голяма промяна в епидемиологията е, че все повече хора имат множество хранителни алергии –те вече не са алергични само към мляко, яйца или фъстъци, сега развиват алергии и към пшеница, сусам или различни типове ядки.

Децата не се раждат алергични. Как стават алергични впоследствие?

Генетиката обаче може да обуслови по-висока вероятност бебето да развие алергия в даден момент. Ако и двамата родители имат алергия, за децата имат 60 до 80% риск също да развият такава, в сравнение с 5 до15% риск при деца без алергични родители. Повеението на майката по време на бременността обаче не може да способства или да предотврати отключването на хранителна алергия при децата и е важно майките да осъзнаят това, за да спрат да обвиняват себе си или да следват съмнителни съвети, обръща внимание д-р Надо. Въпреки че някои бебета може да имат по-висок риск от развитие на алергии по-късно поради наследственост, те не ги развиват, докато са още в утробата.

През първите седмици и месеци от живота си бебетата са изложени на алергени в заобикалящата ги среда и започват да развиват антитела. Това излагане се случва през кожата, а не през червата „В момента, в който чужд обект докосне кожата ни, дори на микроскопично ниво, тези алергични пътища започват да се вграждат в системата и ние започваме да активираме В-клетки и Т-клетки, които определят реакциите на паметта за цял живот. В-клетките и Т-клетките са два вида клетки, които играят много важна роля в нашия имунен отговор. Те ни позволяват да реагираме на възприемана заплаха и да запомним тази реакция, така че да е по-бърза и по-силна следващия път, когато заплахата се появи.

Това означава, че едно дете може да бъде изложено на фъстъци чрез прах или остатъци по ръцете на родителите си, което може да предизвика имунен отговор много преди то изобщо да е яло фъстъчен протеин. Когато опита храната за първи път, то може вече да е алергично.

Децата с екзема, която причинява суха, наранена и сърбяща кожа, са особено уязвими към развитие на хранителна алергия. Това е така, защото кожата им има микроскопични дупки в нея, които позволяват на частиците да навлязат в тялото. В бебешка възраст, тежка екзема, особено ако е локализирана в открити области, като лицето, шията, ръцете и краката, е червен флаг за предразположение към бъдещи алергии.

Бебетата с екзема са шест пъти по-склонни да имат алергия към яйца и 11 пъти по-склонни да имат алергия към фъстъци до 12 месеца, отколкото бебета без екзема.

Това сочат резултатите от популационно проучване на едногодишни деца в Мелбърн, Австралия. В Обединеното кралство всяко пето дете под двегодишна възраст има екзема. Броят на децата с екзема и алергичен ринит в Обединеното кралство се е увеличил повече от три пъти от 60-те години на миналия век. Точната причина за покачването не е известна, но д-р Надо смята, че увеличаването на употребата на перилни препарати и агресивни сапуни, както и повишаващите се нива на замърсяване може да играят роля. Перилните препарати, които съдържат ензима протеаза, могат да увредят кожната бариера и да увеличат алергенната сенсибилизация.

Детергентите са много концентрирани и наистина почистват дрехите ни, но също така, за съжаление, разграждат кожата ни. Нашата модерна, индустриализирана среда вероятно е увеличила нашата чувствителност към екзема и алергии. Смята се, че пушенето, изпаренията от трафика и замърсяването на въздуха играят роля в допринасянето за алергиите. Екологични бедствия като горски пожари могат да влошат проблема. Краткосрочното излагане на дим от горски пожар е свързано с повишена екзема и общ сърбеж, включително сред хора без анамнеза за заболяване на кожата, според изследване, проведено от учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

През 2015 г. канадски учени установяват, че излагането на свързано с трафика замърсяване на въздуха през първата година от живота увеличава риска от развитие на алергии към храна, мухъл, вредители и домашни любимци. Фъстъченият протеин, открит в домашния прах, също е свързан с появата на хранителни алергии. Съветът към родителите е задължително да измиват ръцете си, преди да нанасят кремовве върху кожата на своето дете, защото наред с бактериите, по тях може да им осттатъци или прах от фъстъци, яйца, сусам и други алергени. Също така не бива да се бърка с ръка в кутиите с мехлеми и кремове, а вместо това да се използва шпатула.

