Помните ли колко безстрашни бяхме като деца?

| от Лора Младенова |


Баща ми все разправя как като много малка често съм обичала да казвам „Лора плаши се от нищо“. Той все не знаел какво имам предвид. Дали че от нищо не ме е страх, или че мога да се уплаша и от нищо. Родителите понякога знаят безценности за нас като деца, аз тази история не я помня. И до ден днешен не знам кое от двете е валидно – във вторник е едното, в сряда другото. И така до безкрай.

Друга е обаче тънката ми мисъл.

Помните ли колко безстрашни сме били всички като деца?

Отиваш при някого в пясъчника и казваш „Здрасти, искаш ли да станем приятели?“, и ето ти приятел. Решиш, че с Пепи от детската градина сте гаджета, ритнеш го в глезена, похвалиш се на майка си, и ето ти връзка.

Искаш куче и коте, братче и сестриче, подарък от Дядо Коледа, да караш колело, да плуваш, да се смееш. Ама толкова много искаш, че то обикновено взима, че става. Рисуваш каквото ти се рисува, пишеш стихчета, строиш замъци от конструктор, не щеш да ядеш леща за обед, нито да спиш следобяд.

Вижте още: „По наше време беше по-добре“

Толкова си убеден, че можеш да станеш пилот, или футболист, или артист, или боклукчия, че няма да приемеш никоя друга професия, нито ще вярваш на някого, дето иска да те разубеди.

Вярно, има някакви чудовища под леглото, ама всяко нормално дете знае, че ако е със завити ръце и крака, няма как да го докопат.

Един ден малко по малко е спряло да е така, и по това разбираш, че си пораснал. На хората, за които не спира, им казват непораснали, води се някакъв упрек, понеже не е разумно и не е сигурно. Обаче не е така.

Вижте още: Отбелязваме Международния ден на детето

Та тъй, де… честит празник, деца, на колкото и години да сте! Не я яжте тая леща, особено при избори като супа от кал и кестени. Рисувайте каквото ви се рисува и пишете стихчета, докладите и крайните срокове винаги могат да почакат. Намерете го във Facebook тоя Пепи от детската градина, или който Пепи ви е на сърце сега. Може би е оплешивял или затлъстял, ама пак си е той, важното е да не е забравил как се играе в пясъчник. И станете пилоти и боклукчии, станете даже магьосници, крайно време е. А и някои от тия професии са дефицитни. Питайте от време на време „Искаш ли да си станем приятели?“, най-вероятно искат. И не забравяйте, че ако си завиете ума с душата, чудовищата наистина няма да ви хванат.

Вижте още: 

„По наше време беше по-добре“


Повече информация Виж всички