Бебетата плачат и приемаме това за нормално. Но в момента, в който започнат да прохождат, да попорастват и да стават по-самостоятелни, започваме да контролираме емоциите им.
„Защо плачеш сега?“, казваме раздразнено на двегодишното, когато плаче по неизвестна за нас причина. „Ревльо!“, „Лигльо!“, „Глезла!“ и подобни епитети следват опитите ни да неутрализираме „прекалената“ според нас „чувствителност“.
„Стига си се тръшкал!“, казваме на тодлъра, който прави драма за най-малки неща. „Ти бебе ли си?“, питат малките момиченца лелите в яслата. „Само лиглите плачат“. А на момченцата им обясняват: „Ти какъв мъж ще станеш, ако цивриш като момиче?!?“.
И накрая, ако детето се разплаква лесно или често изразява явно своите крайни емоции, го обявяваме за „прекалено чувствително“. Започваме да го повтаряме назидателно. И това изобщо не е комплимент, а е по-скоро обида – явно за възрастните „прекалената чувствителност“ е някакъв дефект.
Как ще се справи детето в големия, лош свят, ако циври за щяло и нещяло?!? Какви са тези лигавщини…
Така „прекалено чувствителен“ се превърща в етикет, с който децата свикват, че носи негативен оттенък. По тона и в контекста, в който възрастните го употребяват, малките се ориентират, че не е добре да бъдат „прекалено чувствителни“. Като реакция те започват да крият своите емоции от възрастните. Докато сами станат възрастни…
Вижте още:
Как да съсипем дъщеря си в пет стъпки
В началото на нашето развитие ние сме изключително повлияни от мненията и твърденията на другите за това кои сме, особено от страна на нашите родители, настойници и възрастни, на които имаме доверие. И ако някой от тези доверени гласове ни казва настойчиво и ни повтаря, че сме „твърде чувствителни“, това се превръща в един от основните елементи от самоопределението ни.
И така, когато едно дете усвои етикета „твърде чувствително“, това може да му се отрази дълго след края на детството и то не по особено позитивен начин. Разбирането на „защо съм такъв“ зад специфичното поведение в зряла възраст е първата стъпка към осъзнаването на щетите, причинени ни в детството.
А ето какви общи черти развиват възрастните, които редовно като деца са получавали като критика етикета „твърде чувствителни“, според психолозите:
Ако съветът „доверете се на интуицията си“ кара стомахът ви да се свива, може за това да е виновен твърде рано и продължително даваният етикет „твърде чувствителен“.
Някой, на когото са му казвали, че е прекалено чувствителен като дете, може да има затрудения да се довери на интуицията си или на вътрешното си чувство при опасни ситуации. Това е защитно действие, за да избегне по-нататъшно потвърждаване на свръхчувствителността си.
Може би не сте единственият човек, на когото ви е трудно да се доверите, след като като деца са ви наричали „прекалено чувствителни“.
Проблемите с доверието могат да се дължат на ранни преживявания, при които чувствителността на детето не е била разбрана или приета, твърди и д-р Катрин Нобиле, психолог от Ню Йорк в статия за сайта Parade.com. „Биосоциалната теория твърди, че емоционалната уязвимост се дължи не само на генетични фактори, но и на обезсилваща среда“, казва тя.
Инвалидизиращата по някакъв начин среда може да доведе до това, че човек трудно се доверява на другите за своите емоции, защото се страхува от осъждане или отхвърляне.
Това качесто може да бъде и своеобразен плюс. „Възрастните, които в детството си са били определяни като чувствителни, могат да развият повишена способност за емпатия и възприемане на емоциите на другите“, казва д-р Нобиле. „Тази чувствителност често се дължи на ранния им опит, когато са били настроени към фините емоционални сигнали в заобикалящата ги среда“.
И обратното, някои деца, на които се казва, че са „прекалено чувствителни“, могат да се превърнат в безчувствени към себе си и към другите като възрастни.
На пръв поглед може да изглежда парадоксално, но понякога хората, на които е лепнат този етикет, в крайна сметка коригират себе си в другата крайност и се затварят за емоционалните си преживявания. Това може да доведе до затруднения при междуличностните връзки, както и до проблеми с истинското разбиране на самия себе си.
Много хора, които са били критикувани за чувствителността си, могат да развият перфекционистични наклонности като възрастни, твърди д-р Нобиле. „Те могат да се стремят към безупречност в действията и взаимодействията си като начин да избегнат осъждане или отрицателна обратна връзка, свързана с емоционалните им реакции“.
Хората започват да се държат угоднически към останалите по различни причини, включително когато като малки са били насърчавани да престанат да бъдат „толкова чувствителни“.
В духа на това да използваме своята чувствителност по начин, който да ни направи симпатични и желани, харесването на хората може да включва опити за предвиждане и задоволяване на нуждите на другите още преди те да са изразени. Това често върви ръка за ръка със слабите граници, но се отнася конкретно до привличането на грижата и благоразположението на другите.
Човек, който е бил наречен „твърде чувствителен“ като дете, може да не успее да постави и наложи граници, като по този начин се излага на ненужни рискове или загуби.
