Ако сте родители и никога не сте крещяли по детето си, значи или още му е рано (не е проходило), или е време да потърсите специализирана помощ, за да разберете какво не ви е наред. Викането по децата просто си върви с децата. Да, чувстваме се виновни след това, но сега няма да се самообвиняваме, а ще категоризираме видовете крясъци:
Организационни крясъци
При обличане, обуване, излизане от жилището, качване в /слизане от колата,съпроводено с притеснения за закъснение. „Къде ти е другият чорап?!“, „По-бързооо!“, „Помогни на сестра си да слезе от хладилника и да си почисти якето от лазанята!“, „Защо се събу, нали казах, че тръгваме!“.
Крещене за тишина
Малко странно, но е един от най-популярните видове викове – крещим, за да настане тишина. „Тихоооо! Брат ти спиии!“, „По-тихо, чуваш се при съседите!“, „Млъкни вече! Нощем не се крещиии!“.
През зъби
Зависи доколко е стегната челюстта и доколко са стиснати зъбите, затова често не се разбира какво се извиква. Понякога може да бъде оприличено и на съскане.
Блъфиране
„Вече няма да ви водя никъде!“, „Ще останеш без десерт!“, „Аааа, да не мислиш, че като я счупиш и ще ти купя нова!“, „Оправяй се сам!“. Няма да изпълним заплахите си и често го знаем още в този момент.
Плашене с другия родител
За разлика от блъфирането, тук заплахите са истински. Даже ни се иска другият сега да е тук и да види тогава малкият пикльо дали ще разиграва и него така! „Ако не си оправиш стаята, ще кажа на майка ти!“. „Ако не си изядеш супата, ще се обадя на баща ти“. Обикновено работи, което хем ни устройва, хем леко ни натъжава, че и към нас нямат този респект.
От страх
Смесица от страх за здравето на детето, гняв, че не ни е послушало навреме и гордост, че сме били прави. Първо се крещи „Внимавай!“ и „Леко! Ще се пребиеш!“, а после: „Видя ли! Видя ли! Казах ли ти!“, „Така става, като не ме слушаш!“.
Крясъци от безсилие
Безсилие, безпомощност, отчаяние, пречупване, безизходица – състояния, до които децата ни докарват без много усилия. Обикновено до такова крещене се стига след натрупана родителска умора (и физическа, и психическа). А понякога след такова крещене може да се разплачем.
С промяна на гласа
Достигане на неподозирано високи тонове, фалцет, изкривен и непоследователен звук. Следваща степен на крещенето от безсилие.
Животински звуци
Карането тук преминава през силни неясни звуци, които наподобяват домашни и/или диви животни, често – от неопределени видове. Постига се при крайна степен на безсилие.
Надвикване
Когато и детето ни крещи. Обикновено се наблюдава при малко по-големи деца, които вече не ги е страх от нас.
Задаване на безсмислени въпроси на висок тон
Често към малки деца, които на нищо така или иначе не могат да отговорят логично или към по-големи, които не знаят отговора. „Защо не внимаваш?“, „Как можа така да ме изложиш?“, „Защо искаш да крещя?“.
Мълчалив
Вътрешно крещим. Но се сдържаме външно. Гледаме мълчаливо. Но много лошо. Опитваме се само с поглед да хвърляме мълнии, гръмотевици, бомби, предмети и така да покажем на децата колко сме сериозни, страшни и дано не ни карат да започнем наистина да викаме, че ето тогава вече…! Този „крясък“ или работи на 100%, или никак.
Изкрещяване на пълното име
Детето разбира, че сте му ядосани, защото не чува обичайното мило обръщение. Така се предава послание за голяма грешка и престъпване на определени свещени граници. Вик, при който „Бибка“ се превръща в „Биляна!“, „Стаси“ в „Станислав!“, а „Маги“ в „Магдалена!“. Колкото е по-дълго името по акт за раждане, толкова е по-ефективно крещенето му. За да се възползвате в пълна степен от възможностите на това викане, избягвайте да кръщавате децата си с имена като Иво и Ани.
