По случай Седмицата на бащата, която традиционно протича през втората седмица на ноември, от MamaMia провеждаме кратки интервюта с мъже, които изпълват със смисъл думата „баща“. Мъже на място*. Бащите, които ще се включат в поредицата ще отговарят на 10 въпроса и ще ни въведат в не-толкова-познатия, леко мистериозен свят на бащата.
Третият баща, когото ще ви представим, е Даниел. По професия е програмист и е сред отговорниците за създаването на MamaMia. Въпреки че често го засипваме с глупави въпроси, той е достатъчно търпелив, за да не ни крещи, което ни провокира интереса дали е толкова търпелив и с детето си. И да, точно толкова търпелив е.
От MamaMia благодарим на Даниел за готовността да се включи в поредицата, с която отдаваме заслуженото уважение на бащите и полаганите от тях грижи.
1. Кое е първото нещо, което направи, когато жена ти ти каза, че е бременна?
Мисля, че започнах да скачам като малко дете. При нас беше искано и чакано събитие, така че като се появи и втората черта бяхме много щастливи.
2. Раждането през мъжките очи е…
Самото раждане е последната стъпка от процеса и реално тогава освен бясното шофиране в 4 сутринта и появата на бебето малко след това, нямаше много за гледане. За сметка на това в първите седмици/месеци от бременността минахме през непоносимост към много миризми, големи количества кисели краставички и моето любимо – среднощните сладоледи.
3. Кой избра името?
Ако кажа, че е спонтанно и от двамата, няма да съм честен. Истината е, че Мами предложи, аз приех със същата физиономия тип „ряпа“, както при появата на двете черти. Реално финалното име се появи няколко дни преди да се появи малкия мъж.
Кодовото му име през развитието от ембрион до момента, в който с майка му си стиснахме ръцете, беше „Балкан“. Много хора мислеха, че е яко да остане така, други бяха загрижени, е… Теодор си е Теодор.
4. Най-тежкият момент през първата година?
Първият път когато осъзнаваш, че плача на бебето е предизвикан от някакъв физически дискомфорт – било то от запушено носле или растящ и пробиващ четириглав зъбак.
5. Колко деца трябва да си има един мъж?
Въпрос на семейно желание. Но минимум две… момче и момиче…останалите както дойдат.
6. Къде е мястото на детето?
Мястото на нашето дете е до нас. Поне през първата си годинка (вече е на година и 3 месеца) Тео беше навсякъде с нас. През първата си десетдневка беше на вкусен обяд в една немска бирария в София, прекара посрещането на новата година подобаващо – спеше си спокойно в бебешкия кош – а ние се забавлявахме с приятели извън София. Успя и да похапне малко морски пасък (удивен беше от вкусът), а зимата го чака и сняг.
Понякога е върху мен, особено като се въргаляме по пода, винаги е fun. Засега е с нас, като порасне ще си хване собствен приключенски път.
7. Дете и домашен любимец?
Според мен в началото няма особено разлика между двете, поне в ежедневието. Защо не, ще си има верен приятел в белите.
8. На какво искаш да научиш сина си/дъщеря си?
Честност, вяра (в себе си и околните), решителност, отговорност. Да се радва на живота и да приема всяко ново приключение.
9. Кой обича малкия/малката повече? Мама или тати?
Сериозно ли ме попитахте? Ще трябва да ни интервюирате и двамата с майка му.
10. Какво ще кажеш на мъжете, които още не са станали бащи, готино ли е или да пропуснат?
Непрестанен купон е! Така, че ако си свикнал да будуваш нощем може и да нямаш сътресения в режима. За нашето семейство е адски „готино“.:)
*Тазгодишната национална кампания се провежда под мотото „Баща на място“ по идея на организаторите от асоциация „Родители“
