Докато в това все още можеше да се открие нещо смешно, а не човешка трагедия, битуваше следният виц: човек не може да избира две неща – родителите си и президента на Русия. За съжаление, второто отдавна излезе от кръга на шегата. Има обаче още една позиция, чиито титуляри дават на вид на вечни, несменяеми и неподлежащи на контрол или демократичен избор, и това е тази на училищния директор. И друг виц имаше, който също вече не е смешен – че вечни на този свят са хлебарките, Кийт Ричардс и кралицата на Великобритания. И тук третият субект може посмъртно да се подмени с училищните директори.
С наближаването на първия учебен ден имам традиция да проверявам дали училището, което ззвърших преди близо 20 години, все още се ръководи от същия човек, който стоеше начело на администрацията му тогава, и отговорът е все така утвърдителен. Страх ме е да попитам дали традициите на този човек в областта на безотчетните пари, събирани за благотворителност, дискриминацията на ученици, обграждането с угоднически настроение колеги и липсата на каквито и да било извънкласни клубове по интереси за децата също продължават.
Въвеждането на мандатност за училищните директори не е някаква нова идея и е популярна сред самите учители. Съгласно анкета на Синдикат „Образование“ КТ „Подкрепа“, отворена в продължение на над 10 години, 89,4% от почти 7000 гласували педагози за обявяват „за“ мандатността на ръководителите си. Идеята беше заложена като цел на поне две от партиите в правителството на Четворната коалиция. Практическата ѝ реализация не се случи ефективно – не само заради краткото управление на това правителство, а и заради не особено адекватния подход към нея. Сред изтъкнатите аргументи за нейното несбъдване са липсата на обществен консенсус по темата и невъзможността това да се случи в рамките на подзаконов нормативен акт, тъй като изисква по-обстойни редакции на ниво закон – по-конкретно в Закона за предучилищното и училищното образование.
На практика на 01 юли тази година бившият министър на образованието акад. Николай Денков издаде Наредба №16 за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното ич училищното образование. Наредбата беше обнародвана четири дни по-късно, но изпълнението ѝ бе спряно с определение на ВАС от 10 август 2022 г. по административно дело № 7094 от 2022 г. до приключването на съдебен спор по жалба на директора на Средното училище „Д-р Петър Барон“ в Пазарджик. Според мотивите на ВАС наредбата в подбора според наредбата са заложени „множество критерии, които имат субективен характер, отнасят се до личността на кандидата като мотивация за заемане на длъжността, нагласа за работа в екип и усъвършенстване и комуникационни умения. Евентуалната незаконосъобразно формирана комисия, която ще оценява качествата на кандидатите, възможността за субективизъм при оценката, влияят пряко върху законосъобразността на конкурса и пряко засягат всеки участник в този конкурс“.
Председателят на СО към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров пък коментира, че наредбата е била приета без участието на социалните партньори и без съобразяване с техните аргументи и предложения.
В наредбата беше видян опит за масова смяна на училищни директори, но не и за установяването на принцип за мандатност за длъжността.
По същество в нейното съдържание са заложени някои градивни идеи, най-вече свръзани с наличието на концепция за управление и развитие на съответното училище, която следва да бъде представена от участника в конкурса и той да поеме ангажимент за нейната конкретна реализация с план и стратегия. До момента за заемането на позицията не се е изисквало наличието на стратегия, нито доказването на лидрски умения или опит в сферата на образователния мениджмънт, а единствено петгодишен учителски стаж, магистърска степен, познаване на приложимата нормавитна база, и преминаване на подбор чрез тест и интервю с комисия.
Каквито и да се окажат конкурсните правила след изхода на съдебния спор по Наредба №16 обаче, това не отменя и не разрешава въпроса с мандатността. Този въпрос е ключов, тъй като липсата на мандатност крие риска да доведе до самозабравяне, безотчетност, до политизиране на длъжността и в крайна сметка липса на демократичен процес, което е в ущърб и на преподаватели, и на ученици. При потенциалното наличие на мандатност един от стимулите за настоящия директор би било залагнето на възможност за преизбиране и съответно подновяване на мандата, тъй като нито за учителите, нито за родителите на ученици би било изгодно да изгубят един ръководител, от чиято работа до момента са удовлетворени. За целта обаче е необходимо и гарантиране на участието на тези учители и родители в процеса на подбор.
Съгласно заложеното в Наредба №16, в комисията за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на общинско училище следва да се включат двама представители на РУО, определени от началника на РУО, представител на МОН, определен от министъра на образованието и науката, представител на общинската администрация, определен от кмета на общината, както и представител на обществения съвет в училището. Видно е, че една проведена по този начин конкурсна процедура няма как да осигури участието на пряко засяганите от управлението на директора лица – учениците, представлявани от своите родители, както и самите учители.
Асен Александров, директор на 51-во училище в София и председател на една от директорските организации в България, предлага идеята директорите да се избират директно от родителите и учителите при камапния, подобна на тази за кмет на населено място. От своя страна, СО към КТ „Подкрепа“ бе настояло за участието на синдикалист в конкурсната комисия. Аргументацията и при двете предложения е базирана на логиката, че субектите, които дейността на училищния директор касае най-пряко, следва да имат далеч по-водеща роля при неговия избор. Реално тези мотиви се опират на идеята за демократичен подбор като цяло и именно такъв тип подход би могъл да гарантира и подбновяването на мандата на един успешен директор при евентуално залагане на мандатност за длъжността. Мандатност с възможност за подновяване, съчетана с по-широко участие на родители и учители, би гарантирала работещ механизъм за вътрешен контрол в общностната екосистема, която всяко едно училище де факто представлява.
Към момента длъжността на училищните директори може да се квалифицира като пожизнена. С управлението на делегирани бюджети те на практика биват оправомощени с цялата финансова власт в училището, което им позволява злоупотреби, налагане на лични предразсъдъци, на безумни вътрешни правила, на диксриминационни практик, на оказване на натиск върху преподавателския колектив чрез фаворизиране и маргинализиране, на генерално сваляне на качеството на предоставяното образование. Дали директорите ще се възползват от тези си възможности е оставено на техния собствен морал, за който трудно може да се твърди, че се взима под внимание при първоначалния им избор. Добрата новина е, че ще афектира само няколко поколения учители и ученици.
Вижте още:
