Дойде и 1 август – дълго чаканата дата за мечтаната почивка на море със семейството. Толкова прекрасно звучи, че чак ти идва да си налееш от сутринта едно голямо… кафе – да не си помислихте нещо друго.
Натоварихме целия багаж, кучето, детето и тръгнахме за морето.
През по-голямата част от пътуването цареше мир, любов и тишина. Пътят от Русе до морето беше повече от 2 часа, при което накрая имаше лека истерия от страна на малката принцеса, превърнала се в звяр след залез слънце. За да намалим нивата на стрес, аз и мъжът ми си представихме, че вместо диво и необуздано дране, слушаме ария на Моцарт.
По принцип в нашето семейство си падаме по екстремните ситуации за това решихме да не си запазваме предварително хотел, а да си намерим на място. Е, успяхме! Разходката и настаняването минаха благополучно и решихме, че вече настина сме на почивка. В по-голяма заблуда не съм изпадала през живота си… Бяхме на море 4 дни, от които нито един не успяхме да спим.
Като по часовник, на всеки кръгъл час нашата процеса-звяр започваше да крещи с цяло гърло. Все едно настина участвахме в научен експеримент, с който да докажем, че можем да оцелеем и без сън. Нали знаете – невъзможно!
Единия ден решихме да отидем на плаж, нали все пак сме отишли на море. Как няма да се топнем в красивата вода и да запознаем принцесата-звяр и кучето с плажа!
Повярвайте ми, никога няма да забравя този ден. Морето никога няма да бъде същото. Ако преди сте ходили само с банския на гърба и с половинката за ръка, то от сега нататък няма да има нищо общо. С три чанти на гърба, кучето в едната ръка, надуваем басейн в другата, шапки, кофички, лопатки. Половинката носи детето на ръце и останала част от чантите и лопатките. Все едно идва апокалипсис и се изнасяме завинаги и никога няма да се върнем. Точно така изглеждахме, плюс измъчените физиономии, през които се прокрадва лека ярост, защо сме решили да дойдем изобщо.
Той ме погледна и все едно прочетох мислите му: „Нека да хвърлим всичко и да избягаме!“
Е, не го направихме, но и не повторихме!
Дойде и последният ден от нашата първа ваканция на море с дете и куче. Като едни бледи сенки едвам намерихме сили да съберем багажа си и да натоварим всичко обратно в колата. С тъжен поглед се вгледахме в морето и спомените, които изплуваха от предишните преживявания.
Животът се променя и човек трябва да се научи да се нагажда и да намира баланса в новата ситуация. Учим се всеки божи ден.
Моят призив към вас е да нямате грешни или големи очаквания за мечтаната почивка след раждането.
Както казах и по-горе: морето никога няма да бъде същото.
Но и такова го обичаме!
