Възпитание, самочувствие и агресия при децата: говорят психолозите

| от MamaMia |

Идва време, в което всеки родител започва да си задава въпроси относно нормалността на отношенията с детето. Съмненията в собствената ни роля на родители са съвсем естествена част от родителската обич и отговорност и не бива следвало да ни притесняват.

Едва ли има родител, който да не се е питал: „Защо синът ми дърпа котката за опашката?“, „Защо не ме слуша и се инати?“, „Защо мълчи, когато му се скарам? Дали е нормален?“, „В детската градина казаха, че днес не е играл с другите деца, дали няма някакъв проблем?“.

Тези и още много въпроси неизбежно се вмъкват по пантофи в тревожното родителско съзнание. Докато не се стигне и до ултимативния въпрос, който често хвърля родителите в паника: „Ами ако детето ми има нужда от консултация с психолог?“

Всъщност, място за паника няма. Консултацията с психолог не е нито страшна, нито срамна, нито сама по себе си индикира за проблем. Напротив, тя може да е част от зрялото отношение на хората към родителството. Защото независимо от огромното количество книги и материали в интернет, които засягат добрите практики в отглеждането на деца, всеки има право да си задава въпроси относно нормата и патологията в детското развитие и поведение.

Затова, като част от кампанията на „Верея“ „За повече здрави семейства“,  MamaMia представя интервю с психолозите д-р Веселин Христов и Деница Банчевска, които отговарят на някои от най-често задаваните въпроси на родители.

Приятно четене!

1. Кога е време родителите да заведат детето на психолог?

Не е необходимо детето да бъде разглеждано като болно или проблематично, за да се стигне до посещение при психолог. Професионалистът помага, когато нещо в комуникацията с детето започне да се изплъзва и родителите се чувстват объркани или несигурни. В такива моменти специалистът служи като своеобразно огледало, в което родителите могат да видят какво се случва в семейната система и да предприемат адекватни действия.

2. Има ли единни правила за възпитание или всичко е според индивидуалността на детето?

Правилата за възпитание се прилагат според индивидуалността на детето, както и според закономерно случващите се фази в развитието му, които са доста подобни за всеки индивид. Съществуването на правила е важно за по-нататъшния живот на детето, тъй като семейството е като мини модел на света, в който то ще живее. Тъй като в реалния живот има правила, малкият човек трябва да ги познае още в семейството. Например, на всеки човек се налага определено съобразяване с авторитети в живота и това се възпитава в семейството. Същевременно, правилата в семейството са важни, защото те създават необходимите предсказуемост и чувство за сигурност в детето.

3. Важно ли е родителите да слушат какво казват възпитателите в детската градина и учителите в училище за детето им?

Родителите често изразяват разочарование от общностите извън семейството, в които функционира детето и смятат, че възпитанието им се изплъзва, когато детето пребивава там. Тези външни системи обаче са част от реалния свят и интегрирането им е по-важно отколкото търсенето на кой е прав и кой е крив. Същевременно, получената от тези места обратна връзка е допълнителна информация, която родителите могат да ползват за възпитанието на детето си.

4. Къде е границата между прекалено високото самочувствие, което се насажда на децата, и прекалено ниското?

И ниското, и високото самочувствие обикновено са проява на неадекватна себеоценка. Обратно, човекът с адекватна себеоценка се чувства добре в кожата си и няма нужда да крие или да показва нещо пред другите.

Ако разглеждаме семейството и средата, в която детето расте, като една зала с огледала, адекватността на неговата самооценка зависи от това, доколко вярно те отразяват неговата същност, без да създават мотив за себеизтъкване или себеунижение. Следователно, здравословното самочувствие се наблюдава тогава, когато детето има вярна представа и приемане на себе си, заедно със силните и слабите си страни в условията на света, в който живее.

5. Напоследък ставаме свидетели на много високи нива на детска агресия в обществото. Може ли да посочите причини?

Агресията е вид себеизразяване, което може да достигне до социално неприемливи размери. Като родители, нашата задача е да разберем какво се случва с детето и да му помогнем да изрази себе си без агресия.

По природа агресията е способ за оцеляване. За да се намалят проявите на агресия, индивидът не трябва да стига до усещането, че е в ситуация на оцеляване и така отпада нуждата от агресия.

В хода на развитието си, обществото ни се променя и то с ускоряващи се темпове. С това се налагат промени в семейните отношения и възпитанието на децата. Една от причините за увеличилите се случаи на агресия сред децата е трудността на родителите да се адаптират в съответствие с променящата се външна среда. Родителстването се случва без адекватни на промените модели за това как да възпитаваме и комуникираме с децата си. Тази силно динамична среда поражда родителски дефицити, които рефлектират в поведението на децата.

6. Как трябва да изглеждат здравословните отношения между деца и животни (домашни любимци: кучета и котки)?

В здравословните отношения с животните децата се учат да проявяват любов, грижа, съчувствие – неща, които са важна част от човешките взаимоотношения и основа на родителстването.

7. Кога наказанията са необходими?

Наказанията са необходими за разбирането на причинно-следствената връзка между поведение и последствия, както и за понасянето на отговорността от съответното поведение. Същевременно, понасянето на адекватно наказание удовлетворява чувството за вина у човека, докато липсата на наказание оставя усещането за задълженост, което може да достигне до непоносимост.

8. А кои наказания са „модерни“? Кои са адекватните подходи, които трябва да предприемат родителите, когато поведението на детето излиза извън нормите?

Няма модерни наказания, а има адекватни наказания. Най-важно е наказанието да бъде съобразено с това на какво искаме да научим детето в момента, а не с размера на нашата моментна емоционална реакция.

Както и в правораздаването, трябва да има съответствие между наказанието и „престъплението“. Затова, преди да се налага наказание е важно да се разбере мотивацията на детето за конкретното поведение и да се реагира в съответствие.

9. Трябва ли в семейството да има традиции, като например събирането около масата на вечеря? Укрепват ли те отношението в семейството?

Традициите създават чувство за принадлежност към дадена общност, което от своя страна изгражда усещане за сигурност. Те спомагат за едни по-близки отношения в семейството, но трябва да бъдат приети от участниците, за да имат своя позитивен ефект.

10. Доколко трябва родителите да ограничават навлизането на технологиите в живота на детето?

Технологиите не могат да бъдат изключени от живота на детето, защото това означава то да бъде изключено от средата, в която живеем. Важно е, обаче, да има мярка и баланс. Като всеки човешки феномен, към който се създават зависимости, технологиите също могат да се превърнат в своеобразен наркотик. Прекалената употреба на технологиите може за доведе до неадекватност в общуването и свързването с другите, което е основна необходимост в човешкия живот.

DR.D.Bantchevska

Деница Банчевска, психотерапевт и доктор по психология

DR.V.Hristov

д-р Веселин Христов, детски психиатър и психотерапевт

Д-р Веселин Христов и д-р Деница Банчевска ще проведат БЕЗПЛАТЕН интерактивен семинар на тема „Как да изградим здравословни отношения в семейства с доведени родители и деца?“. 25-ти февруари 2018г., от 16:00 до 17:30 ч., Limacon Event Center, Пловдив.

 
 


Повече информация Виж всички