Студ, глад и въображение при децата: къде сме тръгнали да се месим!

| от Владимир Вълков |

Малките деца не схващат и не умеят ужасяващо много неща, които се отнасят до собственото им оцеляване и съществуване: бъркат в контакти, падат от стълби, ядат монети вместо с тях да си купят храна от супера. Не знаят как да си обуят лявата обувка на левия крак, не разпознават чисто от мръсно, подредена от разхвърляна стая. Не разбират дори себе си: понякога трябва да ги подпитваш дали не им се пишка, друг път малко насила да ги сложиш да спят, докато те, изтощени, нервно пищят и се съпротивляват.

Затова сме родителите. Бдим, дебнем, притесняваме се за тях вместо самите тях, обикаляме наоколо, крякаме едни и същи фрази, караме се и наказваме, после гушкаме и обясняваме, че понеже ги обичаме и да не би да им случи нещо. Треперим над тях и ги направляваме, определяме ежедневието им и раздаваме команди. Обаче ето три теми, при които според мен нямаме много работа. При които можем малко да се поотпуснем и да си наложим политика на ненамеса в детските вътрешни работи и да приемем границите на чуждата територия. Въпреки че точно в тези три неща се изявяваме почти всеки ден много активно:

1) Обясняваме на децата колко им е студено

Сега, то е ясно, че ние, родителите, се притесняваме детето ни да не би да настине и изключително рядко – да не би да е твърде облечено. Още повече, че знаем как обичайно децата имат някакъв непобедим импулс да си махат дрехите и почти никакъв да си ги слагат. Затова сме нащрек и дебнем да не би да са в опасност от изстиване. Настояваме, че им е студено и държим да си облекат сега веднага бързо якето, пуловера, блузата, суетшърта, пончото, елека, фанелата и гащеризона. Както и да си сложат чорапите, калцуните, терлъците, ръкавиците, шапката, качулката, ушанката, шала… А не сте ли забелязали, че децата могат да преценят дали им е студено? Колкото и да са се разсеяли, колкото и да са се заиграли. И всъщност могат да усетят студа, наистина, не са глупави и сами ще дойдат да се облекат, ако мръзнат. Може да са малки, но не са чак дотам идиоти. Може да са диви, но са по-топлокръвни от нас. А усетът им за студено и топло ще бъде убит именно от едно постоянно навличане, независимо от времето – навличане, чрез което отглеждаме едни бъдещи много зиморничави, мрънкащи за отворената врата кисели лелки и чичковци, врякащи по децата да се облекат топло.

2) Настояваме, че са гладни

И изискваме да си изядат всичко. Разбира се, че децата ще искат да ядат все между определените от вас основни хранения. Естествено, че ще се пробват да хапнат нещо по-забавно, вместо друго, което прилича на супа или което е сервирано в чиния на маса с прибори. Въпросът е ние да си настояваме на следното: че друг избор за храна в момента няма и че ако до следващото за всички хранене в тоя дом огладнеят, няма да им се даде нищо; и да си го отстояваме. Повярвайте, нито едно дете на този свят не е умряло от това, че е пропуснало едно хранене. Ще се научат. Те имат склонността при редовно повторение на едно правило, да свикват с него. Да, ние сме големи и знаем, че по-късно то може да огладнее, ако сега не се нахрани добре. Да, малките деца знаят само какво изпитват в момента и не могат да предполагат какво ще им е след няколко часа. Но да изядат насила каквато и да е храна е много по-гадно от това да помрънкат малко, че са огладнели после (пък в този момент им предложете плодове, току-виж почнали да ядат и такова).

3) Караме ги да си развиват въображението

Защото сме прочели няколко статии. Чули сме на какво ходят децата на колежката. Искаме децата ни да са уникални и почти гениални и се притесняваме да не би да изостават с развитието си, особено в сравнение с всички останали деца. И затова ги водим от невръстни на хиляди кръжоци, купуваме им милион пособия и треперим отстрани дали въображението им вече е по-развито. Да, децата обичат такива занимания и едва ли им е гадно, когато им бъдат предложени. Не знам, обаче аз не мога да си представя как така въображението на децата ще има нужда от родителски усилия за развиване. Въображението не е ли нещо като базисна характеристика, която идва в пакет с детето. И не е ли като хлапетата в това отношение да са доста напред и без дресировка? Та да се отпуснем и да не се намесваме много-много в област, в която по-добре да заделим малко усилия, за да видим как сме всъщност ние самите

Вижте още:

8 признака, че сте от напористите, свръхамбициозни родители

 
 


Повече информация Виж всички