Алергията към фъстъци не е невъзможна за предотвратяване. 

Едно забележително проучване в Обединеното кралство показва, че алергиите към фъстъци могат да бъдат предотвратени, ако родителите се намесят навреме. През 2015 г. проучването LEAP (Learning Early About Peanut Allergy) разкрива, че броят на децата, развиващи алергия към фъстъци, може да бъде драстично намален, ако редовно се хранят с фъстъци от ранна възраст. Родителите, които се интересуват от използването на този метод, винаги трябва първо да го обсъдят със своя педиатър или нутриционист, за да сигурни, че би бил безопасен за детето им и за да научат как точно да го прилагат.

Проучването включва 640 бебета на възраст от 4 до 11 месеца, за които се смята, че са изложени на висок риск от развитие на алергия към фъстъци, тъй като са имали тежка екзема, били са алергични към яйца или са страдали и от двете състояния. Децата биват разделени на две групи: такива, чиито родители редовно ги хранят с храна, съдържаща фъстъци, поне три хранения седмично, и такива, чиито семейства избягваха фъстъците изобщо. Проучването установява, че редовната консумация на фъстъци намалява разпространението на алергия към фъстъци до  петгодишната възраст на децата със забележителните 81%. Докато навършат пет, само 3,2% от групата на консумация са развили алергия към фъстъци, в сравнение със 17,2% в групата на избягване. Тези научни открития са революционизирали начина, по който се лекуват детските алергии. Алергиите може да започват през кожата, но се регулират през храненето.

По-рано насоките към родители бяха да забавят въвеждането на някои високорискови храни (като фъстъци). От 2017 г. насам се препоръчва ранното въвеждане на фъстъци в диетите за отбиване на високорискови бебета. Много родители са много разтревожени за запознаването на бебетата си с фъстъци и други храни, към които може да са алергични, особено ако има фамилна анамнеза за алергии. Ако случаят е такъв, може би си струва първо да направите кожен тест или да предложите въвеждането да се извърши под наблюдение от специалист.

При бебета под една година анафилаксията е много малко вероятна, най-честите алергични симптоми при кърмачетата са уртикария и понякога повръщане.

След като детето порасне и имунната му система е по-усъвършенствана, е по-вероятно да получи анафилаксия. Важно е родителите да знаят, че между 4 и 11-месечна възраст е идеалният прозорец за приучаване на детето към храни и съответно превенция на алергии. Когато бебето навърши 12 месеца, често е твърде късно, тъй като алергиите вече са установени.

Рядко е да си алергичен само към една храна – където откриете една хранителна алергия, обикновено ще откриете и други.  Много алергии вървят заедно, защото споделят общи протеини – например миди, скариди и омар.  Ето защо е важно бебетата да се запознаят с широка гама от храни през първата година от живота им.

Една от най-обсъжданите теми, когато става дума за алергии, е дали прекомерният фокус върху хигиената може да е отговорен за това.

Хипотезата за хигиената, постулирана от епидемиолога Дейвид Страчан през 1989 г., предполага, че излагането на микроби и инфекции в ранна детска възраст помага на имунната система да се развие и предпазва от алергии. Страчан твърди, че нарастването на алергиите и астмата в края на XX век е свързано с намаленото излагане на децата на микроби чрез намаляване на размера на семейството, ограничено взаимодействие с животни и по-високи стандарти за чистота.

Теорията е спорна и много учени не са съгласни с нея, като твърдят, че добрата хигиена е жизненоважна за предпазване от болести и че няма убедителни доказателства, показващи, че чистотата е отговорна за развитието на алергични заболявания. Широко поддържана интерпретация на хипотезата е, че податливостта на детето към алергии не е свързана с това колко чист е домът му, а по-скоро с това дали червата му са били изложени на различни видове микроорганизми. В проучване от 2021 г. изследователи от Лондонския университетски колеж и Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина отричат хипотезата, че прекаляваме с хигиенат и посочват, че излагането на децата на ваксини, на тяхната естествена среда и полезната микробиота на техните майки осигуряват всички микробните входове, необходими за здрава имунна система.