Никой не харесва конфликтите, но усвояването на идеята, че сте „твърде чувствителни“, може да направи преодоляването им изключително трудно.
„Чувството за нарушена регулация при конфликт може да се споделя от възрастни, на които са казвали, че са прекалено чувствителни като деца“, казва д-р Нобиле. „Възможно е те да са склонни да възприемат обратната връзка като жестока критика, което води до постоянното чувство, че са неразбрани“.
Част от причините, поради които конфликтите и критиките могат да бъдат такова предизвикателство? Навикът да мислим прекалено много и да размишляваме върху всяко дребно нещо.
„Поради своята чувствителност, възрастните могат да анализират прекомерно минали събития или да се спират на възприемана критика“, казва д-р Нобиле. „Тази склонност към размисъл може да доведе до повишена тревожност и трудности при освобождаването от негативните емоции“.
Вътрешният ви монолог може да бъде изтощителен, особено ако сте свръхнаблюдателни и постоянно размишлявате. Тази черта обаче е опит да се защитите.
„Възрастните, които в детството са били определяни като твърде чувствителни, могат да развият свръхнаблюдателност, като постоянно следят средата си за потенциални емоционални фактори или признаци на отхвърляне“, казва д-р Нобиле. „Тази повишена чувствителност произтича от желанието да се предпазят от повторно преживяване на болезнени ситуации“.
Възможно е да имате чувството, че самото ви присъствие тежи на другите като излишен багаж.
Дете, на което е лепнат етикет „твърде чувствително“, може да вярва, че е твърде тежко за другите и в крайна сметка да се изолира като възрастен. Социалната изолация може да бъде и мярка за самозащита, за да се избегне допълнително етикетиране.
Хроничните коментари за вашата чувствителност са силно критични и могат да ви накарат да се чувствате несигурни – и тогава, и сега.
Това може да включва несигурност по отношение на външния вид, способностите и разбирането за междуличностно общуване. Понякога това може да се прояви по по-тежък начин, като например хранителни разстройства, дисморфия на тялото, хронична тревожност, депресия и др.
Може да включва пристрастяване към вещества, алкохол, пазаруване, игри. Негативната самооценка, която се е развила около етикета „твърде чувствителен“, може да е ключова част от проблема.
Творческото изразяване е друга положителна страна, която се е развила поради необходимост.
„Много чувствителни хора насочват емоциите си към творчески изяви като изкуство, писане или музика“, казва д-р Нобиле. „Тези средства осигуряват безопасно пространство за емоционално изразяване и им позволяват да обработват сложни чувства, които може да са трудни за вербализиране“.
Вижте още:
10 сигурни признака, че бягаш от себе си
Как да се отървем от наслагванията, които води след себе си това, че в детството ни постоянно са ни наричали „прекалено чувствителни“?
Възрастните в живота ви е трябвало да ви утвърждават и приемат като дете. Не можете да промените това, но можете да си направите този подарък като възрастен.
„Признайте пред себе си, че чувствителността е естествена черта, а не недостатък“, казва д-р Нобиле. „Приемете я като ценен аспект на вашата личност, който допринася за вашата емпатия и емоционална дълбочина“.
Вътрешната работа е от съществено значение, но такива са и взаимоотношенията с другите.
Обръщайте се към хората, които обогатяват живота ви и ви утвърждават, и прекарвайте време с тях. Опитайте се да сведете до минимум времето с хора, които ви карат да се чувствате зле със себе си.
Това не означава, че трябва да избягвате всеки, който някога не е съгласен с вас или ви казва, че грешите, но се опитайте да прекарвате по-голямата част от времето си с хора, които са състрадателни и конструктивни в критиката си.
Осъзнатостта може да помогне за повишаване на емоционалната осъзнатост, която са ви казвали да загърбите като дете.
„Осъзнатостта ви помага да наблюдавате чувствата си, без да ги осъждате, което ви позволява да реагирате умело, а не импулсивно“, казва д-р Нобиле.
Използването на грижа за себе си по време на и след провокиращи ситуации може да помогне за успокояване на чувствата.
Подгответе се за пораженията, които неизбежните отключващи фактори ще ви нанесат, като организирате дейности за възстановяване. Силно сте стресирани от среща с шефа си? Подгответе любимата си книга, продукти за грижа за кожата и предавания веднага щом се приберете вкъщи този ден.
Може да ви помогне и избягването на конкретни отключващи фактори, например чрез поставяне на граници.
Като говорим за граници…
„Границите защитават емоционалното ви благополучие, като определят какво е приемливо и уважително поведение от страна на другите, като по този начин намаляват чувството на уязвимост или прекомерна изложеност“, казва д-р Нобиле.
Да се ориентирате в емоциите, за които сте били засрамвани, е трудна работа, която не трябва да вършите сами. Ходенето на терапия може да помогне при огромен набор от проблеми, включително идентифициране, изследване и коригиране на основните убеждения, които ви спъват.
Вижте още:
10 навика на хората, израснали с емоционално недостъпни родители
