Първата думичка в живота!
Абсолютно всеки родител гадае кога звуците, които бебокът издава от първия си ден на тази земя, ще се преобразят в блестящо смислено слово, описващо чувствата и мислите на без съмнение уникалното отроче.
Какво неспирно вълнение съпътства дългото очакване бебето най-после да отрони нещо в отговор на безкрайните родителски лиготийчици: "Удари ли се, мами?", "Успокои ли се, мечо?", "Напишано ли е бебчето?", "Искаш ли още една лъжичка, бубе?"...
Но най-много от всички роднини се вълнуват майките.
Още в третия-четвъртия месец след раждането доста родителки започват да се вторачват продължително в бебетата си с лепната, отдавна изпразнена от друго съдържание, освен от окситоцин, усмивка и примижали очи заслушано ловят различните интонации на гукането, все едно се наслаждават на класически симфоничен оркестър в зала "България", а не на разпиляни звуци на неоформена човешка мисъл, с които хлапето имитира разговорите, дочути наоколо.
Разбира се, обикновено (независимо от преждевременното развитие специално на вашето бебе) в такива ранни периоди не е възможно да се чуят каквито и да е било смислени срички.
Но мъникът успешно извървява първото основно ниво на развитието си и ето го на 6 месеца, когато от бръщолевенето изведнъж започват да изкачат добре оформени, ясни, но еднообразни срички...
И майките надават ухо на всяко "бля-бля", с надеждата да чуят "ма-ма".
Точно тогава идва и първият ранен, но страшен шок: съществото, което сте кърмили, преобували, приспивали, на което сте пели, говорили, което сте целували и милвали, най-важното човече на света за вас, така и не изрича: "ма-ма"!
Вместо това то промълвява "та-та" и продължава весело: "Та-та! Та-та... Та-те!!! Та-ти!!!".
Много иначе корави жени са се сривали при звука на това предателство.
Някои от тях започват да се кълнат, че бебето всъщност казва "да-да" и го окуражават: "Да, маме! "Да", не "та", с "Д", а не с "Т"!" Други, по-практични, използват момента, за да поискат нещо от обичайно по-малко натоварения с домашни задължения баща:
"Боже-е, малката пак каза "Тата", чу ли я? Тя те обожава! А, така, гушни я, гушни я! Тъкмо ще я преобуеш, след като се изкъпете...".
Съвсем друг е казусът, когато някое по-будно и интелигентно детенце изненада още в 7-ия месец с първа дума, която нито се състои от една и съща сричка, нито е свързана с роднините. Например с думата "айди".
Питате се какво е "айди"? Това е "хайде" с бургаски акцент.
"Айди-айди" повтаря до преумора собствената ми дъщеричка – като дори нямаме роднини в Бургас. Откъде го е чула?
Това е нейна интерпретация на моето постоянно: "Айде да лягаме", "Айде да спим", "Айде да тръгваме", "Айде да се къпем". Чак се замислих дали дъщеря ми не си мисли, че името ѝ е "Айди".
Но това, което ме удивлява е, че започва да употребява думата на съвсем уместни места. Например, преобувам я и тя ме подканя: "Айди, айди". Играе си с нещо и си говори: "Айди-и, айди-и". Опитва се да се изправи и се говори сама, шепнешком: "Айди, айди...".
Не знам за вас, но за мен дума с две различни срички е повече от дума с две еднакви, а когато е казана на място, направо може да се брои за първа дума... Едва на 7 месеца! А вие си се фукайте с вашите "Та-та", "Ба-ба" и дори "Ма-ма"!
Аз седнах, и докато дъщеричката ми се търкаляше в краката на стола и ръмжеше: "Ъ-ъ-ъ-ъ", написах целия този текст с идеята да поразсъждаваме заедно за смисъла и разбирането на първата дума...
Излъгах, разбира се!
Написах го единствено, за да ви се похваля колко гениална дъщеря имам! Като една истинска седяща у дома майка, аз нямам друга цел, мотивация и надежда, освен да видя един ден детенцето си Нобелов лауреат. И съм напълно убедена, че "Айди" е достатъчно окуражаваща дума за начало!
Вижте още:
