С какво родителство вредим на детето

| от Стела Христова |


Искате да помогнете на детето си с всичко? Да го предпазите от всичко и всеки? Да свършите всяка задача вместо него, за да го улесните? Искате да му осигурите всичко? Искате да сте винаги до него? Обаче помагате ли му наистина…

Най-добрият начин децата да се научат да живеят е да ги оставим да го правят. Да се научат сами. Да си преживеят сами грешките и разочарованията. За много неща ми се иска нашите повече да бяха ме оставяли да падам.

Бившият декан на Станфорд и автор на бестселъра „Как да отгледаме възрастен“, Джули Литкот-Хеймс, вярва в нещо, в което вярвам и аз. Прекалено ангажираното родителство, известно още като хеликоптерно родителство, не е от полза за децата. У нас то е познато още като „гледане като писано яйце“, „гледане под стъклен похлупак“, или отглеждане под крилото на „майка орлица“.

Прекомерната помощ не помага, а вреди. Стига хеликоптерно родителство!

Мислим, че спасяваме децата, когато ги предпазваме от болка и от провал, но не е така.Това може да остави подрастващите с неразвити умения, воля и характер. А те са им необходими, за да опознаят себе си и да си изградят желания начин на живот.

Ако сте твърде ангажирани с живота на децата си и се грижите за всеки проблем или предизвикателство, пред което са изправени, вие ги лишавате от възможност да научат кои са в същината си. Те израстват неспособни да решават проблеми и да се ориентират в света и живота като възрастни. Вече пораснали, няма да знаят как да направят нищо без вас или изобщо без чужда помощ. Ще живеят разкъсвани от безпокойство и чувство на вина.

Вижте още: Как да осакатим сина си в пет стъпки

Увеличаващите се проблеми с психичното здраве сред ученици и студенти отразяват и прекомерната родителска грижа. Особено ако се комбинират две тенденции – родителят едновременно да е човекът, който би писал домашното на детето, но наред с това и да го притиска за академични постижения.

През 2013 г. американско проучване сред близо 100 000 студенти от 153 различни университетски кампуса извежда смущаващи резултати по отношение на психичното здраве.

Оказва се, че през последните 12 месеца…

  • 84% се чувстват претоварени с ангажименти и задачи
  • 60% се чувстват много тъжни
  • 57% процента се чувстват много самотни
  • 51% са изпитвали огромно безпокойство
  • 8% сериозно обмислят самоубийство.

Нашата работа като родители е да не правим прехода между детския и възрастния живот толкова стресиращ и труден. Да екипираме децата си с необходимите средства да стават сутрин и да се грижат за себе си сами, а не да се грижим непрекъснато за тях.

Вижте още: Родителство по датски: Щастливите хора се раждат от смелостта да отглеждаш свободни хора

Родителите могат да научат децата си да бъдат самодостатъчни, като им позволят да се защитават сами и насръчават уменията им. И като не ги спасяват непрекъснато, докато ги докарат до ситуация, в която нито могат да се грижат сами за себе си, нито могат да продължат да търпят нечия непрекъсната закрила.

Оставяйте децата си да се учат от грешките си, да изпробват уменията си, да се провалят. Провалът не е краят на света – това е просто стъпка в процеса.

Поякога най-доброто, което можете да направите за децата си, е да ги оставите на мира.

Вижте още:

Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му