Въпреки че чистотата в дома вече не се счита за рисков фактор за алергии, факторите на околната среда могат да играят роля в развитието на тяхната имунна система и алергичните състояния. Децата, родени във фермерска среда, са много по-малко склонни да имат астма, екзема и алергиил Смята се, че това се дължи отчасти на храната, която ядат, и отчасти на излагането им на бактерии, които са в конюшните.

Проучване, проведено в Южна Африка, заключава, че излагането на селскостопански животни защитава малки деца на възраст от 12 до 36 месеца от алергични резултати. Изследванията на деца на амишите, отглеждани във ферми в Индиана, предоставят още по-подробна картина. (Амишите са земеделска общност от швейцарски произход, които обикновено живеят в големи семейства и следват традиционен начин на живот, като например избягване на използването на електричество и използване на конски впрягове вместо автомобили.) Изследователите сравняват децата на амишите с швейцарски деца, отгледани във ферми, а също и с швейцарски деца, които не живеят във ферми. Всички тези деца споделят сходен генетичен произход, но техните нива на алергичност и астма са много различни. Децата на амишите са имали най-ниски нива на астма и алергии, докато швейцарските деца, които не са отгледани във ферми, са имали най-високи, сравними с общите нива в САЩ. Нивата на децата от швейцарските ферми бяха по средата.

Резултатите показват, че начинът на живот, а не генетиката, играе решаваща роля за развитието на астма и алергии и особено, че близкият контакт с животни помага.

В селска среда излагането на животните е най-силният защитен фактор. В градските общности, където контактът с животни е рядък, рисковите фактори включват цезарово сечение, а защитните фактори включват консумацията на ферментирали млечни продукти.

Изследвания са установили и наличието на връзка между начина на раждане на бебето, бактериалната среда в червата му и по-късната чувствителност към храната.

Установено е, че бебетата, родени чрез вагинално раждане и изложени на вагиналните и чревни бактерии на майка си в процеса, имат по-висок брой чревни бактерии от тези, родени чрез секцио. Проучване на канадски изследователи установява връзка между раждането чрез секцио и чувствителността към фъстъци при кърмачетата. Тези деца са имали трайно ниски нива на бактероиди – вид бактерии, ключови за развитието на имунната система – през първата година от живота си. Установено е, че бебетата с ниски бактероиди са изложени на трикратно по-висок риск от развитие на чувствителност към фъстъци до тригодишна възраст.

Всичко се свежда до микробиома на червата. Знаем, че децата с хранителни алергии имат различен чревен микробиом от децата без тях. Много майки, които претърпяват цезарово сечение, получават антибиотици след раждането, за да предотвратят инфекция на раната. Въпреки че това е важно за здравето и възстановяването на майката, то може да има отрицателен страничен ефект – да увеличи риска от екзема при бебето. Това не означава, че бебетата, родени чрез цезарово сечение, непременно ще развият алергии, а и както някои от разгледаните проучвания сочат, може да се противодейства на алергизирането.

Приблизително 80% от децата ще израснат от алергиите си към мляко и яйца. Но за съжаление само около 20% израстват от алергия към ядки. Въпреки че алергиите към мляко, яйца, пшеница и соя често преминават в детска възраст, изглежда, че децата надрастват някои от тези алергии по-бавно, отколкото в предишните десетилетия, като много деца все още са алергични след петгодишна възраст. Алергиите към фъстъци, ядки, риба и миди обикновено са за цял живот, но дори и за тези алергии се появяват възможности за лечение. Имунотерапията, която десенсибилизира тялото към алерген, е особено обещаващо лечение. Установено е, че лекарствата за имунотерапия предизвикват ремисия на алергията към фъстъци. Този вид имунотерапия е различна от превантивните стъпки при бебета и се провежда от специалисти в специализирани медицински центрове, а не от самите родители. Въпреки че хранителните алергии нарастват бързо по света, ние най-накрая започваме да разбираме как да ги лекуваме ефективно и да ги предотвратим напълно чрез ранна намеса. Съвременните научни открития означават, че бъдещите поколения малки деца вероятно ще могат да се наслаждават на игри, почерпки и партита за рожден ден без риск да се разболеят рязко и без да има нужда родителите им да се страхуват непрекъснато от коварни алергени.

Вижте още:

Майката като алергия