Да имаш деца автоматично означава много грижи, тичане след тях и нервни подвиквания тип „Фасовете и пясъкът не се ядат!“. За щастие, определението „родител“ не се ограничава само до истеричните крясъци и протяжни обяснения за живота и всичко останало. Нерядко мама и татко получават такива порции смях от децата си, че им се иска да се свият на пода и да се търкалят така 15 минути. Да, дребосъците са страхотен източник на забавление и то в моменти, когато най-малко очаквате. Вярно е, че понякога бисерът на отрочето ви може да ви засрами, но пък някое изчервяване повече на никого няма да навреди. Важното е да не се напишкате от смях.
Сега се настанете удобно и прочетете най-забавните бисери, които родители са чували от своите деца. Понеделник е и определено имате нужда от това.
1. Отидох да се видя с ипотечен съветник заедно със 7-годишния си син. Докато сядах до бюрото, моят син се настани до мен и каза на мъжа срещу себе си: „Здравейте, аз не съм съпругът й“.
2. „Хайде, Елза! Стегни се!“. Това каза 3-годишната ми дъщеря на куклата си, която постоянно падаше.
3. Треньорът по футбол: „Когато искате да вкарате гол, ритнете топката с връзките на обувките си“.
4-годишната ми дъщеря: „Ние сме в предучилищната група. Всички се разхождаме с обувки с лепенки“.
4. Седнах при 3-годишната си дъщеря и къщата й за кукли. Попитах коя кукла мога да бъда и тя ми отговори: „Тази, която мие чиниите“.
5. „Защо цялата глава на кучето е мокра?“
3-годишният ми син, който е застанал във вътрешния двор: „А, защото пишках върху него“.
6. Синът ми, който е на 4, цял ден си игра с една чаша на Спайдърмен без никакви оплаквания. Вечерта дойде при мен, подаде ми чашата и спокойно заяви: „Ето, мамо. Това е най-ужасната чаша, която някога съм виждал“.
7. Когато детето ми се прибра от училище с автобуса, сложих работния конферентен разговор на пауза, за да я питам как е минал денят й. Тя отговори: „Шшш, продължавай да работиш. Имам цял списък от неща, които искам да ми купиш с парите, които печелиш“. Тя е на 5 години.
8. Преди няколко месеца жена ми показа своя снимка на 3-годишната ни дъщеря. На снимката жена ми е на около 7 години.
„Знаеш ли кой е това?“
Дъщеря ни: „Това съм аз като по-голяма!“
9. Синът ми, когато беше на 6:
„Татко, може ли да си вземем котка?“
„Не, знаеш, че майка ти е алергична към котки“.
„Когато мама умре, може ли да си вземем котка?“
„Тогава може.“
10. Синът ми и аз си подхвърляме топка. Не ме бива и топката прелита високо над главата му. Аз казвам: „Извинявай, това беше лошо хвърляне“. Той спира, поглежда ме мило и казва: „Не, татко, това беше чудесно хвърляне“. После прави две крачки, за да стигне до топката. Спира отново, обръща се към мен и казва: „Когато казваме нещо хубаво, дори когато не го мислим изобщо, това се нарича да бъдеш любезен, нали?“
11. 4-годишният ми син се беше затворил в банята.
Почуках и попитах: „Какво става там?“
Неговият отговор: „Нищо, тук сме само аз и пенисът ми“.
12. Бях на телефона с жена ми, обсъждайки какво ще вечеряме, когато 7-годишната ни дъщеря ни информира: „Салатата проваля живота ми“.
13. Малката ми сестра беше на годишен медицински преглед, тогава около 3-годишна. Лекарката я караше да прави стандартните неща за проверка на координацията – да си пипне носа, да си вдигне ръцете, да подскача. Всичко вървеше добре и тогава лекарката каза: „Застани на един крак“. Сестра ми погледна лекарката, погледна надолу и се поколеба. В следващия момент отиде и застана върху единия крак на лекарката.
14. Дадох на сина си време да си почине от мечове, светлинни саби, пистолети и чукове поради това, че са твърде агресивни играчки. След около 10 минути тишина, отидох да го проверя и открих, че е построил нещо от Лего. След като му казах, че се гордея с него, че ме слуша, го попитах какво строи. Каза ми, че прави уникално оръжие, за да ме унищожи.
15. Жена ми се е возила с 3-годишния ми син в асансьора, когато в него се качил един от онези модерни брадати мъже. Детето веднага започнало да го сочи и да вика: „Върколак!“
16. Синът ми на гърнето: „Усещам, че акото идва! Приготвя си багажа!“
17. „Внимавайте с тези вълшебни пръчици“, каза 3-годишната ми дъщеря на касиера, който сканираше баркода на кутията ми с тампони.
18. Дъщеря ни на 4 години: „Никога не трябва да пишеш съобщения и да караш. Аз не правя нито едно от двете, защото нямам кола или пък телефон“.
